Какво идва след Путин?
в. Уолстрийт джърнъл
След шест седмици Дмитрий Медведев ще поеме президентството на Русия. Встъпването му в длъжност идва в критичен момент. Отношенията между САЩ и Русия са на най-ниското си ниво от края на Студената война. Без значение доколко Медведев ще бъде независим от своя предшественик и вероятен премиер Владимир Путин, САЩ трябва да използват времето преди началото на мандата му, за да разработят нов подход за развиване на отношенията с Москва. Каквато и да е американската стратегия сега, тя очевидно не работи.
Окуражени от неочакваните приходи от петрол и газ, руските лидери успяха да изгладят дългогодишните си проблеми у дома и да прибегнат във външните отношения до манталитет, характерен за Студената война. Администрацията на Путин подтиска недоволството, разпалва подозрения към Запада и се отнася агресивно към по-малки съседи. Така тя успя да подкопае престижа на Москва и да върне на мода русофобията. Неотдавнашната кампания срещу чужди инвеститори в енергийния сектор на Русия беше само поредният етюд от този тъжен спектакъл.
Откакто през 2001 година президентът Буш позорно се втренчи в душата на Путин, Вашингтон използва удобни поводи като доказателство за сериозна политика към Русия. Администрацията разкраси руската настъпателност и отхвърли някои разумни предложения на Кремъл, сред които нови клаузи със задължителен характер към договори за контрол над въоръженията. Почти няма яснота какво очакват САЩ и Русия една от друга. Това доведе до двойнственост, която стана източник на недоверие. Прекъсването на този порочен кръг ще накара Вашингтон да си партнира с европейски съюзници и да изготви ясна програма за бъдещето.
Главният ни приоритет трябва да са неразпространението на ядрени оръжия и контролът над въоръжаването, включително общ подход към Иран и безопасността на собствените оръжия и ядрени материали на Русия.
По два ключови въпроса сътрудничеството е колебливо. Две важни споразумения – Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) и Договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ-1)- са изправени пред сериозно предизвикателство. През декември Путин подписа указ за временно прекратяване на задълженията по ДОВСЕ и така изправи пред заплаха важен елемент от европейската
сигурност. СТАРТ-1 изтича през 2009 година заедно с ограниченията за броя на бойните глави и с важните условия за достоверни проверки. Изгубването на прозрачността и стабилността, които тези договори дават, ще бъде огромен провал за САЩ и Русия. Буш и Путин до голяма степен са се отказали от тези отговорности. Техните приемници ще трябва незабавно да действат, за да вдъхнат живот на двата договора.
Вторият приоритет на Запада трябва да е защитата на младите държави в Източна Европа. Кремъл използва аморфната си представа за „суверенна демокрация“, за да обясни защо западняците трябва да стоят далеч от делата на Русия, но пренебрегва собствената си догма, когато дава „силно рамо“ на други „суверенни демокрации“ в нейно съседство.
Кремъл се опитва да предизвика рухването на демократично избрани правителства в Естония и Грузия и наказа независимостта на други свои съседи, като съкрати енергийните си доставки. Като награда за това, че се противопостави срещу подкрепеното от ООН споразумение за гарантиране независимостта на Косово Русия грабна държавния петролен монопол на Сърбия. Всяка успешна стратегия за ангажиране на Русия трябва да гарантира, че младите държави в региона ще останат както суверенни, така и демократични в истинския смисъл на тези две думи. Една координирана стратегия за енергийна сигурност би била добро начало.
И накрая, Западът трябва да насърчи по-ефективно и отговорно управление в самата Русия. Не става въпрос за външно вмешателство, а за национална сигурност.
Русия е най-големият енергиен износител в света и единствената страна с достатъчно ядрени оръжия и средства за тяхното пренасяне, за да ни помете. Тази страна е изправена и пред ендемична корупция, демографски срив и задаващ се бунт в северен Кавказ. Използваната от Кремъл „направлявана демокрация“ не успя да се справи с тези и с други големи предизвикателства. Независимо дали под форма на свободни ядрени оръжия или екологична катастрофа, вътрешните провали на Русия имат последствия извън границите й. Западът има основателно право да е загрижен за вътрешните й работи. Трябва да окуражим отговорните руснаци да работят за политическа система, която да има по-добри възможности да се справи с многото проблеми на Русия.
Малко е вероятно президентът Медведев да се отдалечи от сегашния курс на Кремъл. Той е ветеран на политическата машина на Путин и бивш шеф на енергийния гигант Газпром. Но след като разкритикува отношението на правителството към политически опоненти и постави под съмнение достойнствата на „суверенната демокрация“,. той показа, че е скептичен относно завоя на Русия към авторитаризъм. Като икономист Медведев може да разбере цената на лошото поведение на Кремъл. И може Западът ще може да работи по-ефективно с него, отколкото с предшественика му.
Както и да е, време е да предопределим отношенията си с Русия. Нито една от двете страна няма да има полза от още потьомкинова дипломация. Американците, както и руснаците, заслужават повече.
По БТА