Джордж Клуни: Като малък казвах, че ще стана „известен“

Реакция на Джордж Клуни след въпрос на медия по време на премиерата на новия му филм „Leatherheads“ в родния му град Мейсвил, Кентъки. Снимка: Ройтерс

На Оскарите тази година Джордж Клуни беше номиниран за най-добър актьор за филма „Майкъл Клейтън“. Със статуетката си тръгна Даниел Дей-Луис („Ще се лее кръв“), но тази категория беше една от най-оспорваните. Актьор, режисьор и сценарист, Клуни е носител на „Оскар“ за поддържаща мъжка роля за 2006 г. Приза му донесе политическият трилър „Сириана“. След „Спешно отделение“, „Батман“, „Батман и Робин“, „Бандата на Оушън“, той продължава да поднася приятни изненади на почитателите си. Силно участие отбеляза в „Лека нощ и късмет“ като режисьор, сценарист (заедно с Грант Хеслов) и актьор. Филмът, получил номинация за режисура и оригинален сценарий същата година, е посветен на конфликта между легендарния Едуард Мъроу и сенатора Маккарти.
„Най-добрият съвет, който получих от леля ми – Роузи Клуни, невероятна певица, и от баща ми, новинар и водещ на ТВ шоу: „Не позволявай да се събудиш на 70 години, съжалявайки за нещата, които не си направил! Бъди готов за провал, просто ги направи!“ Този съвет рамкира последните 5 години от живота ми!“, казва Клуни пред водещия в Си Ен Ен Лари Кинг. По-долу е част от интервюто на Кинг с големия актьор.

– Славата се появи сравнително късно в живота ти…

– Да, и така е по-добре за мен.Ако бях станал известен на 18, както някои хора, щях да понеса много разочарования. Не можеш да запазиш славата си дълго време. Ако станеш известен на 18, не си готов за провал, просто не си се сблъсквал с него. А с времето човек осъзнава, че има много фактори, от които зависи славата… най-вече късмет.
– Как се появи „Сириана“?

– Първо купихме книгата, развихме идеята, заедно със Стийв Гагън… и започнахме работа по проекта. От самото начало нямах намерение да играя, имаше друг актьор, предвиден за филма. Едновременно със „Сириана“ бях ангажиран и с „Лека нощ и късмет“.

– И започна да трупаш килограми по това време?

– Завърших „Бандата на Оушън“ на първи август, а до началото на снимките на „Сириана“ оставаха 30 дни. Разполагах с един месец да кача 17 кг.

– Как го постигна?

– Наистина звучи ужасно, че 17 кг могат да се качат за 30 дни! Ще ти кажа как го направих аз – по старомодния начин. С ядене! Отидох в Италия и ядох, ядох, докато…

– Пил ли си някакви добавки?

– Пил съм само бира. Със сигурност върши работа за подобни случаи, а и влиза добре.

– Всъщност защо трябваше да качваш толкова килограми?

– Целта ми не беше да стана дебел. По сценарий трябваше героят да е закръглен и тромав. В този филм не исках да приличам на себе си.

– След това как успя да отслабнеш?

– По обратния ред. Просто ядеш по-малко…

– Разкажи ми как се нарани в „Сириана“?

– На една от по-грубичките сцени… аз си бях виновен. Скочих неправилно, паднах назад и си ударих много лошо главата. Страхувах се да не е някаква тежка травма… толкова много ме болеше.

– Не направи ли „Лека нощ и късмет“ заради политическите си убеждения?

– До известна степен – да. Но не е изцяло във връзка с разбиранията ми. Както знаеш съм син на журналист. Може и това да е оказало влияние. Исках да пресъздам важен момент от историята.

– Често ли жълтата преса е некоректна спрямо теб?

– В повечето случаи. Хората около мен могат да отсеят кое е истина и кое не. Но истината е, че не е минал и ден, откакто станах известен, без да попадна поне на една лъжа.

– Това подлудява ли те?

– Само в случаите, когато някоя измишльотина може да нарани други хора, да засегне живота им. Това вече не е честно. Виждал съм го със собствените си очи. Леля ми…беше голяма звезда.Още тогава ми станаха ясни някои неща…


– Всички знаем, че Брад Пит ти е много близък приятел?

– Така е.

– Какво става с тях?

– Знам, че са на път, така че мога да предположа – добре.
Искам тук да направя разграничение между много близки приятели и приятели от шоубизнеса. За мен Брад е много важен, но не прекарваме толкова време заедно, не се чуваме всеки ден.

– Значи не сте чак толкова близки?

– Не излизаме толкова често,… той ми е идвал на гости… Но това не означава, че сме неразделни.

– Готин човек…

– Страхотен е!

– Обичаш да работиш с него, предполагам?

– Обожавам работата с него! Както знаете, със Стивън Содерберг сме партньори, имаме компания… И железни правила – едно от тях е да работим само с наистина добри актьори, които харесват работата си. Мисля, че в това отношение сме привилегировани. Затова и сме стигнали до тук… Никога не забравям, че като малък съм рязал тютюн, за да си изкарам прехраната. Правех застраховки – обикалях от врата на врата… Никога не съм предполагал, че ще стигна до тук! Затова се старая да оценявам всяка минута от живота си.

– Мислиш ли често за времето, когато беше застрахователен агент?

– Разбира се, постоянно.

– Ограничаваш ли се понякога?

– Случва се. Има периоди, в които плащам всичко в брой. Когато си купих къща например… Мисълта, че трябва да пестиш, постоянно е в главата ти. Внимаваш с безразсъдното харчене, защото знаеш, че винаги можеш да останеш без пари.

– Сериозно ли още мислиш за тези неща?

– Задължително! Истината е, че в този бранш е така. Постоянно се бориш за мястото си. Осъзнаваш, че по всяко време можеш да останеш без работа, затова винаги трябва да имаш заделени пари. Вече никой не е като Пол Нюман през 60-те и 70-те,… с такава блестяща кариера!

– Подготвен си за деня, в който няма да има сценарии, роли…?

– Естествено. Това е една от причините да се ориентираш и към режисирането, и към писането на сценарии, за да се застраховаш за деня, в който ще останеш без роля… Работата пред обектива е до време.

– Заради възрастта ли?

– Според мен е просто защото идва момент, в който писваш на хората!

– Беше ли добър застрахователен агент?

– Ужасно добър.

– А с кое се справяше най-добре от физическата работа?

– Силата ми беше в събирането на тютюн. Бях много бърз.

– В Кентъки?

– Точно така. Това си беше доста мизерна работа.

– Пушил ли си?

– Никога. Никой от семейството ми, с изключение на баща ми, не е пушил.

– Леля ти Роузи обаче пушеше.

– Да. Имах девет страхотни лели и чичовци, които починаха заради цигарите… между 60 и 70 години. Така, че никога не съм имал интерес към пушенето.

– Във филма „Лека нощ и късмет“ много се пушеше.

– Интересно е, че има строги забрани да се показват хора, които пушат… Но какво да се прави като повечето от тях са починали от рак на белите дробове. Това е факт, история. Не може да се промени. Трябва да се приеме.

– Тоест не е имало вариант да бъдат изключени сцените с пушене?

– Със сигурност.

– Защо предпочете да е в черно и бяло?

– По две причини. От една страна искахме да се доближим максимално до реалността, до факта, до историята. Да постигнем истинския Макарти. Мисля, че това е много важно. Има хора, които се опитват да дадат нов ход на историята и да докажат, че Макарти е прав. Което, според мен, е опасно. Освен това не съм виждал всички тези хора в цветове. Никога не съм виждал как изглеждат Мъроу и Макарти на цветна снимка.

– Така е, никой от нас не ги е виждал. Като дете си страдал от детски паралич?

– На половината на лицето. И сестра ми страдаше от същото. Но не е наследствено.

– И просто така отмина?

– Да. За около девет месеца. Беше първата година от гимназията… доста неподходящо време да ти е парализирано половината лице! Това е едно от нещата, които помня много добре. Бях гледал по телевизията филм с Гари Купър, в който се разболява от болестта на Лу Гериг. Опитваше се да хване прилеп, който се изплъзна от ръцете му. На следващия ден бяхме на църква със семейството ми и… не можех да помръдна езика си. Ужас! Когато пиех мляко, то изтичаше от устата ми. Уплаших се, че имам болестта на Лу Гериг. Че ще се парализират и очите ми… А и бях доста страхливо хлапе.

– Беше ли стриктен католик?

– Да. И цялото ми семейство. Бях иподякон – момче, което помага на свещеника при службата.

– Загуби ли вярата си или още е толкова силна?

– Винаги съм казвал, че в каквото и да вярваш, до момента, в който не е във вреда на някого, е честно и заслужава уважение.

– А баща ти?

– Той все още е католик.

– Между другото, искаш ли пак да се ожениш, да се установиш?… На колко години си, Джордж?

– Мисля да го направя днес!

– Днес? Тук имам няколко момичета…

– Да ми оставят номерата си.
Всъщност, не мисля за това… Не мога просто да кажа „Ще се женя отново!“.

– Мислиш ли, че леля ти, като много известна певица, и баща ти – като ТВ звезда са оказали влияние върху твоята кариера?

– Разбира се, и двамата бяха в шоубизнеса. Израснал съм сред слава или както там се нарича… Спомням си как, когато бях малък, баща ми често ме питаше: „Какъв искаш да станеш като пораснеш?“ А аз винаги отговарях: „Известен!“. Мислех, че това е професия – всичко, което съм виждал в баща си. Винаги съм мислел, че ще се занимавам с ТВ журналистика. Пробвах се.

– Сериозно? Новини?

– Не бях особено добър… Да не кажа, че въобще не се справях – не можех да слушам.

– А това е най-важно.

– Баща ми беше много добър тук! Наблюдавах го, изучавах го… не знам как го правеше толкова добре!

– Искаш ли да станеш баща?

– Искам. Готов съм да стана още утре. Мислех да си осиновя дете.
На около 23 години например.

– Момиче?

– Защо не?

– Това ли е начинът за теб?

– Според мен, за да имаш дете, е необходим вътрешен импулс. Когато му дойде времето, вероятно ще го усетя.

– Оптимист ли си за бъдещето?

– Без съмнение! Мисля, че в това отношение американският народ няма равен!… Правим грешки, след това съжаляваме и си вадим поуки… Пърл Харбър. Но не мисля, че подобни грешки ще имат място в бъдеще!

Из интервюто на Лари Кинг с Джордж Клуни, CNN Larry King Live

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.