Защо са важни парламентарните избори във Франция

На 12 и 19 юни Франция ще гласува на парламентарни избори. Подкрепата за коалицията „Заедно“ (Ensemble) на президента Еманюел Макрон спада, което повдига въпроса дали той ще спечели пълно мнозинство в законодателния орган. Ето някои ключови факти за изборите.

ЗАЩО ФРАНЦИЯ ОТНОВО ГЛАСУВА

През април проевропейският центрист Макрон спечели втори мандат като президент на Франция. Това обаче не е достатъчно. За него е нужно да спечели и мнозинство в долната камара на парламента на изборите този месец, за да може да прокара реформаторския си дневен ред.

КАКВО ПРОГНОЗИРАТ СОЦИОЛОЗИТЕ

Доскоро проучванията за нагласите на избирателите сочеха, че партията Макрон и съюзниците ѝ, обединени в коалицията „Заедно“, ще спечелят пълно мнозинство в 577-местното Национално събрание. През последните дни обаче това все повече е под въпрос.

Сега е набрала лявата коалиция, оглавявана от крайнолевия политик ветеран Жан-Люк Меланшон. Малко вероятно е Меланшон да спечели 289-те места, необходими за абсолютно мнозинство, но той може да получи достатъчно мандати, за да лиши от такова и президента.

ЗАЩО ВСИЧКО ТОВА Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ

За Макрон ще бъде голям неуспех, ако не се сдобие с абсолютно мнозинство. Това ще го принуди да разшири коалицията си, а колкото по-широка е една коалиция, толкова по-сложно става постигането на споразумения и прокарването на политически решения.

От друга страна, правителство на малцинството или коалиционно правителство ще бъде нещо необичайно за съвременна Франция. Петата република е създадена именно с цел да се избягват тежки и тромави коалиции.

Ако някоя опозиционна формация поднесе изненада и спечели мнозинство, Макрон ще трябва да назначи премиер от лагера на победителите, а това ще означава, че президентската институция ще бъде принудена да съжителства с правителство с различни от нейните политически възгледи.

При т. нар. „съжителство“ (cohabitation) президентът ще продължи да има основната дума по външнополитическите въпроси, но оперативната политика до голяма степен ще отиде в ръцете на правителството.

КОЕ КОГА ЩЕ СЕ СЛУЧВА

Изборният ден е на 12 юни от 08:00 до 20:00 ч. В (едномандатните) избирателни райони, където никой претендент не получи на първия тур над 50 процента от гласовете, ще има балотаж на 19 юни, като право на участие в него ще има всеки кандидат, който е спечелил подкрепата на поне 12,5 процента от регистрираните избиратели.

Парламентарните избори са по-трудни за познаване от социолозите в сравнение с президентските, тъй като политическата динамика на различните места е различна, а това прави по-трудно да се предвиди кой ще спечели в национален план.

КАКВО Е РАЗПОЛОЖЕНИЕТО НА СИЛИТЕ ПРЕДИ ИЗБОРИТЕ

Допреди избирането на Макрон за президент през 2017 г. на френската политическа сцена господстваха две политически сили – лево- и десноцентристите. Пет години по-късно обаче политическите пластове вече са напълно разместени и тези две партии загубиха значение.

Формацията на Макрон и съюзниците ѝ се явяват под знамето на центристката коалиция „Заедно“.

Меланшон обедини Френската социалистическа партия, Зелените и Френската комунистическа партия около своята политическа сила „Непокорна Франция“ (La France Insoumise), което беше изненадваща консолидация на лявото пространство.

Оглавяваната от него коалиция Нов екологичен и социален народен съюз заема второто място в социологическите проучвания и се представи добре на предварителното гласуване в отвъдморските територии на Франция.

Консервативната партия „Републиканците“ се бори за трета политическа сила в парламента. Макар и според предвижданията на социолозите да изостава с голяма разлика от лагера на Макрон и левицата, тя може да стане новият балансьор във френската политика, ако „Заедно“ стане първа политическа сила, но без абсолютно мнозинство.

В проучванията преди първия тур крайнодесният Национален сбор (Rassemblement National) на Марин Льо Пен е трети по брой гласове, но отива на четвърто място по очакван брой депутати.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.