Тия стари апартаменти – как минава един живот
Начи, казва си „старото строителство е по-читаво и ще издържи повече от тия новите“. Надъхва се. Тегли кредит, който ще изплаща още 20 години, след като изкуственият интелект го остави без работа, и се сдобива с 65 квадрата в 65-годишна сграда.
Трябва ремонт, затова тегли един потребителски за още 30 бона. Понеже е солидно строителството от едно време, за да изкърти стените му трябва канго, къртач, чука на Тор Мьолнир, булдозер. Първите 8 месеца от новодомството минават в къртенето.
Всяка стая е слята с всяка друга, за да му е по-просторно. Идва зима. Трябва да топли всичко или нищо, затова на месец сметката му е тройна на вноската по кредита. Нищо, пари се изкарват.
Докарва си мома, тя е възхитена от фъншуйя и се задомяват. Хем и втора заплата влиза, всичко изглежда вече подредено и в рутина. Да го разнообразим малко – взимат котка, куче, хамстер. Виждат, че не са ги уморили след няколко месеца и хоп – близнаци. Малко лудница е, защото няма стени и няма къде да се скриеш и за половин час да дремнеш. Хронично недоспиване, децата растат, искат мобифони, плейстейшъни и сладолед, кредитите имат още два живота да се погасят, а изкуственият интелект вече е по-ефективен и я си остави баджа и си тръгвай.
Децата са на училище, ще вземем баба от село да ги гледа. Отиваме да работим на Кипър. Положението се стабилизира, в Кипър няма изкуствен интелект, децата и бабата се оправят.
Бачкането е бачкане, но и рутината в тая чужбина си е рутина. Изневери, развод, втора младост, ново гадже. Нашенка. Кафенца, уискенца, ескурзийка до Малта, че близо.
Междувременно следващият ентусиаст е взел апартамента отдолу. Кърти и той всички стени, за да му е просторно. Блокът пада. Бабата и децата не са вкъщи, за щастие. Идват на Кипър, защото се оказва, че бабата е продала селската къща на англичани, за да има с какво да гледа децата.
Кредитът не спира, нищо, че апартамент вече няма. Няма и застраховка. Децата в Кипър не се адаптират, момичето отива в Холандия да работи на фенерите, а момчето се връща в София да разнася пици до министерски съвет.
Здравни проблеми, подагра, работата е без осигуровки и съкращаването е внезапно. Кредити, болнични разходи, такова, тате, баница.
Самота, гърч, малко преди сетния дъх: „Наистина хубаво ги строяха тия старите апартаменти, тия стени, където ги къртих, живота ми взеха.“
– –
От фейсбук страницата на автора, заглавието е на e-vestnik