Топ 3 простаци на пътя
Не, не става дума само за онези шофьори, които отварят прозореца и викат на жената зад волана в другата кола: „Карай, ма овца!”. Простаците са повече категории, често със скъпи лимузини, добре облечени и с престижни професии. Но зад волана избива тяхната същност на простаци.
Има и по-опасни, които предизвикват катастрофи, има и наглеци като „героя” от тези дни, който уби две момичета. И другият, който уби Милен Цветков. Но техният случай е по-различен – дрога и чувство за безнаказаност.
№1 Святкащият простак е опасен
Той кара със 180-200 на магистралата, залепя се зад теб и ти святка да се махнеш от пътя му. Ти караш с максималната скорост, пред теб има други коли, до теб вдясно има камиони, няма как да му освободиш пътя. В този случай простакът е и тъпак, защото не разбира, че няма начин. Или просто е толкова нагъл, че не го интересува – святка, свирка, залепен зад теб на 5 метра дистанция със скорост 140 км в час.
Това се случва и на софийски булеварди – караш с разрешената скорост 80 км в час (софиянци вече се понаучиха да спазват заради камерите), колона от коли в двете ленти, но простакът се залепил зад теб на няколко метра и ти святка, трябва да литнеш от пътя да му освободиш място.
Този род простаци произтичат от самочувствието, че другите наоколо са втора категория, които само им се пречкат. Те не спазват и предимството на този в дясната лента. Те са важните, които свиркат да не им минаваш на пътя, дори да не са с предимство. В основата на тази простащина са комплекси за недооцененост, това най-често са хора, които като седнат в по-скъпа кола, допълват с нея самочувствието си.
За сравнение, в Германия, примерно, ако притискаш така шофьор на пътя, като му святкаш отзад, могат да те съдят за рекет над участници в движението и създаване на опасност на пътя. Защото основният проблем при тази простащина е опасността да стане злополука. И кой знае колко такива са ставали у нас, описвани в протоколите само като превишена скорост.
Впрочем, из Западна Европа по пътищата няма да видиш така да ти святкат. Хеле пък в Германия, където няма ограничение на скоростта на основните магистрали – в дясната лента камиони, малолитражките задминават бавно, а зад тях търпеливо изчакват в колона големи мерцедеси, аудита и беемвета, които после политат със 180.
И пример от САЩ, където пишещият тези редове е минал поне 10 хил. километра по магистралите от Запад на Изток и от Изток на Запад. Там всички карат, застопорили автопилота с 5 мили над ограничението от 75 мили в час и никой никого не задминава, обикновено се движат с тази скорост и в двете ленти. Защото превишението над 5 мили влиза в т. нар. рекърд, нещо като отнемането на точки у нас, само че с по-тежки последствия – скача ти двойно и повече застраховката, според нарушенията.
№ 2 Простакът налита да се бие
Този е агресивният простак зад волана, който спира и излиза да се бие или да псува на висок глас.
Преди години един шеф на голяма компютърна фирма разби с бухалка стъклото на кола с жена зад волана, че нещо го беше одраскала на паркинг. Бизнесменът беше автор на книги, преподавател в два университета, заможен и с авторитет. Но зад волана простакът в него е надделял. Лека му пръст, почина преди 3 години, няма да му ровим кокалите.
Фронтменът на група „Сигнал” преди години също се прояви като напсува на майка шофьорка на улицата в София. Но понеже е известен, жената го разпознала и написа отзив във в. „Новинар”.
Тези случки са само като отправна точка какви страсти се проявяват зад волана при паркиране. Дори е още по-страшно – в центъра на София на „Денкоглу” шофьор се сби и застреля охранител на фирма, който се опитвал да попречи да паркират на запазеното място за служебния паркинг.
Хиляди са такива спречквания на ден из улиците. Хиляди са простаците, които губят своето и чуждо време да се разправят, дори без повод. Например, две коли се доближиха прекалено, докато чакат в колони на свефотофара на „Стамболийски” до пл. „Св. Неделя” в София, единият шофьор отвори прозореца и напсува другия, другият излезе, излязоха и двамата и започнаха да се бият и да се търкалят по асфалта. Във всяка от двете коли седеше по една дама, двете излязоха и гледаха безмълвно с какви мъже си имат работа. Или с какви простаци. Задръстиха движението, дойде полицай, единият избяга. Дори не се бяха блъснали или одраскали.
№3 Паркиращият простак
По начина на паркиране се личи. И в София, и в другите големи градове. Или ще паркира така, че да запуши стълби, изход на пешеходна алея, или ще паркира на място на инвалид. Или ще запуши други коли. Или ще паркира с тежкия си джип на тротоара, където вече са натрошени плочките от редовното му домуване там. Може да се оценява кой от изредените начини на паркиране е по-голяма простащина.
У повечето шофьори има един манталитет от село, където има места за паркиране. Той иска да отиде с колата си и да спре точно пред магазина, офиса или сградата, където има работа. Да паркира по-далеч и на паркинг е под достойнството му. Или да вземе градския транспорт, който в голям град като София в много случаи е за предпочитане.
И този започва да се нервира, ако няма място за паркиране. Този род простаци са гневни на общината, че не им е осигурила на всеки по едно безплатно място за паркиране където си пожелаят. Без да осъзнават, че например в София броят на колите, подредени по дължина, е по-голям от километрите улици на града. Това е съзнанието на парвенюто консуматор. На него са му длъжни, той плащал данъци, пък не му осигуряват безплатно паркиране. Какви са тия сини и зелени зони, и т. н.
Буферният паркинг за 1000 коли на бул. „Цариградско шосе” в София например в делник седи празен над 70%. Излиза 6 лв. за ден заедно с билет за метрото. Всеки ден в София от провинцията по този булевард идват над 100 хил. коли. И всичките искат да влязат по към центъра, да търсят къде да паркират по тротоари и прочее.