Доколко случаят с руските дипломати може да влоши вътрешните проблеми на България
Дали и с кого е обсъждал премиерът в оставка Кирил Петков, като е решил да изгони 70 руски дипломати, вече няма значение. Разбира се, че повечето от тях са шпиони, макар да вършат и работата, за която са назначени.
Станалото – станало. Петков има кураж. Но да го направи вече в оставка не прави добро впечатление. И сега се оказваме някакви рекордьори натегачи – нито Щатите, нито в ЕС някой е гонил наведнъж 70 дипломати на Русия. Някои спорят и припомнят, че през 1971 г. Великобритания изгонила 90 съветски дипломати наведнъж. Ние с Великобритания ли ще се сравняваме и с времето на Брежнев? Нито сме САЩ, нито Германия, нито Франция.
Според някои изгонването е много закъснял ход. Ако беше направено, когато Русия нахлу в Украйна, тогава щеше да се приеме с разбиране в обществото. Сега сътресенията ще по-големи и непредвидими. Не става дума за отношенията с Русия, а за вътрешните проблеми на България.
С този ход Петков най-малкото усложнява преговорите за правителство и, по-лошо, се оказва потенциален партньор за коалиция с ГЕРБ. Натискът за такава коалиция ще се увеличи.
В поляризираното общество този ход предизвиква скандали и тласка към избори с неясен резултат, разбива анти-Борисов партиите на дребно. Тласка избиратели, гласували за „Продължаваме промяната“, обратно при БСП, и към новата партия на ген. Янев. И „Възраждане“ ще напомпа мускули.
Случаят ще укрепи и Борисов, и подготвя ГЕРБ за първа политическа сила.
Мнозина се радват от това действие на Петков и намират добър повод да обвиняват в путинизъм всички, които са разтревожени от този ход. Но вътрешните ни проблеми и съставяне на правителство са по-важни от това да накажем Русия.
Сега какво можем да очакваме? Не реакциите на Русия са важни, а какво става у нас. Резултатът е още по-крайна поляризация. Провокира още повече симпатии към Русия и антиевропейски настроения. Обвиненията, че Петков изпълнява чужда поръчка намират почва. Враждите между партиите по всякакви въпроси се засилват още повече.
Най-важният въпрос, който стоеше пред демонтираната вече коалиция беше да „изчегърта” окопалия се модел на Борисов – т. нар. фасадна демокрация, зад която един човек решаваше всичко – избор на институции, гласуване в парламента, избор на членове на ВСС, главен прокурор и т. н.
Този модел е непокътнат. Борисов и неговият чадър Гешев са незасегнати.
България не съществува като правова държава, докато главният прокурор пази от разследване явно корупционни схеми на високо ниво и служи като бухалка срещу хора в политиката и бизнеса, в услуга на Борисов и неговата партия-групировка.
Като продължение и допълнение на това се очертава перспективата Борисов да влезе отново в управлението със свои марионетки в бъдеща коалиция. Сега или след нови избори.