Велосипедният човек между София и Виена
Във Виена българинът трябва да внимава да не го блъсне велосипед. Не е като в София. Те са навсякъде, бързат в своите „писти” и при инцидент нашенецът сам ще си е виновен, никой няма да го защити. В София е свикнал небрежно да минава по разчертаните за велосипеди тротоари.
Виенчани, обаче, внимават да не навлизат във велосипедните очертания, защото колоездачите са агресивни, карат бързо и ако те блъснат няма извинения. Има случаи с травми, счупени ръце, крака и пострадалият пешеходец не може да съди велосипедиста, защото се е движил в неговата писта.
Във Виена има 1661 километра велосипедни алеи. На велосипеда гледат като на серизно средство за придвижване, всяка година колоездачите се увеличават. Градът е създал всички удобства и вече 9% от среднодневния поток виенчани е на велосипеди. 35% са пешеходци, а останалите ползват градския транспорт.
По Ринга (обиколен булевард в центъра на града) велосипедистите са не по-малко от пешеходците. Там има широки платна за тях. За велосипедистите е отделено място във всяка посока във Виена. Може да тръгнеш от центъра – първи-втори бецирк и без затруднения да излезеш с велосипеда край Дунава или на някой туристически маршрут извън града.
Философия на развитието на града е да се създават условия за колоездачите като екологична алтернатива да други видове транспорт. За тази година са предвидени да се построят още 17 километра велоалеи. Горе-долу толкова са всичките в София.
Впрочем велоалея не е точен израз. Във Виена има 13 различни наименования за велоалеи – когато пътят е на тротоар, на улично платно, когато е само разчертан или отделен, заграден, обособен в еднопосочна улица, в насрещното, някои са като отделно платно и т.н. Не е ясно как са намерили определения чак за 13 вида велоалеи, но ги има.
За виенчани са на разположение и 56 700 паркоместа за велосипеди. Отделно офиси и жилищни сгради предлагат удобства за паркиране на колелета. На 185 места в града са разположени и 3000 велосипеда под наем. Наемат се подобно на тротинетките в София, с мобилно приложение към смартфона или чрез телефон, подобно на паркирането с есемеси в София. Трябва да сканираш кю-ар кода върху велосипеда. Ако нямаш телефон, може да се регистрираш и на терминал из града или през сайт вкъщи.
Част от тези велосипеди са електрически, зареждат се безплатно на определените станции. Стандартната цена да наемеш велосипед е 0,6 евро на половин час, но редовните наематели и с абонаментни карти плащат по 0,3 евро на половин час.
Това са само велосипедите, които е осигурило кметството. Отделно има частни фирми, които дават колелета под наем.
По велоалеите непрекъснато се срещат и „карго байкс” – велосипеди с товарен отсек ниско пред кормилото. Те са различни конструкции, с две колела отпред или едно по-дебело малко. С такива пазаруват, разнасят товари, доставят храна и пратки. Много е разпространено да возят бебета и малки деца в специално пригоден като детска количка отсек.
Тази година за 13-и път Виена организира велоконференция или т. нар. велосипедна среща на върха – „Радгипфел”. Radgipfel 2022 беше открита от президента на Австрия. Кметството е домакин. В историческата му сграда (Rathaus) в представителната тържествена зала три дни вървяха семинари и дискусии, със 100 лектори и 600 участници. За всеки участник по желание беше осигурен велосипед. Експерти представяха нова велосипедна техника, нови екологични концепции за развитие на велосипеден транспорт в градовете и т.н. Във вътрешния двор на кметството бяха изложени различни модели товарни велосипеди, а в парка пред Rathaus вървеше велопанаир. Палаткови щандове предлагаха от най-модерна техника до велосипеди на старо, туристически фирми представяха маршрути за велопътешествия и т.н. Състезатели на „Редбул” – и възрастни, и деца – изпълняваха акробатични номера, всеки на различни съоръжения, според възрастта си. Стотина участници направиха и традиционния велопоход в центъра на Виена – над 6 километрова обиколка по ринга.
Засега в града са повече от тротинетките, макар че учениците от началните класове да ги предпочитат. На Виена велосипедите ѝ отиват. И по историческите булеварди в центъра, и в новите райони. Едни гладки асфалтирани велоалеи, без дупки и препятствия и прехвърчащи виенчани с колелета по тях…
Какво пренесе Фердинанд в София и какво не успя?
Навремето Стамболов се срещнал с бъдещия цар Фердинанд в кафене „Ландман” на ринга. Кафенето и сега си е там. Като дошъл в София, Фердинанд я повиенчил. Поне се опитал. Много от сградите, строени преди век, са по виенски образец, някои дори са по архитектурни проекти на виенски сгради. На 1 януари 1900 г. пуснали ток и електрически трамвай в София. Но до велосипедите чак не е стигнал. Виенското влияние остава слабо.
…
В началото на миналия век имало каламбур – „Кое е най-хубавото в София? – Влакът за Виена.”
Със съкращения от сп. Биограф