Защо битката за Черно море може да се окаже най-важният сблъсък във войната – за Украйна и за света

През април тълпи от хора в Киев чакаха на опашка, някои от тях повече от четири часа, за да си купят специална марка, издадена от украинската поща, на която е изобразен самотен войник, който показва среден пръст на военен кораб в далечината. Марката е посветена на една от емблематичните (макар и донякъде разкрасени) истории от първия ден на войната в Украйна, в която един от граничарите, защитаващи Змийския остров – малка скала в Черно море, отговаря на искането на руския крайцер „Москва“ хората му да се предадат с безсмъртната вече реплика: „Руски военен кораб, иди си на майната си“.

Инцидентът придоби още по-голямо значение два месеца по-късно, когато „Москва“, флагманът на руския Черноморски флот, бе потопен от украински противокорабни ракети.

Продължаващата битка за Змийския остров е нещо повече от мем. Тя е ключов аспект на по-голямата битка край южното крайбрежие на Украйна. Това е фронт, на който – независимо от потъването на „Москва“ – руските сили успяват по-лесно да постигнат стратегическите си цели, отколкото колегите им на сушата.

Като се има предвид стратегическото и икономическото значение на морските пътища в този район, битката за Черно море може да се окаже и ключова битка, когато става въпрос за борбата на Украйна да запази изтерзаната си икономика. И няма да е преувеличено, ако кажем, че тя може да окаже пряко влияние върху живота на милиони хора по света.

Блокадата

Когато инвазията започна, изглеждаше, че една от целите на Русия е да превземе цялото южно крайбрежие на страната, от Мариупол на изток през Одеса на запад до румънската граница, като по този начин отреже достъпа на Украйна до морето. Това не се случи: Руснаците настъпват в Източна Украйна и засега Одеса е под обстрел, но няма непосредствена опасност да бъде превзета. Въпреки това, чрез морската си мощ руснаците на практика превърнаха Украйна в държава без излаз на море.

От самото начало Русия имаше предимство в Черно море. Преди 2014 г. и двете страни поддържаха военноморски флоти в Крим по силата на договор, подписан през 1990-те години. Когато силите на руския президент Владимир Путин анексираха Кримския полуостров, те превзеха и около 75% от флота на Украйна, оставяйки я да разчита на „флота на комарите“, състоящ се предимно от малки патрулни катери, за да защитава южното си крайбрежие.

В първите дни на сегашната война руският флот предприе бързи действия, за да установи блокада на украинското крайбрежие. Тя затвори Керченския проток, който свързва по-малкото Азовско море с Черно море. Оттогава важните пристанищни градове на Азовско море Бердянск и Мариупол паднаха в ръцете на руските сили. Около 20 руски военни кораба, включително шест подводници, също патрулират по южното крайбрежие.

По-нататък на запад руските военни кораби и силите, които сега са разположени на Змийския остров, също налагат блокада на Одеса, най-голямото украинско морско пристанище. Украинските сили се борят за отвоюване на станалото вече емблематично възвишение, надявайки се да попречат на руснаците да поставят там ракетни комплекси земя-въздух.

Опасността се увеличава и от стотиците морски мини, които двете страни поставиха край бреговете на Украйна в първите дни на войната. Много от тези мини са се откъснали и плават в открити води, като застрашават корабоплаването.

Резултатът е, че макар Русия да не е обявила официално блокада, това е настоящата реалност. „Никой няма да рискува да влезе там в момента и да се натъкне на мините или на руския флот“, казва Сал Мерколяно, бивш търговски моряк и историк на корабоплаването, пред Grid. Дори ако някоя корабна компания е склонна да поеме риска, застрахователните тарифи растат главоломно, което прави пътуването до украинските пристанища непосилно скъпо. Най-малко 80 търговски кораба са блокирани в украинските пристанища, а поне 10 са нападнати.

Няколко кораба се движат по крайбрежните маршрути между Одеса и вливането на Черно море в река Дунав при град Измаил. Теоретично това може да позволи на Украйна да доставя стоки до Холандия по вътрешните водни пътища на Европа. За съжаление Измаил се намира и в артилерийския обсег на Змийския остров.

Икономическо въздействие

Ефектът от международните санкции върху икономиката на Русия получава по-голямо внимание, но щетите, нанесени на страната, в която действително се водят бойни действия, са много по-дълбоки.

Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие с до 45% през тази година. Част от това е чисто физическо унищожение: Киевската школа по икономика изчисли, че от началото на май войната е нанесла щети на инфраструктурата за 94 млрд. долара. Освен това е загубено икономическият потенциал на 6 милиона украинци, които са напуснали страната, и приблизително същия брой вътрешно разселени лица.

Но на въпроса за първото нещо, което международната общност може да направи, за да подкрепи икономиката на Украйна, Наталия Яреско, бивш министър на финансите на страната, отговори: „Разблокирайте пристанищата“. Преди войната корабоплаването в Черно море представляваше половината от общата външна търговия на страната и 90 % от търговията със зърнени храни, включително пшеница и слънчогледово олио. Украйна е четвъртият по големина износител на зърно в света и загубите могат да достигнат 6 млрд. долара. „В складовете се намират около 20 милиона тона, които трябва да бъдат изнесени, за да се освободи място за новата реколта“, каза Яреско. „В противен случай знаем, че то ще изгние.“

Колкото и да е критична храната, тя не е единствената стока, засегната от морската блокада. Украйна произвежда около половината от световните доставки на неонов газ, използван за производството на полупроводникови чипове. Украйна е и основен производител на кабелни снопове, използвани в електрическите системи на европейските автомобили. Всички тези стоки традиционно напускат Украйна по море.

Спирането на най-важния търговски път на Украйна доведе до силна зависимост на страната от чуждестранна помощ. Добрата новина за украинците: Те получават доста голяма помощ. Пакетът за икономическа помощ в размер на 40 млрд. долара, приет от Конгреса миналата седмица, включва 8,76 млрд. долара икономическа помощ. Но тези средства не са нито достатъчни, нито устойчиви в дългосрочен план.

Анализаторът в областта на корабоплаването Джон Конрад заяви, че руската блокада е напомняне за все още критичната роля на корабоплаването в световната икономика. „Имаме един вид глобална „морска слепота“ – каза той пред Grid. „Смятаме, че всичко може да бъде изнесено по въздух. Не може. Зърното е твърде тежко и обемисто. А транспортирането му с камиони би било изключително скъпо.“

Най-добрата налична алтернатива на морския транспорт за момента е железопътният транспорт, но той има своите усложнения. Бюрокрацията, логистичните предизвикателства и недостигът на оборудване на моменти оставят хиляди вагони, натоварени със зърно и други стоки, да стоят на границите на Украйна. Най-големият проблем е свързан със самите релси: Железопътните линии на Украйна използват междурелсие от съветската епоха, по-широко от това на съседните държави, което означава, че стоките трябва да се претоварват на нови влакове при преминаване на границите (Всъщност се сменят колесарите на вагоните – Б.р). В момента Румъния работи по обновяването на неизползвана железопътна линия от съветската епоха, за да улесни търговията с Украйна.

Европейският съюз проучва начини за придвижване на повече стоки от и към Украйна по суша, а в дългосрочен план войната може да стимулира инвестициите в необходимата за това инфраструктура. Но в краткосрочен план, докато войната бушува, икономиката на Украйна се задъхва и има малко привлекателни алтернативи на морето.

Какво може да се направи

Има ли начин да се заобиколи блокадата? Яреско, бившият министър на финансите, подкрепя международен морски ескорт за защита на търговските кораби в Черно море, както беше направено за защита на корабоплаването от пиратството край бреговете на Сомалия преди около десетилетие. Но редица политически въпроси затрудняват това.

В началото на войната Турция, която контролира достъпа до Черно море от Средиземно море през Дарданелите и Босфора, задейства договор от 1936 г., известен като Конвенцията от Монтрьо, който я задължава да прекрати достъпа до морето на военни кораби по време на война. Спорното е, че Турция тълкува конвенцията като приложима за всички кораби, включително кораби на НАТО, а не само за воюващите страни в тази война.

Въпреки това конвенцията позволява на военните кораби, базирани в морето, като Черноморския флот на Русия, да се движат и да се връщат в своите бази в Черно море. А и много руски кораби така или иначе вече бяха там. Така че руският флот на практика има свободна воля.

Както и при други предложения за осигуряване на пряка защита на Украйна, като например зона, забранена за полети, страните от НАТО няма да искат да поставят своите моряци в ситуация, в която те могат да участват в преки бойни действия с руснаците.

Вместо това поддръжниците на Украйна обмислят да направят същото, което направиха за сухопътната война: да предоставят на Украйна повече огнева мощ, за да се бори сама с блокадата. Тази седмица беше обявено, че Дания ще достави на Украйна наземна противокорабна пускова установка Harpoon и ракети, за да помогне за пробиването на блокадата. Тези ракети, които струват около 1,5 млн. долара за бройка, имат обсег от почти 350 км.

Украйна също така използва произведените в страната противокорабни ракети „Нептун“, за които се смята, че са оръжието, потопило кораба „Москва“. Съобщава се, че САЩ са предоставили помощ за насочване на този удар. (Пентагонът опроверга твърдението на украински военен в Туитър, че САЩ „подготвят план за унищожаване на Черноморския флот“).

Тези оръжия биха могли да направят живота на руските кораби, патрулиращи по черноморското крайбрежие, много труден. А украинците вече унищожиха редица руски десантни кораби, което усложнява плановете за десантни нападения.

Проблемът е, че това е един от фронтовете във войната, където стратегическата динамика явно е в полза на руснаците. Те не се нуждаят от смазващо морско превъзходство. Те просто трябва да направят региона твърде опасен за международното корабоплаване.

Мерколяно предполага, че ако морската война ескалира, тя може да включва удари на руснаците по украински търговски кораби, които се опитват да напуснат морето през Дунав. Има и съобщения за руски търговски кораби, които превозват крадено украинско зърно към Сирия. Те биха могли да бъдат обстрелвани от украинците. Това би могло да заприлича на нещо подобно на „войната на танкерите“ между Ирак и Иран през 1980-те години. „Възниква опасност Черно море да заприлича на Персийския залив от 1980-те години“, казва Мерколяно, „и двете страни да започнат да атакуват взаимно корабите си и неутралните съдове“.

Последиците

Колкото и да е критично за Украйна, последиците от блокадата се усещат в световен мащаб чрез нарушаване на международната верига за снабдяване с храни, особено в хранително уязвимите страни в Близкия изток и Африка, които са силно зависими от украинското зърно.

Украйна произвежда достатъчно храна, за да изхрани 400 милиона души по света, в момент, когато цените вече се покачват. Изпълнителният директор на Световната продоволствена програма Дейвид Бийзли предупреди миналия месец: „Милиони хора ще умрат, защото тези пристанища са блокирани“. Или, както казва Яреско пред The Grid, „това, което Путин направи, е да обяви война на бедните по света“.

Битката за контрол над Черно море получава по-малко международно внимание, отколкото битките за територии на сушата. Може да се твърди, че именно фронтът на тази война е от най-голямо значение за останалата част от света.

Превод е-вестник