Трудният път на украинското зърно по Дунава

Жътва край Измаил, Украйна по време на руската агресия. Снимка: от тв екрана

В украинското пристанище на река Дунав Измаил шофьорите са нетърпеливи – камионите им преливат от зърно. От другата страна, в Румъния, там, където реката се влива в Черно море, нетърпението е обхванало и корабите.

Моряците не помнят някога толкова много кораби, плаващи под различни флагове, да са акостирали в Сулина, Източна Румъния, и да се готвят да отплават за Украйна, за да бъдат натоварени с хранителни продукти.

Руското нахлуване промени всичко: блокадата, която Москва наложи на украинските морски пристанища, като се започне с това на Одеса, парализира износа от Украйна, а тя е един от най-големите световни производители на зърнени култури.

„Алтернативата е река Дунав“, която (в един от своите участъци) е естествена граница между Украйна и Румъния. „Големият проблем е капацитетът на речните инфраструктури“, обяснява за Франс прес Юри Димчогло, бивш заместник-председател на областния съвет на Одеса.

От началото на войната „само 1,5 милиона тона зърнени култури са експортирани по този начин“, казва той. – А това е капка в сравнение с блокираните стоки в Украйна, които според президента Володимир Зеленски са между 20 и 25 милиона тона.

„Изхранване на света“

Следващото звено от веригата на доставките, земеделският производител Вячеслав Зябкин, който работи на 35 км от пристанището, „все още нищо не е натоварил на корабите по Дунав. Дори и един килограм“.

Причината е, че ми предлагат изкупна цена, която е много по-ниска от производствените ми разходи, казва той, като изтъква, че „дунавското решение“ устройва дребните земеделци, които имат да продават малки количества.

Тези пък, които прибягват до този маршрут, се сблъскват с препятствия. Най-напред – задръстванията по пътя: камиони от цяла Южна Украйна пристигат с надеждата да стоварят на брега на Дунава стоките, които превозват. Пристигнали вече на пристанището, виждат, че там също е навалица.

В Измаил се натъкваме на Сергий Гавриленко, 45-годишен шофьор, който е облечен с тениска на сини райета, с носи шапка в цвят каки и авиаторски очила. Напредва бавно. Температурата е 32 градуса и той се разхлажда с вода от туба в кабината на камиона си.

„Преди войната беше достатъчен един ден, сега трябват три. Занимаваме се с това, защото е добре за страната и за изхранването на света“, казва той.

„Няма почивка“

Плавателните съдове, които натоварват стоките от пристанищата, доставят зърното на клиенти в чужбина, като тръгват надолу по Дунава и навлизат в Черно море. Доставките са в малки количества и помежду им има интервали.

В Сулина са акостирали близо сто кораба, които чакат средно между седем и десет дни, преди да могат да поемат по канала към украинските пристанища.

„Имаме много повече работа. Работим от зори до мрак“, разказва Габриел Данила-Михалче, 28-годишен капитан на кораб, който неведнъж е пътувал от Сулина до Черно море и обратно.

Мисията на този кораб е жизненоважна: да превози до всеки един от корабите, намиращи се близо до бреговете на Сулина, лоцман, който да преведе съответния кораб до пристанището, до което трябва да стигне.

Това правило е вписано през 1948 г. в Конвенцията за режима на корабоплаването по Дунава заради опасностите, до които може да се стигне в опасни води.

„Няма почивка за нас“, казва един от 36-имата лоцмани, които корабът има за задача да превози.

„Миналия месец 400 кораба преминаха през Сулина, това беше рекорд“, разказва механикът на кораба, превозващ лоцманите, Михай Калин, който е на 48 години, 30 от които е прекарал в морето.

„Ураган от глад“

„Трафикът се увеличи тройно в сравнение с май миналата година“, потвърждава пред Франс прес румънският държавен секретар по транспорта Йон Попа.

Справянето с увеличилия се трафик е „предизвикателство за Румъния“, казва той и изразява надежда, че ще има помощ от Брюксел.

След като отказаха да носят отговорност за забавянето на корабите, които чакат край бреговете им, Румъния и Украйна сформираха в края на май общо командване, което съставя график, по който плавателните съдове влизат в Дунава. Тези, наети за транспорт на зърнени храни, са с приоритет.

Освен това близо 700 хиляди тона са транспортирани от румънското пристанище на Черно море Констанца – с шлепове, с влакове и тирове, подчертава Попа.

Опашките на чакащите на сухопътните и на железопътните гранични пунктове стават по-големи всеки ден.

Преди войната Украйна беше четвъртият най-голям износител на царевица, беше се устремила към третото място в класацията на износителите на жито и гарантираше 50 процента от световната търговия със семена и слънчогледово олио.

ООН се опасява, че ако кризата продължи, през идните месеци ще се стигне до „ураган от глад“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.