In memoriam – арх. Павел Попов: В София се строи с измама
Почина Павел Попов, известен архитект и преподавател във ВИАС. Един от най-активните критици на градоустройствените безобразия в София през последните години. Той беше член на няколко граждански сдружения, обединения срещу корупцията и др. Бивш общински съветник от „Гергьовден“. През 1990-1991 г. той прави заданията за тогавашния конкурс за Общ градоустройствен план на София. На 60 години е, женен. Има трима сина и дъщеря.
– За какво е необходим кадастър, данните за който се събират в момента?
– Кадастралните карти са необходими, за да се конкретизира общия градоустройствен план на София. Дори да няма план, те са абсолютно задължителни. Ако с тях върви и имотен регистър, т.е. всеки може да разбере кой е собственик на даден парцел, кои са неговите съседи и неговите граници, за цялото общество ще бъде по-удобно. По-добре е това да се направи късно, отколкото никога. Общината е закъсняла вече 11 години с този ангажимент, така че, не се знае дали трябва да бъде винена или похвалена.
– Как може да се разбере дали един блок е незаконен или не? Това вече стана доста размито понятие? На места се строи дори когато има подпочвени води, прекалено близо е до други сгради и много изисквания не се спазват?
– Това е малкият проблем. Въпрос на контрол, на организация, на администрация. Когато някой строи там, където не бива, има две възможности – или знае, че нарушава закона или не знае. Това че не знае, не го извинява разбира се, но досега няма нито един осъден за това, че си е хвърлил парите на вятъра.
– Защо продължава строителството върху зелените площи?
– Защото хората, които искат да строят в зелените площи, газят мораториума, който спира тази практика. Подправят документи и никой не може да ги спре. Съдът се ослушва, прокуратурата също. Последният ярък пример е парцелът на 20-та поликлиника, който представлява градина заедно с магазин, купен от г-н Ковачки. Той си е взел целия парцел от няколко декара, въпреки че магазинът има един декар. И въпреки това “няма законово основание” да бъде спрян да строи каквото реши в цялата градина.
– Как се прави блок върху площ, която е определена за озеленяване?
– С измама. Там, където е пишело дълги години в кадастрите и в плановете, че е терен за обществено обслужване и озеленяване, озеленяването изчезва. Думата се изчегъртва от оригинала и новите записи са само за строителство. Ето го начинът да станат нещата. Доколкото знам никой не е влязъл в затвора за това.
– В момента прави ли се нещо в обратна посока – за озеленяване, за създаване на нови градинки и паркове?
– Не съм чул да се прави. Виждал съм хора, купили и построили бензиностанции на възлови места в града, да се грижат за минималното озеленяване наоколо, вече има и по няколко големи дървета.
Доколкото знам, София няма разсадници, така че дори човек да иска да прави масово озеленяване, няма как да стане. В момента, в който София си отвоюва Витоша, (по-скоро държавата си отвоюва Витоша, която преди пет години от национален парк се превърна в природен парк и в момента е с неясна собственост върху важни негови части), гражданското общество победи и границите на парка се върнат на старото положение, вече няма да има фиданки за залесяване. Но разсад може да се купи и от чужбина.
– Каква според вас е причината голям жилищен комплекс какъвто е “Младост” да няма собствен парк? Още повече, че кварталът е известен и с мръсния си въздух?
– “Младост” имаше доста големи паркове, заложени по проект във всяка част, и друг много голям – по продължение на входната му артерия откъм “Цариградско шосе” – бул. “Ал. Малинов”. За съжаление той вече е застроен. Там има безумни неща – например магазини с 50 метров калкан. Тези разрешения са дадени по времето на колегата Янев и след като всичко там е законно, днес няма какво да добавя.
– Инфраструктурата около новите сгради чие задължение е? На места се правят улици, а другаде си остават калните пътеки около блоковете?
– Ангажимент на общината е. По ред причини тя не иска и не може да си изпълнява задълженията. Затова предпочита да заменя. Инвеститор, който вземе парцел на безценица, но поеме грижата за околните улици и дори спирки и зелени площи, на практика облекчава общината. Това се приема радушно от съветниците и, например, ако да кажем фирма като “Колиерс” вместо да настоява да й се направят улиците и подходите, си купи евтино парцел по-навътре в града, и двете страни са доволни.
– Това обаче ощетява гражданите. Общината така не работи ли срещу тях?
– Естествено. Тя друго не прави. Българската администрация, въпреки че е назначена от избрани от гражданите политици, всъщност работи срещу бъдещето, срещу децата си. Това в България даже се смята за нормално. В отделни случаи за похвално.
– Защо общината действа така? И на практика какво се прави изобщо за децата, защото детските площадки се застрояват, не се ремонтират, не се обновяват. Детските градини също – много деца в момента чакат за детска градина и за ясла?
– Да така е. Но държавата навремето, когато демографската прогноза беше изключително мрачна, е смятала, че училища и детски градини не й трябват. Но бих искал да кажа нещо друго. Например, ако българските ученици са малко за съществуващите училища, България прекрасно можеше да мине на едносменно обучение и всички да учат от сутринта да обед, а не както е сега. Това щеше да спаси поне половината нация от излежаване.
– А детските площадки?
– Там където има ново строителство и тези апартаменти са населени с млади хора, техните деца играят на площадки вътре в междублоковите пространства. Лошото е, че тези нови междублокови пространства са ужасни в сравнение със старите. Те не се проветряват, не се осветяват, от всяка гледна точка те са по-лоши, защото дори в райони като “Иван Вазов” и “Лозенец” всичко беше изсечено до крак. И сега няма как да пораснат нови растения, защото отдолу са гаражи.
– Когато се строи незаконна сграда, например прекалено близо до блок, има ли как гражданите да се борят с това?
– Те и се борят. Правят разни комитети, излизат на протести. Всичко обаче като стигне до съд, се прекратява във вреда на гражданите, тъй като има хиляди закони с още толкова вратички, направени специално, за да бъдат използвани. Дълго време частната инициатива, изобщо частният интерес, имаше превес над обществения. Това безобразие продължава. Служителите в общинския съвет или в министерството, като два-три пъти не разрешат някое безобразие (аз като общински съветник съм имал такива случаи), на четвъртия път минава. Пробутва го самата администрация. Съветниците, които гласуват положително за безобразието, го правят абсолютно съзнателно във вреда на хората и това не може да бъде по друга причина, освен с користен интерес.
– Има ли нужда София от толкова много бензиностанции? Вече на всяко по-ключово място се появява бензиностанция.
– Според мен бензиностанции ще има дотогава (както се изрази конкретно един познат бензинджия), докато от тон бензин се печелят по 300 лв. Когато спрат да текат бензин и нафта, вероятно тези прекрасни парцели ще бъдат застроени с нещо подобаващо. Само че от това общината, т. е. обществото, няма да спечели нищо.
– Преди време много се говореше за Околовръстното и застрояването там. Сега, когато то вече неминуемо трябва да бъде разширено, какво ще се направи със сградите около него?
– Според мен това, което е редно да се направи, и никога не е късно, е да бъдат вкарани в затвора тези, които са продали, подарили или заменили общинска земя в територия, която е била отредена за улици, локали, кръстовища. Докато това не стане, ние ще плащаме, защото хората от двете страни на баницата са се облажили.
– На практика в момента има ли как да се направи разширение?
– Винаги има как. Въпрос на взрив, булдозер, твърда власт. Ето кметът* е сериозен човек, малко хора могат да му излязат насреща. Един сапьорен взвод за два дена ще реши въпроса.
– Смятате ли, че безразборното строителства ще бъде прекъснато в скоро време или ще си продължи?
– Докато има финансов натиск, никакво спиране няма да има. Единствената надежда беше кметът* да се занимава не с политика, а с администрация. Сега и тази надежда, предвид развитието на събитията за промяна на политическия баланс в местните и в парламентарните избори, е на път да изчезне.
– Какво представляват т. нар. частични изменения на плана?
– Начин да се върши работа. Това е нещо, което е абсолютно необходимо за устройствената практика. Когато има някаква конкретизация, дори на разрешени и редни неща, е нормално да се направи частично изменение на плана и да се фиксират точно или новото съдържание, или новите отстояния и височини. Когато това се прави в рамките на закона и със здрав смисъл, частичното изменение е полезен инструмент.
– А какво се прави в момента със сградите, застрашени от срутване? Както е известно в София те са доста.
– Общо взето, като гледам, се разчистват. Ей сега минах покрай НИПК на бул. Дондуков”. Срещу него от другата страна на ул. “Будапеща” сградата, която беше КАТ, е разчистена и това е похвално. Сега въпросът е оттам нататък какво ще стане. Дали ще се откриват още старини, или ще се строи нещо ново не знам.
– Предвижда ли се някакво решение за проблема с улиците? На места номерацията е много объркана, а и съвпадат имена на улици?
– Ето това е един огромен плюс. Когато населението удари на партизанлък, полицията по-мъчно ще го открива (смее се).
– И все пак?
– Не знам. Това е последна грижа. Много по-важно е да се премахнат левите завои, да се пробият нови улици, да се избегнат Т-кръстовищата. Сега върви безумна идея за един месец общината да направи нова концепция за транспортната си програма. Това е една прогноза как да се промени транспортът. След като ще я правят същите хора, които правиха досегашните планове и прогнози, не виждам някакъв смисъл в това.
– –
Интервюто е за e-vestnik от 2007 г., когато кмет беше Бойко Борисов и тръгна да прави партия и да участва в изборите.