Въпреки страха: Руснаци не спират да протестират срещу войната

Заплашителни надписи на вратата на руски активист

Откакто Русия нахлу в Украйна, Анастасия започва деня си с писането на антивоенно послание и поставянето му на стената на жилищния си блок в Перм, индустриален град в планината Урал, където живее.

„Не вярвайте на пропагандата, която гледате по телевизията, четете независими медии!“, гласи едно от тях. „От три месеца насилието и смъртта са неизменна част от живота ни – погрижете се за себе си“, пише на друго.

Трийсет и една годишната учителка, която поиска да бъде цитирана само с малкото си име поради опасения за сигурността си, каза, че е искала да намери „безопасен и прост начин да отправя посланията си“.

„Не можех да направя нещо голямо и публично“, разказа тя пред Асошиейтед прес в телефонно интервю. „Искам да накарам хората да мислят. И смятам, че трябва да влияем по всякакъв начин, както можем.“

Въпреки масираните държавни репресии срещу подобни протестни акции някои руснаци продължават открито да се изказват против инвазията – дори и по най-елементарния възможен начин.

Някои са платили висока цена. В първите дни на инвазията, още през зимата, през февруари, властите бързо потушиха демонстрациите, арестувайки хора, които излизаха на шествия, и дори такива, които носеха бели листове или други завоалирани послания против конфликта. Критични медии бяха закрити, защото държавата се опита да установи контрол върху формирането на общественото мнение за войната. Политически опоненти бяха обвинявани от Владимир Путин и коментаторите по държавната телевизия.

Парламентът одобри мерки, криминализиращи разпространението на „фалшива информация“ за „специалната военна операция“ на Кремъл и очернянето на армията, които се използват срещу всеки, който се обяви открито против нападението срещу Украйна, или говори за зверствата, които се твърди, че са извършвали руските войски.

Сега, когато проточвайки се, войната навлезе в летаргичните дни на руското лято, някои като Анастасия чувстват вина, че не могат да направят повече, за да се противопоставят на инвазията, макар и дори в рамките на позволеното от новите закони.

По думите ѝ, когато на 24 февруари руските войски навлезли в Украйна, първата ѝ мисъл била да продаде цялото си имущество и да замине за чужбина, но бързо размислила.

„Това е моята страна, защо да я напускам?“, попита тя риторично пред Асошиейтед прес. „Осъзнах, че имам нужда да остана и да направя нещо, за да помагам оттук.“

Сергей Бесов, печатар и художник, живеещ в Москва, също сметнал, че не може да мълчи. Още преди инвазията 45-годишният мъж правел плакати с политически послания и ги лепял из столицата.

Когато преди две години руснаците одобриха на референдум конституционни промени, позволяващи на Путин да се кандидатира още два пъти след 2024 г., Бесов използвал старата си печатарска машина, която работи с масивни дървени кирилски букви, и първокласно червено мастило, за да отпечата плакати, на които пишело просто: „Против“.

По време на политическите вълнения в Беларус през 2020 г. заради спорните президентски избори и последвалите репресии срещу протестиращите той направил плакати с надписи „Свобода“ на беларуски.

След нахлуването в Украйна проектът му, озаглавен „Партизанска печатница“, започнал да произвежда плакати с надпис „Не на войната“ – основния антивоенен лозунг в Русия. Видеата с отпечатването на плаката станаха популярни в Инстаграм, а търсенето на копия от него станало толкова голямо, че те започнали да се раздават безплатно.

След като някои от плакатите му били използвани на демонстрация на Червения площад и някои от хората, които ги държали, били арестувани, станало ясно, че „полицията неминуемо ще дойде и в печатницата“, каза Бесов.

Полицаите дошли, когато него го нямало. Двама от служителите му били обвинени в участие в неразрешен митинг чрез използването на плакат, отпечатан от тях.

Делото се проточило повече три месеца, каза той, и им причинило голям стрес, защото не знаели дали ще бъдат наказани и ако да, колко сурово.

Бесов спрял да печата плакатите с лозунга „Не на войната“ и минал на по-завоалирани послания като „Страхът не е извинение да не се прави нищо“.

Той смята, че е важно човек да продължи да изразява открито позицията си. „Проблемът е, че не знаем къде е границата“, каза Бесов. „Ясно е, че могат да те съдят за определени неща, но някои успяват да останат извън полезрението на властите. Но къде е тази граница? Положението е наистина много тежко.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.