Учете ги тези думи, бе!
Едни от първите думички, които децата се научават да пишат безпогрешно, са тези, които могат да се видят по стените на обществените тоалетни.
Това, разбира се, вече е минало – не защото хората, които обичаха да изразяват чувствата и вълненията си по този начин, вече са престанали, а заради все по-безочливото облицоване с фаянсови плочки на тези богоугодни заведения. Сигурно поради тая причина това неизбродимо творчество си потърси ново място за изява – и го откри в българския печат.
Лидер, разбира се, е най-тиражният седмичник – „УИКЕНД“.
Външнополитическият коментар, разбира се, е за предпочитане пред светските новини – и ето, научаваме, че „Македонското лайно и мухите не го кацат. Време е да пуснем водата“…
Това – по повод споровете с южните ни съседи от Северна Македония.
Вътрешнополитическите коментари също са вълнуващи – „Ще го духат… до на кучето под опашката“!
Повод, разбира се, е злополучното изказване на ексминистъра на финансите, Асен Василев (цитираме по „ТЕЛЕГРАФ“: „12 години: Да го ду*ат бедните“. Звездичката е сложена от благоприличие, но в парламента речта беше без такива глезотии.
Сигурно заради това в коментара си г-жа Анелия Иванчева без особени притеснения реди мъжки: „…тази същата власт пак не се усети, че е прекалила с въртенето си откъм опашката, а не откъм главата, дето уж се помещава мисловната дейност. Демек да мисли не с гъза си“.
Кратко, ударно и ясно!
Кратката и изразителна думичка изглежда не стига на забавляващия ни всеки уикенд дебел седмичник, така че си измисля и варианти – „Огромната гъзяга на Ким Кардашиян спраска фатално роклята на Мерилин Монро“!
Как ви звучи, а? И ще ми разправяте после, че българският литературен език не се бил развивал и обогатявал! Бедна ви е фантазията!
Бедна е фантазията и на родното правосъдие – защото при всичките си напъни не може да предвиди всички врътки на клиентите си: „Спецсъдийка пита съда в Люксембург по казус с попикано знаме“ – информира ни „24 ЧАСА“.
Борецът за свобода, демокрация и справедлива съдебна система, г-н Михайлов от Стара Загора, се прочул с това, че по време на протест пред съдебната палата в София „запали българското знаме, а после уринира върху него“.
В тази държава си има ред и правосъдие, каквото и да си мислите, господинът е арестуван и даден на съд. Междувременно подсъдимият дава под съд съда заради наложената му мярка за неотклонение. И съдът се оказва в небрано лозе, което никой законодател не може да предвиди – „Може ли съденият съд да постанови присъда?“
В Люксембург вече сигурно си скубят косите пред този неразрешим юридически казус.
Далеч от всички родни страсти и неволи издателката на „РУСИЯ ДНЕС“, проф. Шаренкова, ни убеждава, че „Кат Русия няма втора и като посланик Митрофанова също!“.
Лошите думички ги няма никакви, така че – учете се, колеги, така се правят наколенки! Не като просто и от сърце напопържаш врага на чорбаджията.
И – за да не се държите като пубери, току-що научили нова псувня и бързащи да я пуснат в употреба, учете ги тия думи, бе, за да цапате многострадалната вестникарска хартия!