Франция: Ще оцелее ли десницата на парламентарните избори
Френската десница дълго време доминираше в политическия живот на страната си, но вече е само сянка на самата себе си. При все това тя би могла да играе централна роля през новия петгодишен мандат на Еманюел Макрон, което ще зависи от резултата на втория тур от парламентарните избори в неделя.
Партията „Републиканците“ (наследничка на голистите) и съюзниците й центристи от Съюза на демократите и независимите събраха общо 11,3 на сто от гласовете на първия тур на изборите за парламент миналата неделя, заемайки четвърта позиция след блока „Заедно!“ на президента Макрон, радикалната левица Нов екологичен и социален народен съюз (НЕСНС) и крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин Льо Пен.
Това е очевидна стъпка назад в сравнение с гласовете, получени в първия тур през 2017 г. – 15,77 на сто.
Партията на бившите президенти Никола Саркози и покойния Жак Ширак естествено ограничи загубите за сметка на силната подкрепа по места – успя да изпрати 81 кандидати на втория тур, 73 от които под „етикета“ на „Републиканците“.
Тя „с право разчита на 60 до 63 депутати от „Републиканците“ идната неделя“ срещу стотина днес, коментира участник в партиен митинг, състоял се в понеделник в Париж.
Почти убедена е обаче, че ще изгуби положението си на най-голяма опозиционна група в Националното събрание, дори ако запази мнозинството си в Сената.
Това е ново поражение след разгрома на президентските избори през април. Кандидатката й Валери Пекрес получи тогава 4,8 процента от гласовете – най-лошият резултат в историята на партията.
Експрезидентът Саркози, запазил мълчание и впуснал се в заплетени игри с Макрон, дори не я подкрепи.
Според експерти „Републиканците“ могат в крайна сметка да се озоват в стратегическа позиция, ако след втория тур Еманюел Макрон остане само с обикновено мнозинство в парламента, което е и целият залог при гласуването в неделя.
„В случай на обикновено мнозинство „Републиканците“ ще имат влияние върху съдбата на мандата на Еманюел Макрон, поне върху мнозинството му в парламента. Републиканците са сведени до състоянието на такава поддържаща сила“, поясни за телевизията на АФП Фредерик Даби от социологическия институт ИФОП.
Друг експерт, Жером Жафре, дори се пита във вчерашния брой на в. „Фигаро“ дали „тогава ще има изгледи за изграждане на макронистка коалиция с повечето Републиканци, дори ако се наложи да сменят премиерката едва месец след назначаването й!“ – става дума за Елизабет Борн, оглавила правителството в средата на май.
„Ирония“ на историята
„Това е тя иронията на политическата история – днес политическото ми семейство се чувства зле, но при все това „Републиканците“ може да потрябват“, резюмира в понеделник висшият политик и функционер Жан-Франсоа Копе, настояващ да се сключи споразумение за правителство.
Тази роля на определящ фактор би имала привкус на реванш за една партия, отдалечена от властта вече десет години. Не би могло обаче да мине без риск – „Републиканците“ заявиха още на президентските избори, че няма да се „разтворят“ в макронисткото мнозинство.
Партията го отрича.
„Републиканците“ ще бъдат „решителна, но и полезна опозиция“, способна „да гласува и допълва реформите, тръгнали в добра посока“, но и „твърдо да се противопоставя на онези, които са насочени обратно на желания резултат и интереса на страната“, увери в понеделник водачът на „Републиканците“ Кристиан Жакоб, отхвърляйки всяко споменаване за поддържаща сила.
Класическата десница си плаща за двойственото си позициониране между твърдо крило, което флиртува с крайнодесния електорат, и конкурираното от президента Макрон умерено крило, водещо политика в центъра, като редица кадри и избиратели оттам вече се присъединиха към лагера на Макрон.
Също като социалистите вляво десницата търпи щети заради мащабното политическо пренареждане с формиране на три блока в ущърб на традиционните партии, започнало с избирането на Макрон през 2017 г. и потвърдено на първия тур от парламентарните избори.
Всички тези тревоги се отразяват и на периода между двата тура, когато се разгаря ожесточена битка за пренасочване на гласовете.
Някои от „Републиканците“, включително председателят на Сената Жерар Ларше, призоваха да бъде преграден пътят и на левите, и на десните екстремисти, „които са еднаква заплаха за страната ни“.
БТА