Няма смисъл да се преговаря с Путин. Той трябва да бъде победен

Джонатан Лител

Б.р. – Писателят и режисьор Джонатан Лител – автор на световния исторически бестселър „Доброжелателните“ (Колибри, превод Георги Ангелов), в който разказва за нацистките престъпления от името на офицер от СС – отдавна се е потопил в изучаването на съвременната руска история. Прекарва дълго време в Русия, работи в хуманитарна мисия в Чечения и написва книгата „Чечения. Година трета“, в която изследва режима на Рамзан Кадиров. След избухването на войната в Украйна Лител написа статията Докато Путин е на власт, никой по света не е в безопасност. Никой. Днес той забелязва тревожна тенденция. На Запад вниманието все повече се фокусира върху икономическата криза, причинена от войната, а не върху това как да се спре руската агресия. В нов текст, публикуван на руски език от „Медуза“, на италиански в „Кориере дела сера“ и в няколко други европейски вестника, Лител обяснява защо няма смисъл да се преговаря с Путин.

Напоследък от всички страни звучи един и същ отчаян мотив, а именно, че украинците преувеличават, че НАТО отива твърде далеч, че не трябва да губим от поглед инфлацията и че трябва да внимаваме с Путин. Най-откровен беше Хенри Кисинджър, който заяви в Давос миналия месец, че под заплахата от „нова война на НАТО с Русия“ Украйна трябва да се съгласи да загуби територии. В Германия, където правителството на Олаф Шолц се бави с предаването на обещаното оръжие на Украйна, някои политици явно смятат, че решението на енергийната зависимост на Германия от Русия не е да приключим с нея, колкото и болезнено да е това, а да си затворим очите за нея и тихо да се върнем към нейния пагубен комфорт. Еманюел Макрон също не желае да изостава. „Русия не бива да бъде унижавана“, подчерта той отново наскоро, преди да замине за Киев.

Колко се заблуждават! И какъв знак за безсилие, за липса на стратегическа визия, от която Владимир Путин няма как да не се възползва. Както един руски милиардер, близък до Кремъл, заяви наскоро пред британската журналистка Катрин Белтън, Путин е „убеден, че Западът ще бъде изтощен … и че той ще спечели в дългосрочен план“.

За да ускори капитулацията ни, той използва всички налични средства: прекъсване на доставките на петрол и газ, внимателно изчислено и създаващо изключително напрегната ситуация в отрасъла; дестабилизиране на Балканите; изнудване с недостиг на храна, който бързо се превръща в бедствие в Африка и заплашва с нова миграционна криза. Да не говорим за заплахите с ядрени оръжия, към които Путин редовно се връща, сякаш наистина е готов да плати за амбициите си и личната си сигурност, като унищожи целия свят и Русия едновременно.

След като първоначалната му изненада от незабавната и координирана реакция на Запада на нахлуването в Украйна отмина, Путин отново заложи на дългосрочната перспектива, на вътрешните противоречия в Европа и най-вече на нашата слабост и пълното неразбиране, поне в Западна Европа, на руското имперско съзнание.

Путин, както и неговият министър Лавров, е обучен да лъже и лъжата е негов естествен инструмент. За него диалогът е просто начин да спечели предимство и да придвижи пешките си напред, преди да прибегне до сила, когато е необходимо. Преговорите или споразуменията – като споразуменията от Минск от 2015 г., които трябваше да сложат край на конфликта в Донбас – са само възможност за консолидиране на постигнатите успехи, докато не се появи възможност за постигане на нови. Това е начинът им на действие. Да се мисли, подобно на Кисинджър, че е възможно да се върнем към предишното статукво, е заблуда. Да се мисли, че Путин може да бъде принуден да преговаря честно и че той (най-накрая!) ще спазва условията на споразуменията, е смешно. Ако не бяхме толкова безпомощни, толкова уплашени, толкова слепи, ако бяхме помогнали за превъоръжаването на Украйна през 2015 г. или бяхме разположили контингент на НАТО на нейна територия, дори и само като инструктори, Путин – който уважава само един закон – правото на най-силния – никога нямаше да рискува да започне тази война. Ако му бъде позволено да извлече и най-малката полза от тази, ще трябва да се готвим за следваща.

Не може да не се радваме на промяната в настроението на Макрон и Шолц, които, както стана ясно по време на посещението им в Киев, най-накрая са осъзнали, че не могат да продължават да отказват на Украйна статут на кандидат за членство в Европейския съюз. Междувременно илюзиите или фалшивите им надежди за Путин трудно угасват. В продължение на десетилетия някои части на Европа, най-вече Германия, разчитаха на Русия по отношение на енергийната си сигурност, като в същото време пренебрегваха предупрежденията на климатолозите и отказваха да направят енергиен преход. Каква загуба на време и какъв късмет за Москва!

От началото на войната износът на нефт и газ вече е донесъл на Русия 93 милиарда евро, повечето от които са получени от Европейския съюз. Това е два и половина пъти повече от 37-те милиарда евро, които САЩ обещаха на Украйна. Сега плачем, че бензинът струва повече от две евро и търсим изход от ситуацията. Това е възмутително и срамно. В Украйна също така има скъп бензин и безкрайни опашки по бензиностанциите. Но никой не се оплаква. Украинците не искат евтин бензин, а оръжия и боеприпаси, за да отблъснат нашествениците, да освободят градовете си и да си върнат загубените територии. И те са прави.

С нахлуването си в Украйна Путин преобърна реда, установен в света след 1945 г. – наивно е да се надяваме, че парчетата му могат да бъдат залепени. Докато Путин и неговите приближени постоянно показват на света озъбената си гримаса и това е обичайният им стил на работа, зад затворени врати те следят отблизо реалния баланс на силите и хладнокръвно пресмятат възможните последствия.

Когато украинците, благодарение на яростната си съпротива, спряха настъплението на Русия срещу Киев, Путин изтегли войските си, позволявайки на света да види чудовищните неща, които неговата „освободителна“ армия извърши с мирното население в Буча, Ирпен, Мотижин и други населени места. Когато благодарение на отпора на Николаев кримската офанзива срещу Одеса е спряна, Путин е принуден временно да се откаже от амбициите си да завладее прочутото пристанище.

Сега, след като най-накрая осъзна слабостта на своята зле обучена и напълно корумпирана армия в сравнение със свръхмотивираните и най-накрая въоръжени със западни оръжия украински сили, той концентрира всичките си сили в Донбас, използвайки въздушна мощ и тежка артилерия, за да изравнява със земята град след град – единственият начин, по който може да води война. И тук тя със сигурност трябва да бъде спряна и отблъсната. Обещанията на Америка и Великобритания да предоставят ракетни установки с голям обсег на действие, за да балансират силите, са първа стъпка в правилната посока. Но това не е достатъчно.

Путин е човек, който в XXI век води война от XX век, за да постигне цели от XIX век. За него, който сега се сравнява с Петър Велики, анексирането на Украйна е екзистенциален въпрос, който няма нищо общо с твърденията му за НАТО. Украйна не трябва да я има и това е всичко. И няма отстъпки, дипломатически ходове или „разумни“ компромиси, които да му предложим, за да предотвратим амбициите му и да запазим териториалната, политическата и икономическата цялост на Украйна, да не говорим за европейското й бъдеще. Да се иска от украинците да прекратят военните действия и да се премине към нови преговори в Минск означава да се подготви почвата за ново нахлуване в Украйна след няколко години, когато Путин ще възстанови армията си и ще се снабди с хора, оръжия и боеприпаси. А ако дотогава той е мъртъв, но режимът му оцелее, наследникът му ще направи същото.

На 9 май в Страсбург, в контекста на евентуални преговори с Русия, Еманюел Макрон спомена Версайския договор, чието унижение за Германия през 1918 г. „провали пътя към мира“. Що се отнася до Ваймарската република, този прекрасен демократичен експеримент, това е чиста истина, но Макрон изглежда е напълно невеж за историческия момент, в който се намираме. Ако в Москва е имало 1918 г., то тя беше през 1991 г. Оттогава насам, също както в Германия през 1930-те години след краха на Ваймара, в Русия здраво се настани едно фашистко, реваншистко и на всичкото отгоре напълно корумпирано правителство, което унищожи гражданското общество и неговата жизнена сила, заграби цялата икономика за собственото си обогатяване и отхвърли демократичния мир и ред, които са в основата на нашата обща сигурност и мирен живот.

Сега не е 1918 г., а 1939 г. И както в случая с Третия райх на Хитлер, в определен момент по пътя към мира ще се наложи пълното унищожаване на режима на Путин, който, независимо какво мисли „колективният Запад“, не е присъщ на Русия. Само една свободна, демократична Русия, управлявана от своите граждани, а не от мафиотска клика, опиянена от месиански идеи, ще може да се върне в ансамбъла на нациите и да стане пълноправен член на международната общност, както Германия и Япония успяха след 1945 г.

За Полша, балтийските държави и Централна Европа това е неоспорим факт, за който те крещят с цяло гърло; американците, изглежда, най-накрая са го разбрали и сега работят по него с британците; дори финландците и шведите, които за една нощ изоставиха 80-годишния си неутралитет, потърсиха защитата на НАТО като единствена гаранция срещу ескалиращото безумие на руския режим.

За разлика от тях в Западна Европа нашите лидери все още са сковани от своите митове, интелектуален мързел и морална слабост, дължащи се на твърде дългия мир. Сякаш през цялото време се стремят към компромис. Често компромисът наистина е необходим, но в настоящата ситуация той ще означава крах на европейските идеали и само ще подсили амбициите на Путин. Само безусловният разгром на руските военни сили в Украйна може да възстанови привидната сигурност на континента. И само при такова безусловно поражение ще бъде възможно да се води диалог с Русия и да се постигнат надеждни споразумения. Без неоспорима и безусловна победа за Украйна всяка дипломация ще бъде или празно говорене, или капитулация.

„Русия не трябва да бъде унижавана.“ През последните 20 години, колкото повече се снишаваме пред Русия, за да я приемем или дори да я пощадим, толкова повече Путин крещи, че е унижаван, докато за него самия унижаването на събеседниците му е форма на изкуство. Удивителното е, че ние продължаваме да играем неговата игра. В действителност Путин се унижава сам. Като претендира за място в редиците на силните, но не спазва най-основните правила. Като не зачита и нарушава правата на човека, когато му е изгодно – в Чечения, Грузия, Сирия, а сега и в Украйна. Както и от факта, че започна войната с жалка, смешна, архаична армия, която е ограбвана и държана гладна от собствените си генерали.

Ако той наистина ни е обидил за това и то смъртно, не бива да му се извиняваме, а да му дадем добър урок и да го поставим на мястото, което заслужава. Място, което сам е избрал.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.