Откъс: Швейцария, самотният остров насред континента

Една държава с 4 официални езика и 26 кантона. Швейцария е известна с
качествения си шоколад, сиренето на дупки, часовниците и банките си. Но може ли някой
да се похвали, че я познава отвъд тези клишета?
Знаете ли защо швейцарците са богати, здрави и щастливи?
Защо е безсмислено да си говорите с тях за пари или за времето?
Как се ходи на гости у швейцарец?
Как се провеждат местните избори?
Кои са най-гениалните швейцарски изобретения, за които не сте и подозирали?
И защо в страната на неутралитета всеки притежава пистолет?
„Швейцария – сърцето на Европа“ (Ера, превод Мариана Христова) ни повежда на увлекателно пътешествие из най-открояващата се и криворазбрана държава. Швейцария е страна с богата история,културни противоречия и спиращи дъха природни гледки, където традицията и иновацията вървят ръка за ръка… Време е да разбием митовете и да разберем какво наистина означава да бъдеш швейцарец!
Дикън Бюс дълго време пише за списания като “Lonely Planet”, а по-късно работи като управител на книжарница. Родом от Хемпшир, но живее в Берн. Благодарение на успеха на международния му бестселър и познанията му относно Швейцария, Бюс е чест гост в различни медии, включително TEDx Talks. Следва откъс:

За разлика от много американски щати, европейските страни често нямат прави граници, които прекосяват картата, без да се смущават от усложнения като реки и планини. Но дори по европейските стандарти формата на Швейцария определено е странна. Тя криволичи абсолютно навсякъде – минава по реки, след което ги прескача и създава издутини на другия бряг или лъкатуши кривообразно над езера, така че едно обикновено пътуване с лодка те отвежда във и извън други страни. В общи линии страната прилича на ужасно безформено парче от пъзел, непохватно захванато за съседите си. И понякога прилича на липсващото парче – онова последното, с което ще завършим пъзела: един поглед към съвременната карта на Европа, и ще забележите в средата на Европейския съюз дупка с формата на Швейцария.
И все пак, ако погледнете същата карта по друг начин, Швейцария се променя: от дупка в сърцето на континента се превръща в остров по средата на необятно тъмносиньо море. От всички страни я заобикаля Европейският съюз, където Австрия, Франция, Германия и Италия развяват синьото знаме със златни звезди. Тази планинска страна не е огромна (със своите 41 285 квадратни километра е приблизително два пъти колкото Уелс или Ню Джърси), но би била четвъртият по големина остров в Европа, както и най-необичайният – не на последно място по причина, че няма нито един бряг. Добре дошли на острова без излаз на море!
През почти цялата си история Швейцария представлява аномалия в центъра на Европа – алпийска република, заобиколена от монархии и империи, диктатори и генерали. От време на време приливът на историята се плисва по границите ѝ и донася европейските конфликти и идеи и в най-далечните планински долини, но Швейцария винаги успява да възстанови статута си на остров и днес продължава да му се радва. Швейцарците отдавна са разбрали, че страната им често е също толкова изолирана, колкото всеки остров в открито море, и са използвали местоположението ѝ в свое предимство. В миналото са го постигали чрез контролиране на търговските маршрути или максимално възползване от факта, че са ги заобикаляли велики сили; продължават да го правят и днес. Да видим например безмитните магазини.
Обикновено безмитните магазини не са първото място, за което се сещаме, когато искаме да разберем как една нация възприема самата себе си. Сред редиците „Тоблерон“, „Смирноф“, „Шанел“ и „Марлборо“ може да намерите някой и друг „автентичен“ сувенир или деликатес с безобразна надценка, но такива магазини са като „Хилтън“ и „Старбъкс“: срещат се по цял свят. В швейцарските безмитни магазини имаше и все още от време на време има постер, който говори както за манталитета на нацията, така и за деловия ѝ усет. Появи се, след като забраниха безмитните магазини в границите на ЕС и изобразява Швейцария като осеян с палми остров в море от яркосиня вода. Без значение, че дори без мито, цигарите, парфюмите и алкохолът навярно са били по-скъпи, отколкото в някой супермаркет в Милано, Мюнхен или Манчестър. Посланието е повече от ясно: това е последното място за безмитно пазаруване в цяла Европа, последното свободно място в кръчмата за всеки, който жадува за капка „Джони Уокър Ред Лейбъл“.
Този постер демонстрира колко умело се възползват швейцарците от всяка възможност да извлекат изгода от позицията си в сърцето на Европа. В не толкова далечното минало има не толкова великодушни примери. Но дори да изключим деловите възможности, постерът разкрива и как швейцарците гледат на своята собствена страна. Евроскептиците може да предпочитат да виждат Швейцария като прекрасен оазис на здрав разум в пустинята на паневропейското единство, но самите швейцарци я възприемат по-скоро като самотен остров, макар и с планини и ледници вместо палми и сладоледи (макар че и те се срещат в Швейцария, при това едновременно.)
Всеки самотен остров – и истински, и въображаем – има нужда от три основни неща, за да е достоен за това определение: пясък, море и самота. Той предлага бягство от външния свят, възможност да се излегнем и да оставим деня да си отиде под съпровода на тихо плискащи се вълни или дори на няколко любими записа. Или може би е последна надежда за оцеляване на корабокрушенци, изхвърлени на брега с окъсани дрехи и единствено фурми за компания. Във всеки случай подобни острови рядко притежават най-използваната железопътна система в света, един от най-високите проценти притежание на компютри и (несъмнено) най-вкусния шоколад. Но да припомним, че този остров не прилича на никой друг, не на последно място и защото от най-близкия морски бряг го разделят над двеста километра.
Швейцария може да не отговаря физически на трите изисквания за самотен остров, но отдавна функционира като такъв – тя е и убежище от външния свят за тези, които могат да си го позволят, и спасителна лодка в буря за тези, които не я клатят прекалено много. Всъщност швейцарското семейство Робинзон няма нужда от корабокрушение, за да намери своя самотен остров – може просто да си остане вкъщи. Статусът на остров е психически, а не физически – когато обитателите решават да се изолират от външния свят, а до неотдавна много често се изолират и един от друг.
Швейцарците несъмнено са такива, каквито са, благодарение на географията си. Разделени от планините, планинските общности се развиват в полуизолация, както показват множеството самобитни диалекти и обичаи, все още живи и днес. Местните продукти са предназначени за местните хора, човек помага на съседа си, гледа бдително на чужденците и се опитва с нищо да не се различава от другите. Някои швейцарци, особено с десни убеждения, виждат този начин на живот като загубен идеал; за други това е остаряло схващане, което трябва да остане в миналото. Смешното е, че те невинаги осъзнават: това до голяма степен е валидно за цяла Швейцария, макар и в не толкова сгъстена форма. Но да пазиш дистанция било като индивид или като група е типично швейцарска черта и се дължи изцяло на факта, че швейцарците са купчина кокосови орехи.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.