Освен срещу Русия НАТО насочва усилия и срещу Китай

Срещата на НАТО в Мадрид. Снимка: официален сайт

Влязла вече в конфронтация с Русия, НАТО сега е разтревожена от предизвикателството за сигурността си в бъдеще, каквото представлява Китай, но някои страни членки, включително Франция, искат алиансът и занапред да се фокусира върху Европа, без рисковано да се впуска в Азиатско-Тихоокеанския регион.

Кадърът има силна символика. Ръководителите на Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия седнаха вчера следобед заедно с колегите си от 30-те страни в алианса около огромната маса на лидерската среща на НАТО в Мадрид.

За пръв път толкова много държави от Азиатско-Тихоокеанския регион бяха поканени на среща на върха на Северноатлантическия съюз, създаден през 1949 г. с цел противопоставяне на Съветския съюз в Европа.

Новозеландката Джасинда Ардърн, южнокореецът Юн Сук-йол, японецът Фумио Кишида и австралиецът Антъни Албанезе приветстваха факта, че в новата „пътна карта“ на НАТО, наречена „стратегическа концепция“, се споменават за пръв път „предизвикателствата“ в лицето на Китай за „ценностите“, „интересите“ и „сигурността“ на Атлантическия алианс.

„Китай не е противник“, каза Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО. „Трябва обаче да вземем предвид последиците за нашата сигурност, когато (го) виждаме мащабно да инвестира в ново военно оборудване“, добави той.

Освен това НАТО осъжда „задълбоченото стратегическо партньорство“ между Пекин и Москва „и съвместните им опити да подкопаят международния ред, основан на правила“.

Пактът зае тази позиция под натиска на САЩ, чийто най-голям стратегически приоритет е Китай, при все че войната в Украйна ги принуди да се върнат към ангажимента си в Европа.

„Манталитет от времето на Студената война“

За целта Джо Байдън се стреми да убеди съюзниците си, че съпротивата срещу Москва и противопоставянето на Пекин са цели, които се допълват взаимно, а не си противоречат.

Мнение, споделяно от новия австралийски премиер Антъни Албанезе, според когото „руската инвазия“ показва колко е необходимо за „демократичните страни… да бранят съвместно своите ценности“, при положение че Китай се утвърждава като все по-незаменим партньор за Русия.

Тези обвинения дразнят Пекин. „През последните години НАТО положи усилия да разшири своето поле за действие. Международната общност трябва да бъде все така бдителна и да се възпротиви силно срещу това“, заяви вчера в отговор говорителят на китайското министерство на външните работи Чжао Лицзян.

„Пропагандата на манталитет от времето на Студената война и подбуждането на конфронтация между блокове е непопулярно и обречено на провал“, добави той.

Без да се спре на рисковете за дестабилизация на Азиатско-Тихоокеанския регион, канцеларията на френския президент посочва, че „ролята на НАТО е да се фокусира върху сигурността на евроатлантическото пространство“, където „с оглед на войната в Украйна има много сериозни предизвикателства в областта на сигурността“.

Според Елисейския дворец този извод се приема с единодушие в Европейския съюз. Споменатите опасения са взети под внимание в „стратегическата концепция“, която не предвижда намеса на НАТО в Азиатско-Тихоокеанската зона. Предишните операции на алианса извън Европа – в Афганистан и Либия, приключиха със спорни резултати и станаха обект на критики.

В Индийско-Тихоокеанския регион САЩ разчитат предимно на регионалните съюзи като АУКУС, сключен през 2021 г. с Австралия и Великобритания – за съжаление на Франция, която загуби гигантски договор с Канбера за доставка на френски подводници.

По време на рядка за него среща с лидерите на Япония и Южна Корея, участващи за пръв път в среща на върха на НАТО, Джо Байдън потвърди вчера „непоклатимия ангажимент“ на САЩ към отбраната на тези две страни, намиращи се в сложни отношения.

От своя страна Париж предлага преговорите със САЩ по въпроса за Китай да протичат главно на равнище ЕС, който се опитва да прилага „стратегия за Индийско-Тихоокеанския регион“ и определи Китай като „системен съперник“, от което Пекин настръхна.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.