Арх. Мерве Бедир: Има нужда от движение на необвързаните днес

Арх. Мерве Бедир. Снимка: личен архив

Мерве Бедир е архитект и изследовател. Тя има бакалавърска степен по архитектура от Близкоизточния технически университет, Анкара, Турция (2003 г.) и докторска степен от Делфтския технологичен университет, Нидерландия (2017 г.). Тя е съосновател на Aformal Academy, Шенджен и Хонконг, Center for Spatial Justice в Истанбул, Kitchen Collective в Газиантеп и Loom в Нидерландия. Изследванията ѝ се фокусират върху инфраструктурите на гостоприемството и мобилността.
Бедир е куратор на изложбите Uncommon River, Пловдив/България (2015) и Vocabulary of Hospitality, Истанбул/Турция (2015); Ротердам (2022), и съкуратор на Automated Landscapes, Шенжен/Китай (2017, 2019). Нейни творби са участвали в биеналетата във Венеция/Италия (2021), Истанбул Дизайн/Турция (2019), Сао Пауло/Бразилия (2019) и Триеналето в Осло/Норвегия (2016). Писала е за списанията Harvard Design Magazine, AD Magazine, Volume и The Funambulist и други. Бедир е преподавала в Хонконгския университет, Колумбийския университет, GSAPP, Ню Йорк, и Делфтския технологичен университет.
Бедир участва в конференцията „Градски неравенства: от право на град до вземане на властта“, която беше организирана в София от Колектива за обществени интервенции с подкрепата на фондация „Роза Люксембург“.

– Госпожо Бедир, каква мислите за това, което чухте на конференцията в София на тема „Градски неравенства”? За темите, посланията, събеседниците?

– За мен това беше много важна среща. Родена съм и съм израснала в Турция и съм учила в Нидерландия. Живял съм и съм работила в Истанбул, Ротердам, Шенджен и Хонконг. Работата ми се разпространи по тези места. През 2014 и 2015 г. дойдох в Пловдив и работих по културен фестивал за архитектурата и града. Смятам, че Балканите са най-важният регион в Европа. Тук може да се усети какво предстои да се случи. Бъдещето на Европа ще следва бъдещето на Балканите.
На второ място, по въпроса за съдържанието, темите, които бяха повдигнати на тази конференция за неравенството и справедливостта по системни и инфраструктурни въпроси, ни позволиха да видим няколкото действащи лица, работещи в градски условия, и техните свойства на субект. Важно е, че това не беше просто академична конференция, не беше просто активистка конференция, не беше просто конференция за архитекти. Тя събра всички тези хора и дори направи повече. Така че, когато хората тук знаеха, че няма да слушат определен вид лекция в рамките на определен вид аудитория. Тук са хора с различни таланти, умения и отдаденост.
Третото нещо е свързано с посланието на конференцията. Важно е да се погледне към пресечната точка на различни проблеми, към пресечната точка на ситуацията в различни градове на Балканите. Например вчерашният панел за качеството на въздуха събра хора от София, Белград и др. Една тема, която на пръв поглед е техническа и технологична, беше обсъдена като индикатор за неравенство и пространствена сегрегация, както и като въпрос на общественото здраве.

– Какво е значението на връзките между активисти или учени в нашия регион по тези конкретни въпроси?

– Тези връзки са от значение, защото въпросните хора се информират взаимно на такива форуми. Ако не познаваме теорията, ако не познаваме историята, не можем наистина да развием нови знания. И също така, ако не познаваме реалността на място, също не можем да развием нови знания. А новото знание е важно не защото има нови потребители за ново знание. То ни помага да действаме евентуално по различен начин.

– Как оценявате организацията на конференцията в София, която се проведе по време на някои публични събития (като Sofia Pride) и т. н.? По какъв начин всичко това се отразява като преживяване за вас?

– За мен, тъй като съм била тук и преди, е много важно да се върна отново. Но мисля, че една идея за това би била да се повтори събирането в различни градове. Така че догодина или в някакъв бъдещ момент такъв форум може да се проведе в Белград, след време може да е в Букурещ, след време може да е в Будапеща. Мисля, че идеята също трябва да бъде да се продължи с тази мрежа от хора и теми.

– Какво следва за вас след тази конференция, ако приемем, че имате някакви изводи от нея?

– Един от въпросите, върху които размишлявам, е възможността за политика на неприсъединяване днес, възможността за друго Движение на необвързаните днес. Този въпрос е много важен. Ние се намираме на кръстопътя на Европа, но сме поставени в по-широк международен контекст. Намираме се на кръстопът, на който сме принудени да вземем страна, да се присъединим към една от световните сили по отношение на нашите ценности, нашата етика, въпросите, които смятаме за важни за решаване, за да живеем заедно. Тази среща е важна в този смисъл за мен, защото всъщност разглежда ценностите, етиката и съвместния живот от обективна гледна точка, без да взема страна. Питам се как можем да създадем съюзи, как можем да създадем солидарност по един необвързан начин, сами, без да вземаме страната на някоя важна сила. Как можем да създадем сила в рамките на региона и в международен план; чрез партньорства за промяна, да създадем власт от самите себе си, от собствения си капацитет, чрез нашите ценности, етика, идеали? Това показва възможността за друго движение на необвързаните днес. И затова тази конференция за мен е много важна.

– Смятате ли, че в нашия регион има съюзници за това?

– Да, вярвам. Съюзниците са на тази конференция.
– –

Интервюто бе проведено от екипа на Cross-border Talks. Превод от английски: Владимир Митев.

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.