Румъния – новият фаворит на САЩ

Главнокомандващият на почетната рота чака генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер пред министерството на отбраната на Румъния при посещението му в страната през януари. Румъния е важен плацдарм в черноморско-каспийския регион за нови бази на САЩ. Снимка: Ройтерс

Тези дни центърът на световния политически живот ще се премести в Букурещ – в града, където руските футболни национали играха първия си мач за 2008 година. В румънската столица ще се срещнат лидерите на държавите от НАТО. Форумът може да стане определящ за цялата система на международната сигурност. Същевременно плановете на САЩ отреждат на Румъния огромна роля в Черноморския регион – и заради румънските призиви за присъединяване на Молдова, и заради относителната й близост до Русия.

Продължава активната подготовка за срещата в Букурещ на 2 април. Мястото не беше избрано случайно. Румъния е държава от „последната вълна“ в разширяването на НАТО. Алиансът държи да демонстрира равенството между всички страни членки и символично да изрази признателност към държавите, влезли в организацията.

На 2 април 2004 година военнополитическият блок НАТО официално прие седем страни наведнъж – Естония, Латвия, Литва, България, Румъния, Словакия и Словения. Историята на алианса не познава друг толкова масов „набор“. Едновременното присъединяване на Чехия, Полша и Унгария през 1999 година беше счупило сякаш всички натовски рекорди по брой на новобранците.

За Вашингтон Румъния е важен плацдарм в черноморско-каспийския регион – място за разполагане на нови бази на САЩ и инструмент за изтласкване на Русия от югоизточното геополитическо пространство. Зарадван от придобивката, президентът Буш никога не е пестил похвалите по адрес на Букурещ.

След ратификацията на документите по присъединяването Джордж Буш заяви: „След освобождението си Румъния измина път с историческо значение. Вместо омразата, вие избрахте толерантността. Вместо разрушително съперничество със съседите си, избрахте помирението. Вместо държавен контрол, избрахте свободния пазар и правовата държава“. „Поканата в НАТО е и вот на доверие, убеденост, че правителството ще продължи политическите, икономическите и военните реформи“, добави президентът на САЩ.

Румъния не изложи своя „стопанин“. След атентатите от 11 септември 2001 година Румъния фактически се обяви за съюзник на НАТО. Тя изпрати в Кандахар пехотен батальон от 400 души, а също и подразделения за ядрена, биологическа и химическа защита. Освен това румънски полицейски взвод помага за поддържане на реда в Кабул. Букурещ безропотно прати контингент и в Ирак.

Така днес НАТО включва 26 държави, 9 от които, включително балтийските, до неотдавна членуваха в Организацията на Варшавския договор. Влизането на седморката в пакта достави на НАТО почти 200 000 нови „щика“, половината от които румънски, няколкостотин танкове и самолети. Ако сложим в сметката и предишната тройка „новобранци“ – Полша, Чехия и Унгария, ще излезе, че през последните пет години блокът е разширил редиците си почти двойно.

Румънски спецполицаи на учение близо до Букурещ. Обучението е част от подготовката на страната за предстоящата среща на НАТО от 2 до 4 април. Снимка: Ройтерс

Днес Румъния е държава с преходна икономика. Затова жизненото равнище на населението не е високо в сравнение с други европейски страни. На мнозина румънци се налага да заминават на гурбет или да емигрират. На челно място в списъка на страните, които приемат имигранти от Румъния, са държави от Европа (Италия, Франция, Германия), където нивото на заплатите е десеторно по-високо, отколкото в родината им.

Близо половината специалисти с висока квалификация след завършване на следването заминават в чужбина. Държавното образование в Румъния е безплатно и подготовката на нови поколения от специалисти излиза на бюджета доста скъпо. Румънските лидери признават, че изтичането на образованата класа в чужбина нанася на държавата големи щети, но не очакват проблемът да бъде решен в обозримо бъдеще.

Румъния разполага със значителни ресурси и възможности за създаване на многостранно развита промишленост. А запасите й от петрол позволяват да задоволи не само своите нужди, но и тези на много съседни държави. Тъкмо специалната роля на горивно-енергийния комплекс привлича доста голям обем чуждестранни инвестиции. Ще добавим, че поради благоприятното й географско положение Румъния е смятана за най-перспективен „коридор“ за транспортиране на каспийския петрол до Западна Европа. Затова там вече трайно са се установили гиганти като британската компания „Шел“ и френската „Елф Акитен“.

Във военен план Румъния никога не е притежавала висока бойна готовност, съвременни въоръжения и съвършена организационно-кадрова система. Там обаче са формирани определени гледища върху отбранителните процеси и възможните корекции в тях.

Румънски военни посочват например, че през последните 10 години обстановката в регионалната сигурност е претърпяла значителни промени. Анализът на неотдавнашните събития на Балканите сочи колко бързо, неочаквано, а понякога и противно на прогнозите може да се мени обстановката – внезапно започват въоръжени сблъсъци, бързо, но рязко се изострят междуетническите отношения, избухват конфликти на религиозна почва.

Румънското военнополитическо ръководство смята, че в днешните условия държавата трябва да разполага със собствени мощни въоръжени сили. Водеща роля за гарантиране на националната сигурност играят сухопътните войски, чийто състав наброява 130 000 души. Румънската армия има близо 1500 танка и около 3000 бойни машини, над 1300 единици артилерия с калибър 100 и над 100 мм, повече от 200 зенитни пускови установки.

В началото на 2000 година беше публикувана „Военната стратегия на Румъния“. Първата й фаза (2000-2003 г.) предвижда съкращения във въоръжените сили, след които войските ще наброяват 112 000 души. Вторият етап от програмата (2004-2007 г.) включва модернизация на въоръженията и военната техника. В третия (след 2007 г.) е набелязано да приключи адаптирането на отделните видове въоръжени сили към стандартите на НАТО и да бъдат изпълнени плановете за преоборудването им. В документите се акцентира върху укрепването на военноморските сили.

Доста високият военен потенциал, извънредната активност на Румъния в региона, възможността за изостряне на румънско-молдовските отношения създават предпоставки Вашингтон да използва резултатите от срещата в Букурещ за геополитически конфликт на Черно море. И някой подобен конфликт може да събуди у мнозина румънски политици упорито желание да присъединят Молдова към страната си. Лесно е да си представим колко твърдо ще реагира Русия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.