100 дни война: Путин се е вкопчил в някакво подобие на нормалност

Владимир Путин. Снимка: от тв екрана

Сто дни след началото на войната, която руският президент Владимир Путин отказва да нарича с истинското ѝ име, той се стреми да създава впечатление, че нищо не се е променило и животът си върви постарому.

Докато армията му с усилие напредваше в украинския град Северодонецк, Путин се занимаваше с изкуствено дребнотемие, участвайки в излъчена на живо по телевизията церемония в чест на многодетните семейства.

От началото на май той се е срещна – основно чрез видеоконферентна връзка – с представители на образователната сфера, с шефове на компании от петролния и транспортния сектор, с ръководители на борбата с горските пожари и с губернаторите на поне дузина руски области, много от тях – намиращи се на хиляди километри от Украйна.

Освен за няколко заседания на Съвета за национална сигурност към президентството и поредица разговори с чуждестранни лидери, той намери време и за видеообръщение към играчите, треньорите и зрителите на руската Нощна хокейна лига (любителски хокеен турнир, на който Путин е съосновател).

Показването на натоварен, дори скучен ежедневен график на президента, се вписва в повествованието на Кремъл, че не води война, а просто осъществява „специална военна операция“ за усмиряване на проблемен съсед.

За човек, чиято армия се представя доста под очакваното в Украйна и беше отблъсната край двата ѝ най-големи града, понасяйки хиляди жертви, Путин не показва никакви видими признаци на стрес.

За разлика от навечерието на нахлуването на 24 февруари, когато той заклеймяваше Украйна и Запада с остри и гневни речи, сега риториката му е сдържана. Шейсет и деветгодишният политик си дава вид на спокоен, съсредоточен и владеещ положението човек.

Макар и да призна, че западните санкции дават своето отражение, той каза на руснаците, че икономиката им ще излезе от тази ситуация по-силна и по-независима, докато Западът ще почувства ефекта на бумеранга заради главоломно повишаващите се цени на храните и горивата.

ПУБЛИЧНИТЕ ИЗЯВИ НЕ СПИРАТ

Колкото повече се проточва войната без изгледи за скорошно приключване обаче, за Путин ще става все по-трудно да поддържа това усещане за нормалност.

В стопанско отношение обстановката ще се влошава, тъй като отражението на санкциите става все по-осезаемо, а Русия се е запътила към рецесия.

Във военно отношение войските на Путин постепенно напредват в Източна Украйна, но САЩ и съюзниците им увеличават оръжейните доставки за Киев, като по-рано тази седмица Вашингтон дори обеща да предостави усъвършенствани ракетни комплекси.

При провал на настъплението руският президент може да бъде принуден да обяви обща мобилизация на резервите, за да попълни оределите си войски, смятат западни военни експерти.

„Това ще засегне над 1 милион души в Русия и по този начин, разбира се, ще стане ясно дори и за тези, които още не го осъзнават, че Русия се намира в пълномащабна война“, каза Герхард Мангот, австрийски представител на академичните среди, който се е срещал с Путин и е наблюдавал поведението му в продължение на много години.

Руската общественост трудно ще приеме реалностите предвид това, че тя се осведомява основно от държавните медии, верни на Кремъл, и поради това е държана в неведение за размерите на руските неуспехи и жертви.

Но Русия все още не е достигнала този етап, смята Мангот, а и Путин може да е съзрял някои обнадеждаващи признаци за умора на Запада от войната. Започват да се очертават различия между най-войнолюбивите поддръжници на Украйна – САЩ, Великобритания, Полша и балтийските държави – и група страни, сред които Германия, Франция и Италия, настояващи за прекратяване на войната час по-скоро.

„Путин разчита на това, че колкото по-дълго се проточва войната, толкова повече ще се засилват конфликтите и противоречията в западния лагер“, каза Мангот.

Същевременно мирните преговори с Украйна от седмици са в застой, а Путин не дава никакви признаци, че желае дипломатическо уреждане на конфликта.

„Той все още вярва във военното решение на проблема“, каза Олга Оликер, програмен директор за Европа и Средна Азия в мозъчния тръст „Международна кризисна група“.

Путин си запазва правото да обяви победа по всяко време, тъй като заявените от него цели в Украйна – демилитаризация и денацификация – са все цели, които „може да обявиш за постигнати, понеже никога не са ясно дефинирани и винаги са някак смехотворни“, каза Оликер.

Думите „война“ и „Украйна“ нито веднъж не бяха произнесени по време на 40-минутната видеосреща на Путин в сряда с многодетните семейства, сред които бяха и Вадим и Лариса Кадзаеви от Беслан, Северен Кавказ, с 15-те си деца.

Облечени в най-официалните си рокли и костюми, семействата седяха около маса, отрупана с цветя и храна, видимо чувствайки се неестествено, докато Путин ги подканяше да се представят. Същия ден на главния площад в Лвов в Западна Украйна бяха докарани осем празни училищни автобуса, за да напомнят за 243-те украински деца, загинали от началото на инвазията на руския президент.

По време на срещата, най-близо да признанието, че се води война, той стигна, когато на няколко пъти спомена участта на децата в Донбас и „извънредната ситуация“ там.

Русия има много проблеми, но така е било винаги, каза Путин в заключение в края на събитието, което се състоя по видеовръзка. „Всъщност там не се случва нищо необичайно.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.