Кой и защо иска нови избори?

Проф. Антоний Тодоров. Снимка: e-vestnik

Банално е да се казва: „Не се страхуваме от избори!“ Но и безсмислено, защото изборите не са като да идеш на зъболекар. Те са инструмент за произвеждане на представителни органи. Но именно инструмент, който може както да излекува, така и да погуби.

За да илюстрирам това

През март 1930 г. германският президент назначава центриста Хайнрих Брюнинг за канцлер, макар партията му да има само 61 от 491 депутати. Управлява в два кабинета (1930-1932), веднъж със 7, веднъж с 5 партии. Надявайки се да увеличи депутатите си, инициира предсрочни избори през септември 1930, увеличава депутатите си на 68. Но пък нацистката партия от 14 печели вече 107 места. Оттеглянето му води до 3 последователни „президентски“ правителства в Германия, без мнозинство в парламента.

Наследникът му Франц фон Папен (от центрист променил се към консервативен политики) опитва да се сближи с нацистите. Надявайки се да получи по-голяма подкрепа, предизвиква избори през юли 1932 г. Партията му получава 75 места (само 7 повече), но затова пък нацистите вече са първа партия с 230 места (от 608). Фон Папен отново иска избори, които стават през ноември 1932 г. Партията му има вече 70 депутати, нацистите леко отстъпват – 196 (от 584), но остават първа партия. Заедно с друга крайно-консервативна партия той опитва да състави мнозинство, като кани и Хитлер. Не му се удава, нацистите вече очакват да спечелят сами. Фон Папен подава оставка през декември 1932.

Новият канцлер, Курт Шлайхер, военен по професия, също се опитва да направи коалиция с Хитлер, но пак му отказват. И той ще подаде оставка през януари 1933, като препоръчва на президента Хинденбург да назначи Адолф Хитлер за канцлер. Това става, но през март 1933 отново има избори: нацистите са първа партия с 288 места (от 647) и формира кабинет в коалиция с крайните консерватори. Но вече на 23 март 1933 г. Райхстагът (междувременно сградата му е изгоряла на 27 февруари 1933) дава на Хитлер пълна власт (Gesetz zur Behebung der Not von Volk und Reich vom 24. März 1933 е официалното име на закона). Станалото след това е известно: на следващите избори през ноември 1933 г. нацистите „печелят“ 92,1% от гласовете (другите са „невалидни“) и всички места в Райхстага. Това се случва, след като германците в разстояние на 8 месеца имат 3 поредни парламентарни избори.

Ако напомням тези факти, то не е защото вярвам, че България е непосредствено заплашена от идването на власт на някаква неонацистка партия. Но е защото това илюстрира добре, как едно наплашено, обезверено и апатично общество реагира в ситуация, която го убеждава, колко безсмислени са изборите. Изборите не успяха да излъчат управляващо мнозинство нито през април 2021, нито през юли 2021. Успяха с много усилия след ноември 2021 г., но след по-малко от година отново се очертават избори.

Избори до дупка?

Ще напомня, че автор на вече баналното „избори до дупка“ е Георги Марков, бившият депутат и конституционен съдия, близък приятел на Бойко Борисов. Казал го е през 1990-те години, но смисълът му е, че трябва да се правят избори дотогава, докато не дадат очаквания резултат (за искащия „избори до дупка“). Лошото е, че такива „избори да дупка е искал и Хайнрих Брюнинг (през 1934 г. успява да избяга от нацистите и да се спаси), и фон Папен, за малко избегнал осъдителна присъда през 1946 г. за сътрудничество с нацистите. А фон Шлайхер, отстъпил на Хитлер мястото на канцлер, ще бъде убит от нацистите през 1934 г.

Изборите се очертават през октомври 2022 г. и резултатът им е донякъде очакван – поне 7-8 партии в парламента, без победител и достатъчно различни, за да не бъде възможна правителствена коалиция. Или поне също толкова трудна, колкото след ноември 2021 г. Така че новоизбраният парламент може скоро да си иде и отново да има избори, някъде към февруари 2023. Когато също нищо няма да е ясно, но това ще бъдат „избори до дупка“, докато отчаянието на избирателите, апатията на гражданите, не изведат начело някого, който ще е неочакван, изненадващ, или обратното, до болка познат, но и до болка ненавиждан. Това ли искаме?

Какво ни очаква?

Ясно е, че изборите са конституционен изход от политическата криза, в която България влезе след едноличното решение на Слави Трифонов да напусне трудно постигнатата коалиция. В таблицата по-долу представям сравнително три от последните сондажи на социологическите агенции за намеренията за гласуване. Числата са близки, дори и сравнение с резултата на партиите на изборите през ноември 2021 г. Анкетата на „ББСС-Галъп“ е от април, на „Тренд“ от май – преди разпадането на коалицията. Анкетите на „Алфа рисърч“ и „Маркет линкс“ са след разпадането на коалицията и отразяват реакцията на общественото мнение на това.

Най-общо може да се каже, че към днешна дата нагласите към партиите, които имат шанс да попаднат в парламента, остават малко променени. В опозиция, ГЕРБ запазват като цяло равнището на подкрепа от изборите през ноември. ДПС, друга основна партия на опозицията, регистрира спад в подкрепата. Единствено „Възраждане“ регистрира значително увеличаване на подкрепата, макар тази тенденция да е много къса и несигурна.

Сред управляващата коалиция „Продължаваме промяната“ регистрират разочарованието на избирателите от бавното разграждане на „модела ГЕРБ“, но със сигурност остават сред първите двама. БСП също запазва равнището на подкрепа от ноември 2021, но вече на равнище, което е значително по-ниско от всички нейни електорални резултати преди 2021 г. Трипартийната коалиция „Демократична България“, увеличава леко подкрепата за себе си. „Има такъв народ“, очевидно губи подкрепа – избирателите му вероятно не разбират, защо партията на Слави Трифонов инициира разпада на трудно постигната коалиция, поставила си като основна цел разграждането на „модела ГЕРБ“.

Ако си представим, че през октомври 2022 г. ще гласуват също толкова избиратели, колкото и през ноември 2021 (не виждам причина за по-голям ентусиазъм), можем спекулативно (настоявам върху думата) да направим следните предположения за състава на бъдещия парламент. Всичко това при хипотезата, че нищо извънредно няма да се случи междувременно, което да промени значително обществените нагласи. Но това, последното, не можем да предвидим.

Какво бъдещо мнозинство?

Тази спекулация ни помага да мислим за бъдещето, за възможните бъдещи правителствени формули. Изборите, така както ги практикуваме в парламентарната демокрация, имат две основни функции, които обикновено се съвместяват трудно. Първата е да осигурят представителство на съществуващите политически групи в обществото. Втората е да осигури политическо мнозинство за управление, по възможност стабилно (поне до следващите редовни избори).

През 2021 г. имахме на два пъти възможността да наблюдаваме такова разминаване между двете функции, завършило с трудното формиране на четворната коалиция (ПП-ИТН-БСП-ДБ). Но какви мнозинства се очертават евентуално през есента? Всички наблюдатели изглеждат единодушни, че това няма да е по-лесно, отколкото през 2021. Доскорошното мнозинство от 4 партии (в началото с 134 депутати), остана с 3 партии, които биха имали евентуално през октомври 114 места (109 сега) – отново липса на пълно мнозинство от поне 121 депутати. Това е при вероятното отпадане на ИТН от парламента. Но дори и партията на Слави да успее да прескочи бариерата, 4-те партии заедно биха имали също толкова (заради преразпределението на местата). Така решението на ИТН да провали коалицията води обективно към по-сериозен провал – на каквото и да било мнозинство, което да държи за известно време извън властта ГЕРБ и ДПС.

Друго споменавано от Бойко Борисов мнозинство под името „евроатлантически партии“ е аритметически възможно, но не изглежда вероятно по политически и морални причини. ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС (предполагаемите партии в него) заедно биха имали 174 места (колкото и в сегашния парламент). Мнозинство биха имали и сами ГЕРБ и ПП (129), но отново такава коалиция би била неприемлива политически и морално. Дори и ГЕРБ да са отново първи по брой на гласовете, това едва ли ще може да се нарече „победа“. В партията никога не си направиха поне някаква самокритика, за да излязат от сегашната си политическа изолация.

Едно ново мнозинство на 3-те партии от сегашната правителствена конфигурация би било аритметически възможно, само ако бъдат подкрепени от евентуалната нова партия в парламента „Български възход“ – общо биха имали 127 депутати. Дали обаче това ще е възможно политически, предстои да видим.

Очертава се очевидна трудност, а обществото е разделено по въпроса за това, дали иска нови избори или предпочита правителство в този парламент. Евентуален опит за ново правителство с третия мандат е последната възможност в този парламент. Според бързия сондаж на „ББСС-Галъп“ от началото на юни 2022, 46% от запитаните са против нови избори (27% обратно, ги подкрепят).

По-вероятно е и след октомври да се окажем в положението на „избори до дупка“, с неочакван край след такава поредица. Дали вместо избори не е по-добре да идем на театър, на постановката „Избори до дупка“ по Бранислав Нушич, представена от театър „Искри и Сезони“. По-добре качествен театър, отколкото лошокачествено представление, поднасяно ни като политически „избори до дупка“.

От сайта на автора