Сексът за една нощ

Нека се абстрахираме от оценъчните клишета, според които любовта за една нощ е „долна животинска проява” или „върха на сладоледа”, и да разгледаме това поведение като сексуална роля с характерни особености.

Типичното за еротичната авантюра е това, че тя изначално изключва възможността за трайно емоционално обвързване между партньорите. В класическия вариант любовта за една нощ предполага участниците доброволно да са избрали съвместното еротично преживяване, което е фокусирано единствено върху моментното удоволствие и не предполага ангажиране в бъдеще.

Подобна оферта може да бъде приемлива за различни категории хора в различни житейски ситуации. В днешно време, когато сигурната контрацепция и ясните правила за безопасно сексуално поведение гарантират здравословното й практикуване, свободната любов все повече е обект на диференцирано осмисляне. Актуалността на тази тема още повече нараства на фона на анонимността, която характеризира общуването в големия град и мобилността на съвременния човек, съчетани с улеснените възможности за дискретна комуникация и уговаряне на срещи посредством интернет. Тук ще се опитам да потърся отговори на следните въпроси:
1. Как бихме могли да осмислим неангажираното сексуално поведение в контекста на една рационална нравствена система?
2. Какви са оптималните правила на играта, гарантиращи безопасна и креативна любовна авантюра?
3. Какво е мястото на секса за една нощ като специфична поведенческа стратегия сред другите опции в цялостния ни интимен живот и житейска ориентация? Възможни ли са варианти, при които фиксирането само към тази стратегия да има негативно отражение върху развитието ни и как бихме могли да преодолеем подобно блокиране в процеса на личностното ни израстване?

Моралното отношение към връзката за една нощ се определя основно от това, че тя е ориентирана приоритетно към моментното удоволствие. В традиционната християнска нравственост сексуалното поведение е допустимо единствено ако то цели възпроизводство. Тъй като неангажираната връзка явно не преследва репродуктивни цели, тя разбираемо се осъжда и обявява за неморална. Този негативизъм се поражда и от дълбокия религиозно индуциран неприязън към всичко земно и телесно, особено когато то не се вписва в основната репродуктивна структура – семейството. Дали обаче свободната любов заслужава такава крайна оценка?

За съвременният човек хедонизмът, стремежът към повече радост от живота отдавна са изместили аскетичното самоограничаване. Ценността на еротичното преживяване все повече придобива автономна стойност, независима от дългосрочната перспектива на връзката и още по-малко от обвързването и с възпроизводството. При това положение е естествено все повече хора да се стремят и към еротични преживявания в стил ”бърза закуска”. За това допринася и обстоятелството, че поради динамиката на съвременния живот много мъже и жени се оказват постоянно в движение, непрекъснато сменят местоживеенето си, професионалната и приятелската си среда и не винаги успяват да изградят достатъчно стабилна мрежа от социални отношения, в които да е възможна трайна и ангажираща връзка. В тази ситуация алтернативите на любовта за една нощ са кибер секса (cyber sex), платената любов или абстиненцията. При определени условия еротичната авантюра би могла да е най-човешката от тези възможности и в този смисъл по-разумно е тя да се оптимизира, вместо да се отрича и заклеймява.

Тръпката от нов контакт

Опонентите на тази теза веднага биха възразили, че „случайната връзка” е лоша и опасна защото когато хората не се познават достатъчно, те не са достатъчно отговорни и загрижени един към друг и освен това не са в състояние да достигнат онези дълбочини в отношенията си, които предполага по-продължителното общуване.
Подобни аргументи са напълно основателни, но ако отговорността ни спрямо другите се определя единствено от това доколко ги познаваме, то нравствените ни устои навярно са доста разклатени. Колкото до интимността, която се постига в отношенията между дълготрайни партньори – тя безспорно е една от най-висшите ценности в сексуалното общуване. Това обаче ни най-малко не отменя тръпката на откривателското в един нов, макар и лимитиран във времето, контакт. Може би си струва да приемем, че колкото невярна е тезата за неизбежното умиране на страстта в брака, толкова нелепа е и постановката за любовта като единствено условие за пълноценния секс. Ако престанем да противопоставяме тези понятия, а се опитаме да ги приемем като различни възможности в жизнения ни репертоар, картината би изглеждала много по-богата и спокойна. Еротичната ни палитра само би се разширила ако наред с дълбоката интимност на една трайна, базирана на любов връзка, приемем за ценна и острата тръпка на неочаквания миг, на мимолетно споделеното желание за близост.
За да приемем подобна постановка, задължително е да уточним необходимите условия, при които една сексуалната авантюра би имала минимум потенциални рискове и нежелани последици.

На първо място това е използването на презерватив. В епохата на HIV/СПИН „гуменият шлифер” е задължително условие за оцеляване не само в бурите на случайните връзки, но и в привидно безоблачните сезони на любовта. Всеки уважаващ себе си човек днес не би допуснал да се излага на съвсем реален риск поради предубеждения и предразсъдъци. Противно на лаичните твърдения, че презервативът пречел на ерекцията и намалявал удоволствието, съвременните проучвания показват точно обратното. Удоволствието от секса при двойки, използващи презерватив е значително по-голямо, тъй като партньорите са по-спокойни по отношение на възможните опасности, мъжете по-добре контролират еякулацията и осигуряват по-продължителен контакт, а освен това имат и по-стабилна ерекция поради способността на презерватива да ограничава оттичането на венозната кръв от члена. За специалистите в областта на безопасния секс отдавна е ясно, че не броят на сексуалните партньори, а това дали сексуалните контакти с тях са обезопасени, определя риска от заразяване с венерически болести и HIV.

Дискретност

Друг неблагоприятен момент в контактите за една нощ е възможността те да бъдат използвани за компрометиране или по друг начин да застрашат стабилността на семейството. Ето защо емоционалното и социалното им обезопасяване изисква човек много внимателно да преценява всяка конкретна ситуация и да предприема необходимите мерки за да сведе до минимум риска сексуалната му авантюра да стане обект на публични дебати или по някакъв друг начин да нарани постоянния партньор. На пръв поглед това условие сякаш влиза в противоречие с основната теза, че сексът за една нощ не е нещо срамно и грешно, което трябва да се крие. Дискретността в случая е мотивирана не от морални скрупули, а от уважение към чувствата на партньора и загриженост той или тя да не бъдат наранявани излишно. Моралната дилема в случая е по-сложна. Има хора, които предпочитат да бъдат напълно открити и да съобщят незабавно на брачните си партньори за всяка своя мимолетна „изневяра”. Те са убедени, че така избягват риска съпрузите им да научат от трети лица за техните забежки и това да компрометира доверието в двойката. Клиничната ми практика обаче много често ме среща с мъже и жени, които твърде болезнено приемат подобна информация и биха предпочели партньорите им да не са толкова „откровени”. Принципното споразумение между двамата по този въпрос, като че ли е едно добро решение. Подобен договор би могъл да регламентира споделянето само в случай на сериозни емоционални алтернативи, които изискват преосмисляне и предоговаряне на семейните отношения. Опитът показва, че при ясни правила на играта и наличие на сериозна и дълбока свързаност между партньорите, отделни сексуални авантюри в ситуации на временна раздяла, ни най-малко не застрашават стабилността на брака.

Безразборни паралелни връзки

До тук коментирахме любовта за една нощ главно като елемент от сексуалния репертоар, който заслужава морална защита. В много случаи обаче изборът на подобна стратегия може да е деструктивен и да задълбочи съществуващите проблеми.
Типичен пример за това е ориентирането към паралелни извънбрачни връзки като начин за преодоляване на семеен проблем или неудовлетвореност от брачните отношения. Няколко проучвания, направени през последните години показват, че като цяло мъжете много по-често са склонни да виждат решението на даден сексуален или брачен проблем в смяната на партньора. За разлика от тях, жените са с по-изразена готовност да споделят своята неудовлетвореност и да търсят възможности чрез промяна в отношенията да се почувстват по-добре в двойката.

Бягството към безразборни паралелни връзки при всяка трудност в брачните отношения блокира възможността за конструктивно справяне с конфликтите. Вместо предизвикателствата в партньорството да се поставят директно и открито с цел да се намери взаимно приемливо решение, изневярата-бягство създава моментно псевдо решение, което често още повече задълбочава проблема, дори и извънбрачната връзка да не бъде разкрита. Не случайно едно от съществените условия при започване на брачна терапия е всеки от партньорите доброволно да се откаже от търсенето на странични решения докато двамата не намерят взаимно приемлив вариант.

Потребността от постоянна смяна на сексуалните партньори и ангажирането единствено с мимолетни връзки може да бъде и симптоматично поведение. Понякога то изразява дълбока неувереност в личните качества, което кара такива хора постоянно да се самодоказват чрез поставяне на сексуални рекорди. В тези случаи личността на интимните партньори е без значение, важно е въздействието им върху болезнено ниската самооценка, която се нуждае от постоянно напомпване с нови и нови контакти.

Към чести краткотрайни връзки са склонни и хора, които не могат да постигнат по-дълбока интимна близост с постоянен партньор. Емоционалната незрялост или наличието на зле интегрирани травматични преживявания могат да пречат на доверието към другия, на способността за саморазкриване и съпреживяване, които са ключови за истинската интимност. Такива хора постоянно се чувстват неудовлетворени от сексуалните си отношения и са убедени, че единственият начин да се почувстват по-добре е като започнат нова авантьора. В момента когато отношенията започнат да се задълбочават обаче, те веднага губят интерес или развиват симптоми на сексуално разстройство, което води до прекъсване на връзката.

Един от най-честите случаи, когато донжуанството се е превърнало в единствен стил на сексуално поведение, е мотивиран от страха да се поема отговорност. Изграждането на емоционално обвързващи отношения, особено когато човек е в началото на зрялата си възраст, неизбежно поставя въпроса за поемане на отговорност като съпруг и родител. Не малко мъже и жени се чувстват неподготвени за подобен избор било защото нямат стабилна професия, сигурни доходи и самостоятелно жилище, или защото са твърде зависими от родителите си и не могат да се отделят от тях. В тази ситуация сексът за една нощ е приемливият компромис, който им позволява да живеят като сексуално зрели особи, без обаче при това да се обвързват и поемат естествените за зрялата възраст отговорности, произтичащи от развитието на интимните отношения.
За някои млади хора трайното обвързване може да изглежда неприемливо или отблъскващо и поради изключително тежките преживявания, които те са имали в родителското си семейство. Наплашени от ужасяващия пример на своите родители, те не виждат друга алтернатива на трайното съжителство, а и не притежават уменията и нагласите за изграждане на различен тип отношения.

Описът на ситуациите, при които „безразборните сексуални контакти” са израз на сексуален или личностен проблем, може да бъде продължен. По-съществено е да изясним, че подобно разграничаване има смисъл единствено като разкриване на възможност такива хора да потърсят по-ефективни, алтернативни решения. Това може да стане ако те намерят сили да потърсят компетентна психотерапевтична или сексологична помощ. За съжаление обаче у нас все още няма ясна представа за това какво човек може да очаква от психотерапевта. Някои все още се опасяват, че това е специалист, които ще ги поучава или ще им дава готови решения. За други пък всичко, започващо с „психо” се асоциира с лудостта и предизвиква страх и отвращение.

Истината е, че у нас вече има достатъчно добре подготвени и достатъчно опитни психотерапевти, които както навсякъде по света, предлагат възможности човек да израства, справяйки се с проблемите си.

––––––––

* Д-р Румен Бостанджиев е сексолог-психотерапевт. Специализирал е сексология в Белгия и Холандия, член е на Европейската федерация на сексолозите и на Европейската асоциация по сексуална медицина. Като психотерапевт е специализирал по програма на Американската психологична асоциация, обучавал се е в Германия по т.нар. психодрама (вид психотерапевтичен метод), има няколко квалификации и е изучавал методите на невро-лингвистичното програмиране, терапията, ориентирана към решения, теорията на избора на Уилям Гласър, теорията за емоционалната интелигентност на Даниел Голман и позитивния подход на Джон Кехоу. В терапевтичната си практика съчетава всичко това, като използва свой стил. Основател и ръководител е на Фондация „Сексуалност и здраве”
Повече за д-р Бостанджиев и контакти с него в сайта www.erbos.com