На море в Созопол през 80-те… + фотогалерия
В Созопол през 80-те квартирите бяха кът. Сега има много хотели, които съсипаха пейзажа и атмосферата на града. И мнозина вече нямаме желание да ходим там. Навремето нямаше много хотели, настанявахме се на квартири, в стария град за предпочитане. Не бяха скъпи, но пълни. Във в. „Стършел” всяко лято излизаше по някоя карикатура как курортисти се бият за квартири в Созопол.
Ходехме трима на море в Созопол, студенти. Калин, художника, учеше дизайн в Академията, имаше баба в Созопол. Къщата стара, паметник на културата, в центъра на стария град. С голям двор градина отстрани, след време направиха там лятно кино. И една малка стаичка отзад откъм градината, в която пребивавахме аз и математикът Камен. Калин си имаше стая на втория етаж.
Моделът беше – ядем когато и каквото намерим, печем се и се къпем на скалите в стария град, ухажваме други студентки, дошли на море по двойки и по тройки, каним ги с нас на скалите. Вечер минаваме по главната улица покрай заведенията, понякога на дискотека някъде горе на баира над новия град, където сега има цял новопостроен хотелски комплекс.
И обикновено вадим бутилка пред стаичката зад градината и се черпим, понякога със салата. Доматите бяха истински. Отгоре стрехите на двете къщи се допират, в един триъгълник се виждат звездите.
Въображението те отпраща към други морета…
Като тръгвах на море, носех по няколко долара или бона за пазаруване от „Кореком”. Доларите вървяха на черно по около 3,50 лв., не бяха проблем сред студенти да си намериш, дали за дънки, дали за бутилка уиски. Някак престижно беше да купиш бутилка уиски от созополския „Кореком” – невзрачна къща с дървена ламперия на задната уличка близо до „Пъци бар”. Бутилка масово уиски „Паспорт”, „Балантайнс” беше 5-6 долара. Беше по-истинско от сегашните. И те отпраща към други морета… Сега някой трудно ще разбере каква тръпка е да купиш бутилка уиски от „Кореком“. Нещо отвъд желязната завеса…
В „Пъци бар” се пиеше традиционно морско питие „Облак” – мента с мастика, веднага се разбира, като видиш чашите с мътно-зелена течност. Масите и столовете не стигаха, софийските гъзари сядахме на бордюра пред бара с чашите в ръка.
Но ние по-гъзари от гъзарите понякога си купувахме бутилка уиски и си я пиехме в тесен кръг в задното дворче. Фукахме се пред момичета, които не пиеха.
Тогава се разрасна модата на нуди плажовете. Печахме се голи някъде между „Златна рибка” и „Градина” или по на юг след Каваците, ако имаше превоз. Но лягахме голи дори на скалите при стария град, скрити по-навътре към морето, зад някой камък. Само че ни докладваха разни курортисти, които се разхождат по скалите и от време на време идваха по един по двама милиционери от районното и ни разгонваха. Случвало се е да задържат някого, да му напишат акт или да го накарат да подпише предупредителен протокол.
От началото на септември на кея с рибарските лодки сутрин продаваха паламуд. Рибарите излизаха рано, по тъмно, връщаха се кой каквото хванал и продаваха на туристи или, ако уловът е малко, пазеха за себе си да осоляват за зимата.
Созополци нижеха на дълги канапи сафрид за сушене, окачен като пране на вътрешни балкони. Веднъж откраднахме една връв със сафрид от един двор, като извадихме на светло „плячката”, да си правим мезе, видяхме, че сафридът беше червясал, с едни бели червейчета. Как да идеш да обясниш на собственика му, че си го отървал…
Един ден решихме да идем малко на юг на стоп. И с една палатка за двама и един спален чувал тръгваме на юг. Не помня как се добрахме до Ахтопол някъде. Взе да се свечерява и ние в едно лозе на брега на морето на юг от града опънахме палатка, и изпихме една бутилка водка „Московская особая“, онази със зеления етикет.
Заспали сме като заклани, аз в палатката с математика (сега е професор, не можеш го помръдна да иде някъде), а дизайнерът от художествената академия отвън в спален чувал. И на разсъмване се чува нещо, будя се, отвън гласове. Математикът спи като пън. Показвам се от палатката, трима граничари с куче немска овчарка, като от филмите. Още не е съмнало, само небето свети на изток над морето.
– Този там с брадата с вас ли е? – пита единият граничар. Брадатият студент от академията също спи като пън в спалния чувал и прилича на диверсант отвсякъде. Кучето обаче го гледа доверчиво и не ръмжи. Математикът се събужда, показва ококорената си пиянска физионамия навън и гледа ужасно учуден граничарите.
– Вие сте в граничен район – казват те.
Ние нещо възразяваме, показваме паспорти, не сме нарушили нищо.
– Вие се водите диво къмпинирани – казва граничарят, трябва да се махнете оттук.
С нежелание започваме да раздигаме, те си тръгват, по някаква пътечка по брега, сигурно на обичайната патрулна обиколка.
И все пак, не ни арестуваха, не ни закараха в милицията да ни изясняват самоличността. Оставиха ни на доверие да си раздигаме палатката. Като си тръгнаха, спряхме и си викаме, дали да не си доспим, ама не можахме да заспим.
И изгревът дойде от морето, ние в лозето гледаме сънени.
Сега, когато се карат за къмпинги и права за къмпингуване (или както там и да се казва), винаги се сещам за този израз – „диво къмпинирани”.
И така се получи, макар по соца да имаше много къмпинги, а не като сега всеки плаж заграден с хотели, още тогава започнах да бягам по дивото на Черноморието.
– –
Откъс от подготвената за печат книга „Голи и солени – морето преди бетона”. Книгата на издателство „Кръг” е сборник с разкази-спомени за онова време, с автори Михаил Вешим, Мариана Мелнишка, Енчо Господинов, Соломон Паси и др. Съставител е Жанина Драгостинова. Повече снимки от Созопол по онова време могат да се видят във фотоизложбата от 13 юли в галерията на входа на „Уникредито Булбанк“.
