Ататюрк в София
„Дните на Мустафа Кемал Ататюрк в София“. Засега това е само изложба, открита вчера в сградата на държавна агенция „Архиви“. Но би могло да бъде заглавие на роман или игрален филм, в който на фона на голямата картина на епохата – време на войни и революции, е вплетена една красива романтична история – любовта на Мустафа Кемал и Димитрина Ковачева – дъщерята на ген. Стилян Ковачев.
Бъдещият основател на съвременната турска държава пристига в София през ноември 1913 г., за да заеме поста на военен аташе. И до днес кабинетът му, който се намира в сградата, където сега е резиденцията на турския посланик, е запазен. Снощи Нейно превъзходителство Aylin Sekizkok го отвори за официалното представяне с експозиция на документи, принадлежали на Ататюрк. В церемонията участваха и шефовете на държавните архиви на Турция и България.
Мустафа Кемал идва в България след двете балкански войни и може би е очаквал да се сблъска с враждата на доскорошния противник, но нищо такова не се случва. Младият офицер е добре дошъл на всички балове, соарета и приеми в българската столица. Военният клуб, „Славянска беседа“, „Гранд хотел България“, „Сплендид палас“, „Унгарското казино“, „Нова Америка“, „Дивите петли“, „Батемберг“… В което и от светските места на София по онова време да влезе, това му гарантира нови запознанства и приятелства. Салоните на Рачо и Султана Петрови са винаги отворени за него. Друг път е на гости при журналиста Георги Николов или у Димо Ачков – стар приятел, с когото се познават още от родния Солун.
Мустафа Кемал е приятно изненадан, че в София има опера. Още на втората седмица от пристигането си отива на първото гала-представление за сезона – „Кармен“, с участието на Христина Морфова и Стефан Македонски. В операта, или на последвалата след това вечеря в „Гранд хотел България“, Мустафа Кемал се запознава с ген. Стилян Ковачев и съпругата му Ани. Мустафа Кемал знае малко български още от детските си години в Солун, но с генерала говорят на турски и френски.
– Къде бяхте преди назначението си в София, пита Ковачев.
– Воювах срещу вас, генерале, усмихва се Мустафа Кемал и пояснява: На фронта в Галиполи бях началник на оперативния отдел на щаба. Нашият посланик тук в София – Али Фетхи – беше началник на щаба.
– Под командването на Фахри паша? Значи наистина сме воювали един срещу друг, а сега седим на една маса, смее се генерал Ковачев.
Двамата офицери имат достатъчно теми за разговор. Семейство Ковачеви кани на гости вкъщи младия военен аташе на Турция и така той се запознава с прекрасната им дъщеря Димитрина, която всички наричат Мити. Тя говори свободно френски, учила е литература в Швейцария и свири на пиано…
Няма да разказвам цялата история, защото ще стане прекалено романтично, но през 1914 г. Мустафа Кемал се среща с ген. Ковачев, за да поиска ръката на дъщеря му. Не я получава.
Преживял сърдечно разочарование, Мустафа Кемал напуска България, за да се включи в Първата световна война. Заминава без да се сбогува. Само след няколко месеца неговото име ще се споменава в световната преса като героят от Анафарта, нанесъл тежко поражение на англичаните при дестанта им в Галиполи. Мити изрязва съобщенията във вестниците, в които се съобщава за подвизите на Мустафа Кемал.
По-късно той решава да се върне в София с надеждата да види любимите лица, да преживее още веднъж красивите спомени от миналото. Остава шест седмици. Старите му приятели го водят по ресторантите и салоните, които познава. Среща се и с Мити. За да се сбогуват. Този път завинаги.
Дните на Мустафа Кемал Ататюрк в София са малко повече от година, но те са едни от най-щастливите в живота му. Той оставя толкова добри спомени и приятелства сред българите, че това неминуемо ще се окаже важно за двустранните отношения по-късно.
България оказва помощ на Кемалистката революция, изпращайки за Анадола кораби с оръжие. Подкрепа получава и армията на генерал Джафер Таяр в Източна Тракия и когато тя е разбита, хиляди бежанци минават границата и намират приют в България.
Като президент на Турция Мустафа Кемал често се връща към спомените си от България. В едно интервю той казва думи, които отекват като завет за бъдещите поколения: „Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е против Турция.“
– –
От фейсбук-страницата на автора