Кой е по-вкусен – тоталитарният соц домат или съвременният демократичен домат?
Айде, стига с тая соцносталгия. Така реагират някои, като прочетат какво съм написал за стария Созопол – че доматите били истински (виж тук). Сега имало розови, какво хленчим за миналото…
Дали е соцносталгия? Или носталгия по един отминал свят на натурални продукти без генни модификации и без изобилие от химически препарати.
Но въпросът с доматите е любопитен, защото в него се отразяват куп противоречиви представи. Който е обременен идеологически, е против носталгията и е готов да отрече, че е имало по-вкусни домати.
Защо наистина са били по-вкусни? Причините са няколко. Първо, в онова време селата още не бяха обезлюдени, множество хора сами си гледаха домати и от градините им стигаха до сергиите по курортите като Созопол. И местните созополчани – също. Сега те нямат градини – всички лозя и градини са продадени за вилни зони и хотели. Сега вериги супермаркети и борси са избутали и без това малкия брой дребни производители.
Та по онова време по пазарите и сергиите повече се продаваха домати узрели „на корен”, както се казва. Дори в магазините на „Плод и зеленчук” в София, снабдявани централно от „Булгарплод”, често отделяха в щайги и изхвърляха развалени домати, понякога доматен сок течеше по тротоарните плочки. Сега доматите зреят в хладилни камери и по рафтовете в супермаркета. Дори на сергиите по пазарите продават вносни парникови домати от борсата.
Но най-важният въпрос е в сортовете. Преди време в e-vestnik направихме интервю с един специалист по доматите, проф. Христо Георгиев, автор и съавтор на едни от най-популярните навремето сортове български домати. Беше се преселил на Канарските острови, където си намираше работа като консултант по доматите, почина преди няколко години. И той разкри тайната (виж тук).
Със селекция и генно инженерство са направени нови сортове със забавено зреене, които да издържат от 3 до 6 седмици на рафта без да се развалят. Категория Long shelf life – дълъг живот на рафта. Отличават се, че в тях остават твърди неузрели части, хрупат, отделя се сок като вода, безвкусни са, като пластмасови. А доматът е плод като ягодата, не е зеленчук, припомня професорът. Най-напред такива „пластмасови” домати масово се разпространяват в Щатите и там най-напред избухва недоволството от тях.
Доматената реалност сега в България е такава – три четвърти от доматите са вносни, отговарят на категорията Long shelf life , според изискванията на веригите супермаркети.
Веригите дори поставят условие за конкретни сортове – казват на българските оранжерийни производители – ще купувам от теб домати, но трябва да садиш еди кой си холандски сорт.
Сега има и розови домати, които оставят впечатление, че са по-сочни, по приличат на плод, но според професора и тези сортове розови, каквито е нямало навремето, са развалени с генни модификации.
„Разчита се, че потребителят ще свикне, и той наистина свиква”, казва професорът – и това се отнася и за плодовете и др. храни. И свиква дотам, че сега някой се изцепва – „Айде стига с тая носталгия, я какви хубави домати има на пазара”.
Според експерти по храненето, човечеството няма да оцелее в бъдеще, ако не се научи да яде насекоми. Да ги преработва и включва в други храни. Няма друг вид в животинския свят, който да може да осигури такава огромна протеинова маса. Със сигурност един ден някой ентусиаст на новите времена ще възкликне – стига с тая носталгия по миналото, я вижте сега има по-вкусни колбаси, обогатени с протеин от изкуствено развъдени буболечки.
И още една лоша новина за доматите – дори онези, които си гледат домати в градината вкъщи, са засегнати от новите сортове. Защото мушички и пчелички, от които зависи опрашването, летят по насажденията с новите сортове, и пренасят цветния прашец върху домашните домати и така чрез естествена селекция развалят и тях.
Виж още – „За някогашния вкус на бира и др. Между соцносталгията и обсесията срещу соца“
(следва – уискито някога и сега – не българското, шотландското)