50 години от „Уотъргейт“: Как една лепенка тиксо отприщи скандала на века

Бдителен нощен пазач, заинтригуван на 17 юни 1972 г. от парче тиксо на врата в сградата, където е централата на Демократическата партия във Вашингтон, вика полицията и без да знае, взривява скандала „Уотъргейт“, а с него и президентството на Ричард Никсън.

Защото неуспялата „кражба с взлом“, която е открил, вдига завесата над шумна държавна афера – петима души са натоварени от свързани с Белия дом държавни служители да поставят микрофони и да снимат документи за вътрешно ползване в търсене на компромат срещу опонентите на Никсън.

Две години по-късно – за пръв път в историята на страната, президентът републиканец, обвинен в опит да потули аферата, е принуден да подаде оставка, за да избегне унизителен импийчмънт.

„Намерих тиксо на вратата“

През нощта срещу 17 юни 24-годишният пазач Франк Уилс прави редовната си обиколка из коридорите на „Уотъргейт“, луксозен сграден комплекс в столицата, и забелязва ивица тиксо на ключалката на врата в мазето, която пречи да бъде заключена.

Отначало не се разтревожва. Сваля тиксото, слага си го в джоба и продължава обиколката си.

На връщане обаче, отново вижда тиксо на същото място. Този път започва да подозира обир. Франк Уилс – който играе сам себе си няколко секунди в самото начало на „Цялото президентско войнство“ (All the President’s Men), филм по случая с Робърт Редфорд и Дъстин Хофман – тутакси вика полиция.

„Намерих тиксо на вратата; извиках полицията за оглед“, написва той в книгата регистър на „Уотъргейт“, която се пази в Националния архив на САЩ. Полицаи пристигат „след минута, минута и половина“, разказва един от тях, Джон Барет, в предаване на телевизия Ей Би Си Нюз през 2017 г.

Двамата с колегата му Пол Лийпър са с цивилни, дори с пораздърпани дрехи. Това безспорно им е от полза. Алфред Болдуин, оставен да охранява петимата вечерни посетители, изглежда не ги забелязва веднага. Вниманието му сигурно е било отвлечено от филма на ужасите, излъчван по телевизията, докато той трябва да е нащрек – „Attack of the puppet people“ („Нападението на куклите“).

„Беше вперил очи в телевизора – уверява Джон Барет. – Докато Болдуин се накани да предупреди (петимата си съучастници), стана твърде късно и те, щат не щат, хукнаха да се крият като плъхове.“

Адреналин и вдигнати ръце

Влезли вътре, полицаите намират тиксо на няколко врати. И схващат, че става нещо нередно. „Адреналинът ни се вдигна изведнъж“, казва Пол Лийпър, също пред Ей Би Си.

Двамата виждат офиси, в които всичко е обърнато с главата надолу, и решават, че взломаджиите още са там. Започват да претърсват мястото – стая по стая.

Внезапно Джон Барет забелязва една ръка. „Изплаших се – признава той. – Викнах нещо като „Излезте с вдигнати ръце или ще ви пръсна главите“.“ „Десет ръце се вдигнаха и те излязоха“, добавя той.

От другата страна на улицата Алфред Болдуин е долепил ухо до своето уоки токи. „Чух едва доловим шепот: „Хванаха ни“, разказва той.

Писалки със сълзотворен газ

Десетте ръце са на Джеймс Маккорд, Вирхилио Гонзалез, Франк Стърджис, Еухенио Мартинез и Бърнард Баркър; те са арестувани на място. По думите на Джон Барет полицаите бързо си дават сметка, че не става дума за нещо „обичайно“.

Не стига че странните апаши са с костюми и вратовръзки, но „там имаше микрофони, писалки със сълзотворен газ, много, много филмови ленти, ключарски инструменти, хиляди долари в банкноти по сто“, обяснява той.

На 18 юни 1972 г. вестник „Вашингтон пост“ публикува първата си статия по темата. Тя носи подписа на Алфред И. Луис, журналиста, в чийто ресор е полицията. Но в списъка на другите, работили по текст, отдолу са написани имената на Боб Удуърд и Карл Бърнстийн.

Двамата млади репортери поемат случая, проучват подробностите и в крайна сметка донасят на своя вестник престижната награда „Пулицър“, помитайки междувременно Ричард Никсън и президентското му управление.

БТА