Фейсбук за начинаещи или колко разбира читателят…
Много читатели на e-vestnik в страницата му във Фейсбук често се объркват и задават наивни въпроси, сърдят се, обвиняват, без да разбират за какво става дума.
Затова тук ще направим кратки разяснения като уроци за начинаещи потребители на социалната мрежа.
Урок 1. – Що е вестник, що е Фейсбук или „Защо пускате такива работи?”
Много са потребителите, които не правят разлика между социална мрежа и вестник, онлайн издание.
Потребители на Фейсбук се гневят, че в страницата на e-vestnik във Фейсбук е споделен статус, меме, снимка, картинка от нечия лична страница или някоя група. И обвиняват редакторите, че публикуват такива неща. Това е социална мрежа, споделят се публикации от всякакви потребители. Това е и идеята на социалната мрежа – споделяне.
Споделен статус или картинка от отделен потребител не е публикация на издание. Публикациите са в самия сайт на изданието, а в страница в социална мрежа може да се споделя съдържание от различни потребители във Фейсбук.
При споделянето се вижда автор, но неразбиращият потребител се гневи на изданието, което е споделило статуса на този автор, защото не прави разлика между вестник и социална мрежа.
И тук възниква по-важен въпрос – свободата на словото се определя от манталитета на читателите, на хората в една страна. Твърде висок е броят на читателите у нас, които искат да забраняват и се карат защо публикуваме такива неща, тоест споделяме от други страници в социалната мрежа.
2. Урок – „Статията е анонимна“
Посетители на страницата на e-vestnik във Фейсбук често се възмущават, че „статията няма автор“, „статията е анонимна“ и др. Съвсем малко усилие трябва да се разбере. Във Фейсбук се вижда само линк към статия в някой сайт. Това е социална мрежа, не е вестник, не е телевизия, не е сайт на онлайн издание. Например в страницата на e-vestnik във Фейсбук се пускат линкове към статии в сайта e-vestnik.bg (но не само). Вижда се само заглавието и цитат от статията. За да се види авторът на статията, трябва да се влезе през линка в сайта e-vestnik.bg. Но мнозина потребители четат само заглавието и цитата във Фейсбук и се сърдят защо няма автор. Просто трябва да цъкнат върху заглавието.
На някой може да не му се вярва, но не се малко хората които смятат, че този цитат и заглавие, които виждат във Фейсбук, са цялото съдържание на статията.
Друга още по-голяма група хора четат само заглавието, цитата и изказват мнение отдолу. Или коментират само снимката. Четенето само на заглавие и цитат също така е подвеждащо. Понякога цитатът или заглавието не отразяват изцяло съдържанието на статията.
А повечето потребители не знаят какво е „редакционна статия”. Имали сме случаи да се убедим, че дори и професионалисти в медиите не знаят. Някои кратки коментари или статии са подписани с e-vestnik. Това пак предизвиква вълнения – защо не е подписано от автор? В световната преса това се нарича Editorial – редакционна статия, редакционен коментар. Изразява гледната точка или позицията на вестника. Има го във вестници като „Таймс“, „Ню Йорк таймс“, „Монд“ и т. н. Традиция във вестникарството. Читателят знае, че това е позицията на изданието. Но в социалната мрежа в нашия случай кипи възмущение – статията не е подписана.
Същевременно потребителите хващат вяра на абсолютно анонимни сайтове като „Информиран.нет”, „Клюки.нет”, „Петел.бг” и т. н., в които няма нито една подписана с автор статия. И в каквито сайтове най-често излизат новини с напълно измислено съдържание, т. нар. фейк нюз.
Урок 3. Всеки стана журналист
Социалната мрежа дава възможност да се пишат коментари от всеки. Но не всеки може да пише коментари. Така че нечий статус, кратък коментар в две изречения не е статия или анализ, както го разбират някои потребители (които хич не са малко).
Но понеже недоверието към официалните медии е голямо, читателят става лесна жертва на измислици във Фейсбук. Характерен пример беше снимка на облигация от 1907 г., за която потребител твърди, че това доказва как България дала заем от 145 млн. златни лева на Франция. Всъщност от облигацията се разбира точно обратното – България е взела, не дала (виж тук). Но тази фалшива новина се разнася няколко месеца из Фейсбук и е споделена близо 30 хил. пъти, с хиляди коментари от типа „ние сме Европата, не те” .
Вярата в такива публикации във Фейсбук са нагласите, че историята не е това, което досега е публикувано и написано в учебниците, „комунистите” са ги манипулирали и т. н. Имало скрити факти от историята, разнасят се линкове към някой блог или маргинален сайт.
Има твърдо убеждение, че официалните медии крият и конюнктурно употребяват исторически факти. Но това прави в по-голяма степен и всеки „писател“ в социални мрежи.
Фейсбук даде възможност на всеки да бъде журналист, автор или да се изказва като критик. Някога имаше надписи по стените в обществените тоалетни. Сега същите автори пишат по стените във Фейсбук. И все едно пишат в авторитетно издание, оформено с печатни букви като истинска статия. Само с правописа не се справят някои.
Тази голяма промяна със социалните мрежи беше отразена с шеговит калабмур от зората на Фейсбук:
Ти не си проникновен
Ти не си интелектуалец
Ти не си художник
Ти не си критик
Ти не си поет
Ти просто имаш интернет достъп.