Книга, която ще помогне на България да се справи по прозрачен начин със сложната си история


За „Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944)“ от Леа Коен

Стюарт Ейзенстат

Покойната ми съпруга Фран и аз станахме близки приятели на Леа Коен през периода, в който бяхме посланици на нашите държави в Европейския съюз, тя от България, а аз от Съединените щати, по време на администрацията на Клинтън (1993 – 1996). Освен че беше отличен посланик на България преди членството ѝ в Европейския съюз, скоро разбрахме, че е също така пианистка и историк. Поканихме я и тя свири на пиано за нас и за нашите гости в официалната ни американска резиденция в Брюксел.
Освен големия си принос в полагането на основите за членство на България в Европейския съюз през 2007 г. Леа има и друг важен принос: той се състои в нейния важен исторически анализ на историята на българската еврейска общност през нацистката епоха, с който тя ни запозна във Вашингтон преди около десет години. Днес тя отново пише на тази тема. Нейната красива, завладяваща книга „Спасение, гонения и холокост в царска България (1940 – 1944)“ е продукт на задълбочено проучване на архиви, включително тези в Швейцария, където тя също беше посланик, и хвърля нова важна светлина върху ролята на България както за спасяването, така и за депортирането на евреи. Този труд е подходящо да бъде публикуван около 80-годишнината от депортирането на едни евреи от царска България в Треблинка и спасяването на други в нейните стари предели.
Леа Коен разглежда в книгата си разпространения мит както в България, така и извън нея, според който българският цар Борис III и българското правителство, независимо от ролята на България като част от силите на нацистката ос 1941 – 1944 г., са спасили евреите в България. Всъщност книгата ѝ описва как 12 000 от 60 000 евреи в Царство България са изпратени на смърт, депортирани от Македония и Северна Гърция в Треблинка и Аушвиц, от българската армия и полиция по българските железници и със съгласието на цар Борис III.
Нейните заключения и изводи се потвърждават от изследователските центрове за холокоста „Яд Вашем“ в Израел, Мемориалния музей на холокоста на САЩ във Вашингтон (чийто ръководен Съвет за памет на холокоста на Съединените щати председателствам) и изследователи в България, Израел, Франция и други.
В книгата си Леа Коен разкрива, че българското „окончателно решение“ е решено от премиера Богдан Филов и германския външен министър Фон Рибентроп и е съгласувано с цар Борис III за 20 000 „нежелателни евреи“. Въпреки тази истина това е една балансирана книга.
Тя изтъква, че по-голямата част от българските евреи са спасени поради относително ниските нива на антисемитизъм сред българското население, поради оказаната на евреите помощ от българските им съграждани; поради това, че голяма част от българското общество не е подкрепило „окончателното решение“ за своите съграждани евреи. Българските евреи са били добре интегрирани в националния социален и професионален живот на България, поради което в тяхна защита действат и професионални организации; Светият синод на Българската православна църква също последователно защитава евреите през нацисткия период; а отделни политически и обществени фигури, като народния представител Димитър Пешев и Екатерина Каравелова, съпруга на бившия премиер Петко Каравелов, използват личните си връзки и авторитет, за да предотвратят масовото депортиране на евреите; и не на последно място, книгата заслужено изтъква и активната роля на самата българска еврейска общност.
Тази книга съдържа и горчиви истини като тази, че в българското общество не всички са били спасители на евреите; че ролята на цар Борис III не е героичната, измислена след войната; че „спасението чрез визи“ не се е случило; че евреите не са били депортирани в трудови лагери като „спасение“, а са били брутално третирани; че усилията на българските евреи да възстановят собствеността си след войната са дълги, сложни и непълни.
Посветих голяма част от живота си на усилията да получа справедливост за оцелелите от холокоста и семействата на жертвите в преговорите по време на администрацията на Клинтън (1993 – 2001) с швейцарски и френски банки; германски и австрийски фирми за робски и принудителен труд, на който са били подложени евреите; европейски застрахователни компании; за връщане на произведения на изкуството чрез вашингтонските закони за конфискуваното от нацистите изкуство; след това в администрацията на Обама (2009 – 2017) чрез Декларацията на Терезин с 46 държави; за намиране на най-добрите действия и насоки за реституция и/или компенсация на недвижимо (недвижимо) имущество, конфискувано от нацистите и техните съучастници; литовското обезщетение; компенсации за депортираните по френските железници от френското правителство.
От 2009 г. също съм специален преговарящ от страна на Клеймс конференс с германското правителство.
Но милиардите, които възстановихме за оцелелите от холокоста, не могат да заменят паметта и уроците на историята на оцелелите и очевидците. И след тяхната смърт написаните от тях страници остават решаващи. Съзнавайки това, като главен съветник по вътрешната политика на Белия дом на президента Картър препоръчах на президента сформирането на президентската комисия по холокоста, председателствана от Ели Визел, което доведе директно до създаването на Мемориалния музей на холокоста в Съединените щати.
По същата причина през януари 2000 г. работих с министър-председателя на Швеция Горан Персон за създаването на структура, която днес е Международен алианс за възпоменание на холокоста с участието на 34 държави, включително България (от 2018 г.), за насърчаване на образованието за холокоста. Това също така е причината, поради която в администрацията на Клинтън започнахме проучвания за ролята на неутралните държави, включително Швейцария, Турция и Португалия, по време на Втората световна война и насърчихме над 20 държави, включително Съединените щати, да се задълбочат в ролята си по време на холокоста.
Държавите са по-силни, когато могат да се изправят пред трудни части от своята история. Нито една страна не е имала непорочно поведение по време на Втората световна война. Въпреки цялата храброст на нашите войници и приноса им за спечелването на войната администрацията на президента Рузвелт е направила твърде малко, за да помогне за спасяването на евреите в Европа, като отвори вратите ни за бежанци. Книгата на Леа Коен е важна, защото ще помогне на България да се справи по прозрачен начин със сложната си история през нацистката епоха.

Н. П. Стюарт Ейзенстат,
специален съветник на Антъни Блинкен по въпросите на холокоста,
председател на Съвета на Музея на холокоста във Вашингтон

*Предговор към книгата на Леа Коен „Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944)“, С., Ентусиаст, 2022

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.