Войната в Ирак ли докара рецесия на Америка?

В. Ню Йорк таймс

Американски войници вървят през пустинята близо до базата си край Бакуба. Всяка секунда от войната в Ирак струва 5000 долара. Със средствата, отпускани само за един ден в Ирак, може да се изпратят 153 000 ученици в колеж или да се финансират 9000 полицейски служители в САЩ. Снимка: Ройтерс

Войната в Ирак сега върви по-добре, отколкото се очакваше, като никога. Повечето от тези, които критикуват войната, включително аз, се плеснахме по челото: не очаквахме подобряването на положението в областта на сигурността, което отчасти е резултат от миналогодишното изпращане на подкрепление.

Напредъкът е реален, но крехък и ограничен. Ето до какво се свежда: съкратихме загубите си до неприемливи нива, които ни върнаха към положението от 2005 година, и все още нямаме никакви планове за изтегляне за идните години – и то при положение, че всяка секунда сметката ни расте с по 5000 долара. Но по-важното е, че докато загубите ни в Багдад намаляват, започваме да отчитаме други във Флорида и Калифорния. Изглежда САЩ вървят към рецесия. Американците губят домовете си, работата си и здравните си осигуровки, банките се борят – и войната в Ирак изглежда влошава всички тези вътрешни проблеми.

„Объркването в икономиката наистина е много тясно свързано с войната в Ирак“, казва Джоузеф Стиглиц, нобелов лауреат за икономика.“ Или поне отчасти е отговорна за скока в цените на петрола. Освен това, парите, похарчени за Ирак, не насърчават икономиката толкова, колкото ако бяха вложени в страната. За да неутрализира тази слабост на американската икономика, Федералният резерв пусна пари в брой. Това плюс либерализирането на разпоредбите доведе до засилено купуване на жилища и потребителски бум“.

Не всеки обаче е съгласен, че връзката между Ирак и икономическите трудности е толкова силна. Робърт Хорматс, вицепрезидент на Голдман Сакс Интърнешънъл и автор на книга за това, как Америка плаща за войните, ни убеждава, че войната в Ирак влияе негативно на икономиката, но въпреки това е само маловажен фактор за сегашната криза.
„Дали войната е важна причина за настоящия спад“, пита Хорматс.“Бих казал „не“, но не можеше ли парите да бъдат по-добре използвани за укрепване на икономиката ни? Отговорът е „да“.

Въпреки всички разногласия обаче изглежда има известна връзка между разходите за Ирак и вътрешноикономическите ни трудности. Затова, когато спорим дали да върнем войските си у дома, основният въпрос трябва да бъде дали Ирак наистина е най-доброто място да инвестираш 411 милиона долара всеки ден, имайки предвид разходите ни сега.

Казвал съм, че оставането ни в Ирак за неопределено време подронва националната ни сигурност, като подсилва джихадистите – така както днес знаем, че военното ни присъствие в Саудитска Арабия през 90-те беше контрапродуктивно, защото укрепи Ал Каида в първия етап от развитието й. От друга страна, привържениците на войната се аргументират с това, че изтеглянето от Ирак ще бъде знак за слабост и ще остави вакуум, който екстремистите ще запълнят. Опасенията им наистина са основателни.

Но ако смятате, че оставането в Ирак носи повече позитиви отколкото негативи, трябва да отговорите на следния въпрос: толкова ценно ли е присъствието ни там, че да заслужава отслабване на икономиката ни?

Раненият в Ирак Джо Биймфор на пресконференция на организацията на ветераните във Вашингтон. Америка ще продължава да изплаща пари на ветераните от войната още 50 години. Снимка: Ройтерс

Вярно е, че приблизителните оценки за разходите са ненадеждни и спорни, отчасти защото 12,5-те милиарда долара месечно, които сега плащаме за Ирак, са само текущите разходи. Ще продължаваме да изплащаме пари на ветераните от войната още 50 години.

Професор Стиглиц изчислява в нова книга, написана в съавторство с Линда Билмс от Харвардския университет, че общите разходи, включително дългосрочните плащания, ще възлязат на 25 милиарди долара месечно, което прави по 330 долара месечно за четиричленно семейство.

Според проучване на Конгреса с парите, които ежедневно се харчат за войната в Ирак, могат да бъдат записани 58 хиляди деца в Хед Старт (програма за предучилищна подготовка) или да се даде възможност на 153 хиляди ученици да учат в колеж. Но ако сме сигурни, че искаме да инвестираме в сигурността, с еднодневните разходи за Ирак можем да финансираме допълнителни 11 000 членове на гранични патрули или 9000 полицейски служители.

Помислете за възможностите. Можем да наемем тези хора, да разширим предучилищната програма и да подобрим образа на Америка пред света, като подобрим глобалните усилия, ангажирайки се със световното движение за борба за намаляване на майчинската смъртност, ликвидиране на маларията и обезпаразитяване на деца в Африка.

Всичко това може да се направи с по-малко пари от едномесечните разходи за войната в Ирак. Нещо повече, администрацията на Буш финансира тази война по начин, който е в ущърб на националната ни сигурност, като взема пари назаем. 40 на сто от нарасналия ни външен дълг ще бъде контролиран от Китай и от други чужди държави. „Това е първата голяма война в американската история, в която допълнителните разходи се осигуряват чрез заеми“, казва Хорматс. Ако поддръжниците на войната в Ирак вярват, че тя е толкова важна, трябва да са готови да я финансират частично с данъци, вместо със заеми.

По един или по друг начин, рано или късно, ние ще трябва да си платим. Професор Стиглиц прогнозира, че крайната цена на войната ще бъде около 3 трилиона долара. За семейство като моето – от 5 члена – сметката възлиза на почти 50 000 долара. Не мисля, че си струва.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.