По-малко се гледа телевизия, но зрителите били виновни. Ефектът „Плевнелиев”
Изразено в брой зрители към момента приблизително около 200 хил. българи гледат новините на БНТ, 400 хиляди – новините на Нова тв и 600 хиляди – новините на бТВ.
Такива данни рядко се публикуват. Измерванията се правят на дялове от аудиторията, но по тях могат да се изчислят приблизително в брой зрители. Най-често съобщават за рейтинга на някое шоу, новогодишна програма, но много рядко за новините или коментарни предавания.
Преди 8-10 години новините са гледани от двойно повече хора. Само новините на бТВ са имали толкова зрители, колкото са сега общо на трите големи телевизии.
Хората от големите телевизии веднага обясняват този спад с това, че зрителите вече са разочаровани и отблъснати от политиката, че ползват повече интернет, че аудиторията била „тотално променена”. В смисъл, че хората искали да гледат само новини и факти, каквито харесват и изразяват тяхната гледна точка. И ги търсят в други канали.
Няма и сянка от чувство за вина, че въпросните телевизии може да са отблъснали зрителя. Че може точно те да са предизвикали разочарование от политиката, с начина, по който показват политиците, прекаляват с някои от тях, обслужват ги, развиват досадно едни и същи тези, една и съща демагогия. Освен политиците демагози и популисти могат да бъдат и медиите.
Телевизиите у нас успяха да издълбаят трайна пропаст между себе си и зрителя. Наивно си обясняват отлива на зрители със спад след предизборни страсти, следизборно затихване.
Професионалистите в телевизиите високомерно отхвърлят всяка критика към себе си с етикета, че тези, които ги критикуват са тролове, че зрителят винаги е недоволен, това е нормално.
Това става в момент, когато конкуренцията на интернет и социалните мрежи поставя във все по-трудно положение големите телевизии в цял свят. Когато се появяват влогъри и независими журналисти, които правят свои предавания в YouTube, кабелни, социални мрежи и разни платформи, и надминават по рейтинг най-гледаните коментарни предавания на големите телевизии. Това вече започна да се случва и у нас.
Големите телевизии в България вървят надолу по стъпките на вестниците. През първото десетилетие на 21 век заради конкуренцията на интернет вестниците по света губеха тиражи в проценти, а българските всекидневници – в пъти. И това у нас се дължеше не само на интернет, а и на натрапчивата им обслужваща политиците роля.
Сега като далтонисти големите телевизии не виждат, че отблъскват зрителите с натрапчивото присъствие на едни и същи анализатори, коментатори, преекспонирането на определени политици. Едни и същи профанизирани тези и гледни точки.
Новините и на трите големи телевизии понякога са удивително еднакви, започват и свършват с едни и същи сюжети, едни и същи изявления, подредени в еднакъв ред. Сякаш се състезават да покажат едно и също. И така създават усещането у зрителя, че е жертва на координирана пропаганда. Което и не е далеч от истината.
Чудят се например защо скептицизмът към НАТО расте. Отговорът е в самите тях – колкото по-често показват примерно Плевнелиев да пее евроатлантически арии с нежния си фалцет, толкова повече хора отблъскват. Фалшивият патос и назидателен тон на много от гостите в студиите прави зрителя все по-голям скептик и невярващ на официалните тези.
Ефектът се изостря в момента на войната в Украйна, когато доставчици спират руски телевизионни канали и така допълнително създават усещането, че нещо искат да скрият от зрителя. И той се пита логичния въпрос – искат да скрият от мен руската пропаганда, значи показват ми само украинската и натовската. Нещо има тук…
Положението с телевизиите няма да се промени. Те вървят на зле като небесни тела по определена орбита с постоянна скорост и няма какво да ги отклони от нея. Хората в тях с бъркат професионализъм с конформизъм. Конформисткото водене на коментарно предаване се смята за синоним на професионално водене. Водеща, която се е опитвала да задава заядливи въпроси бързо е обърната като ветропоказател да задава еднопосочни заядливи въпроси и така напълно е вписана в конюнктурата.
И подобно на това, което се случи с вестниците, телевизиите са все по-зависими от финансиране от политико-икономическо задкулисие. В България това означава финансиране от забогателите от властта. Натрупаните огромни пари в сянка по време на управлението на Борисов и ГЕРБ се чувстват във всяка голяма телевизия (БНТ и без друго е зависима от досегашните назначения).
България се изкачи нагоре в класацията за свобода на словото, защото телевизиите изведнъж станаха критични към властта – осмелиха се да критикуват правителство и министри, каквото до вчера не смееха да правят, а бяха просто техни рупори. Или, погледнато от друга страна, в момента телевизиите продължават да обслужват предишните управляващи, които вече са опозиция. И така създават илюзия за свобода на словото, а всъщност става дума за медии политически партизани.