Еникьо Винче: Жилищният проблем в Румъния вече засяга средната класа
Интервю с университетската преподавателка и активистка от движението за право на град в Румъния, за развитието на Клуж и за възможностите за сътрудничество между организациите за жилищни права в ЕС
Еникьо Винче е професор в университета „Бабеш-Боляй“ в Клуж-Напока, Румъния, активистка за жилищна справедливост и член на местната социална група “Социални жилища СЕГА!”, която събира на едно място етнически румънци, унгарци и роми, както и интелектуалци от различни области, и жертви на жилищна несправедливост. През последните 10 години тя е изследвала и публикувала теми, свързани с ромските проблеми и расизма, процесите на гетоизация и териториална сегрегация, жилищната политика и нейните резултати, както и неравномерното градско развитие, основано на расизма. Тя е съредактор на последните сборници, като например „Расиализираният труд в Румъния: пространства на маргиналност в периферията на глобалния капитализъм“ (Palgrave) и „Движението на ромските жени: борби и дебати в Централна и Източна Европа“ (Routledge). Еникьо участва в протести, стратегически съдебни спорове, активистки изследвания и публикации на местното, националното и европейското движение за жилищна справедливост.
Еникьо Винче участва в конференцията „Градски неравенства“, организирана в София от Колектива за обществени интервенции с подкрепата на фондация „Роза Люксембург“. В интервюто тя говори за движението за право на град и право на жилище в Румъния, проблемите на развитието на Клуж-Напока и различни аспекти на жилищните политики на ЕС
– Госпожо Винче, дойдохте на събитие в София, посветено на активистки практики и градски социални теории. Вие представлявате и движението за жилищно строителство в Румъния. Какво трябва да знаем за това движение в Румъния, което набра скорост през последните години?
– Тази среща е уникална в региона на Централна, Източна и Южна Европа. Тя се опитва да създаде пространство за изразяване на гледните точки на този регион по глобални въпроси или по начина, по който глобалните проблеми, като например неравенството в градовете, се проявяват в нашите страни. Затова оценявам високо факта, че тази възможност се появи благодарение на моите колеги в София, и се радвам, че успях да допринеса за дискусиите.
Аз съм човек, който работи и в академичната сфера, така че не дойдох тук само като активист за жилищна справедливост. Но тъй като винаги обичам да ги съчетавам, в презентацията си на този форум също се опитах да съчетая двете измерения, чрез които действам. Разбира се, не се занимавам с жилищните проблеми сама, а заедно с няколко групи в Румъния. Имаме история от около 12 години. Познавам по-добре ситуацията в Клуж, но в Букурещ и Клуж се организирахме по подобен начин – в Клуж чрез Căși Sociale ACUM! (Социални жилища СЕГА!”), а в Букурещ – чрез Общия фронт за право на жилище. Има още паралели между нашите местни движения, дори преди да се срещнем и да създадем т.нар “Жилищен блок”, нашата национална мрежа, през 2017 г. Така че някак си, без да се познаваме добре предварително, имахме една и съща идея да организираме или да наблюдаваме проблемите на жилищната криза. И в Клуж, и в Букурещ имаше групово изселване на няколко роми, което привлече вниманието ни, възмути ни и почувствахме, че трябва да направим нещо по въпроса. В Клуж имаше изселване от някои къщи от бившия държавен жилищен фонд и от неформални бараки, които хората бяха построили около себе си с течение на времето, когато след 1990 г. младите хора пораснаха и нямаше къде да се преместят. В Букурещ пък имаше изселване на няколко семейства от стара сграда. По-късно започнахме да документираме и анализираме кои други фактори са направили тези изселвания възможни, освен институционалния расизъм, който засяга обеднелите роми, изселени от старите им домове. Анализирахме законодателството за жилищното настаняване преди и след 1990 г., анализирахме законодателството за реституцията, документирахме развитието на околните недвижими имоти – всичко това показва, че земята, на която са живели изселените, е придобила висока стойност на пазара на недвижими имоти, а общините по някакъв начин са изчистили районите от така наречените нежелани елементи, като по този начин са допринесли за увеличаването на стойността на недвижимите имоти.
Като цяло видяхме как развитието на тези градове, като Клуж и Букурещ, и начинът, по който Румъния е била трансформирана след 1990 г., с приватизация и т.н., се отразява неравномерно на гражданите, т.е. на жителите на градовете. Те са неравностойно засегнати не само икономически, но и поради наличието на институционален расизъм, който прави възможни изселванията и оказва влияние върху ромите с ниски доходи, каквото видяхме. Ето защо в рамките на т.нар. “Жилищен блок” се обединихме, за да критикуваме капитализма като политическа икономия, която се нуждае от расизъм и патриархат, за да функционира.
Ние, ромските активисти, с по-привилегировани социални позиции, се научихме заедно с преките ромски жертви на изселвания как да общуваме помежду си, какво е значението на съвместните действия и какво трябва да мислим и правим заедно, за да изразим не само солидарност, но преди всичко да окажем натиск върху органите на публичната администрация да изпълняват задълженията си към хората и по жилищните въпроси.
– Какво може да се каже за социалния или професионалния профил на активистите или участниците в това движение? И още – откъде намират енергия за активност. Струва ми се, че това е важен въпрос, защото в България имаме същите процеси, свързани с изселване и т.н. Но такава съпротива няма. Какво ни отличава? С какво разполагате в повече в Румъния?
– Лично аз изпитвах и все още изпитвам дълбок бунт, гняв към публичните власти заради несправедливостите, които те вършат всеки ден както на централно, така и на местно ниво, и по този начин улесняват и подчертават вредните последици от капиталистическата икономика. Те правят това чрез своите икономически, данъчни, социални, жилищни, здравни, образователни и други политики. Местните и централните власти държат в ръцете си инструментите на властта, те решават за бюджетите и насоките на развитие и всички техни решения досега показват, че оставят хората без дом, не се интересуват от социалните и човешките аспекти на изселването, а само говорят, да речем, за неприкосновеността на частната собственост, строителната дисциплина. В Клуж, например, какво според вас е било решението, предложено на изселниците в централната част на града? Градската управа намира парче земя близо до сметищата и им построява модулни къщички – жилища за бездомни, както ги наричат. И тези намеси и планове на властите са възмутителни. Ако се разходите из града с отворени очи и видите страданията на хората, няма как да не ви се иска да направите нещо с тях, за тях, като увеличите натиска върху властите, които се опитват да се скрият зад либералните идеологии за меритокрация и конкуренция.
– Румънското общество по-солидарно ли е? Хората в Румъния по-ангажирани ли са социално?
– Може би изведнъж се увеличиха хората, които имаха склонност да политизират нещата, да виждат индивидуалните човешки съдби като част от нещо по-голямо. Както казах, възмути ни фактът, че това може да се случи на някои хора, и още повече, че това изселване от жилищата се опитваше да се оправдае с расизъм и омраза към бедните и ромите или с желание да се докаже, че те нямат място в града. Според тези позиции те могат да работят в града, особено тежки, нископлатени и заклеймени професии като тези в чистотата, но ние не искаме да ги виждаме в града сред нас.
Аз, от своя страна, правя изследвания от 2000 г. насам в областта на неравенството, бедността, маргинализацията, като видях какво се случи в Клуж с изселванията, почувствах, че вече не мога просто да правя изследвания по тези теми. Така че за мен, освен вече споменатия бунт, стимулът за активизъм идваше и от желанието да изляза извън границите на интелектуалния и академичен подход към острите социални проблеми. Чувствах, че трябва да направя нещо, а най-удобното нещо беше да се опитам да бъда с жертвите на тези изселвания. Оттогава, разбира се, мислим заедно какво да правим, а от време на време получаваме и предизвикателства относно възможността за съвместно действие между роми и нероми. Например някой може да ме оспори, казвайки: ако не сте роми, как да повярваме, че това, което правите, е автентично? Има мнение, че само ромите могат да действат за доброто на ромите. На това винаги отговарям, че политическата солидарност трябва да се гради около ценности, в които всички вярваме, като антирасизъм и равенство, а не да произтича естествено от етническата принадлежност или социалното положение на човека. И това, което мога да направя като интелектуалка, е да създам ситуации, в които всички да действаме заедно и в които се увеличава възможността исканията на онези, които иначе не са чути от властите, да бъдат чути. Убеден съм, че чернокожите също имат право да се борят срещу расизма, а борбата срещу расизма става по-силна благодарение на междуетническото сътрудничество и солидарност.
– Не се ли сблъсквате с реториката, че има някаква международна конспирация в подкрепа на ромите? Защото ми се струва, че в България е имало случаи, когато са се опитвали да строят социални жилища и националистическата тенденция се е бунтувала, че се правят повече жилища за тези, които не ги заслужават.
– Да. Съществува и тази позиция на мнозинството от населението, която град Клуж например от време на време изразява, като казва, че е рисковано да се строят повече социални жилища в Клуж, защото ако го направим, в Клуж ще дойдат твърде много бедни хора. Това е мисъл, която изразява расизма на мнозинството не само към ромите, но и към бедните.
– Как се справяте с тази съпротива на мнозинството?
– Например, като казваме, че институциите и по-привилегированите хора от системата забравят, че пренебрегваните хора вършат полезна работа за града и имат право на града и на всички негови блага и услуги. Затова се опитваме да извадим работата им от невидимостта и да накараме обществеността да признае нейната стойност. В случая с Клуж, например, става дума за роми, които живеят в близост до сметища. Голяма част от тях, както вече казах, са били принудително преместени там от градските власти, а някои от тях работят в сферата на санитарните услуги: почистват града, събират отпадъците на местното население. Друга част от жителите всъщност работят на сметището, те са най-старите жители тук. Те извършват сортирането на депата, тъй като все още има нужда от тази работа по неекологичните депа, които все още съществуват в града. А много специалности и много публични институции се правят, че не знаят за това или че тази работа не би била полезна и ценна. Ако един ден тези хора откажат да излязат на работа, можем да си представим на какво ще заприлича градът. Затова се опитваме да изнасяме тези факти, знаейки, че тези хора не седят със скръстени ръце и не очакват безплатна помощ от държавата или съжаление. Тези хора просто се борят за правото си да бъдат градски жители, както и други хора, и тъй като работят, живеят и са родени в този град, имат право на адекватно жилище в града, за тях е неприемливо да живеят в близост до сметища за токсични отпадъци, където са обречени на преждевременна смърт.
– Говори се, че Клуж е с най-успешният модел за градско развитие в Румъния, че е привлякъл чуждестранни инвестиции, развил е ИТ индустрията и т.н. Например, движението „Спаси София“ отиде в Клуж, срещна се с кмета и остана много доволно от видяното. Как виждате историята на успеха на Клуж?
– Това е успех на неолибералния град, който се основава на представянето си като град магнит, интелигентен град, град на фестивалите, град, удобен за инвеститорите. За четирите мандата на кмета Емил Бок Клуж беше много възприемчив към идеологията на неолибералния град и общината се научи как да привлича чуждестранни инвестиции, но и как да привлича население, което е убедено, че е достойно за този град, ако е в състояние да плаща цената и разходите за живот в Клуж. В рамките на този процес градът се превръща в рай за строителните предприемачи, като свързва инвеститорите с население, способно да покрива високите разходи за реализираните от тях печалби. Кметството е направило много както в идеологически, така и в пропаганден план, за да изгради този образ. Често историята на Клуж се припокрива с историята на успеха на един неолиберален кмет, който отговаря на изискванията за създаване на неолиберален град, в който дори местната власт става предприемаческа. Създаденият по този начин модел може да бъде и се популяризира на всички видове пазари като пример за други градове в Румъния. В тези процеси, включително на местно ниво, но също така и при транслокалното насърчаване, експертите на Световната банка изиграха важна роля.
От друга страна, кметът на Клуж се е научил как систематично да дава нови и нови обещания за инфраструктурно развитие, пътища, паркове, велоалеи, автобусни ленти, някои от които така и не са реализирани, други са реализирани много късно, заменени в движение от нови обещания, които с предполагаемата си привлекателност скриват предишните нереализирани.
– Тук борбата с корупцията и доброто управление изглежда са важни теми.
Да. Антикорупцията свежда всички проблеми на обществото до наличието на корупция и отказва да види, тъй като е дясно ориентирана, как капитализмът всъщност създава несправедливост, неравенство, но и системна корупция.
– Румъния като цяло се развива чрез средната класа. Тя “разказва” успешна история за средната класа. Но предполагам, че в Румъния има не само средна класа. А как се чувстват хората в Клуж, които не са запознати с информационните технологии или може би нямат такъв достъп до технократската наука, но живеят в този град?
– По някакъв начин се е създала представата, че т.нар. програмисти са виновни за това, че град Клуж е толкова ексклузивен или толкова скъп. Но всъщност това, което трябва да видите, е, че всичко се е случило по начина, по който се е случило, поради основния закон на капитализма, който е натрупването на капитал. В днешния капитализъм идеалът за постиндустриално развитие е цифровизираната икономика и икономиката на услугите. Това е контекстът, в който се появяват ИТ-хората в Клуж и се създава разрив между тях и останалото население както на практика, така и идеологически. Но нека не забравяме, че тази социална категория – програмистите, също е много разнообразна. Не всеки получава високите заплати, които насърчават тази област, но е вярно, че заплатите в този сектор надвишават средната заплата, и това се използва, когато се опитваме да оправдаем високите разходи за живот и работа в Клуж. Да не забравяме също, че те работят за мултинационални компании в режим на аутсорсинг и получават по-ниски заплати от колегите си в страните с развит капитализъм. И в крайна сметка те също са работници, продават работната си сила на работодателите и в този смисъл също като другите работнически класи са обект на трудова експлоатация, не са синдикализирани; а напоследък, откакто надомната работа стана позната и започва да става постоянна, те често поемат разходите на компаниите, свързани с работно пространство и комунални услуги. Освен IT специалистите, Клуж е и банков център, така че не бива да забравяме, че много хора работят в този сектор, в застрахователния сектор, както и в бюджетния сектор, включително в сферата на университетското образование и местната публична администрация, където заплатите са се увеличили през последните години. Така че в града има няколко социални категории, които печелят средна или по-висока заплата и които са целеви потребители на парични средства от строителни предприемачи и финансови институции, но също и от услуги или организатори на събития. И така, това би трябвало да е по-скоро проблем, да се запитаме кой печели от това развитие и от разделението, създадено между работническите класи. Те са големите инвеститори, включително строителни предприемачи и капиталисти в областта на информационните технологии.
– Имам двоен въпрос. Първо, накратко, кой според вас е най-големият успех на жилищното движение в Румъния досега? И второ, как виждате интереса на някои от зараждащите се български движения за правото на град? До каква степен сте готови да взаимодействате с тях?
– Въпросът за успеха на социалните движения е много деликатен. Често губим надежда и увереност в собствените си сили. Защото знаем много неща, правим много действия, но не виждаме конкретни победи, които да отговарят на очакванията ни. Но това означава, че жилищният режим е от централно значение за капиталистическата политическа икономика и поради тази причина не може да бъде променен. Успехът на жилищния активизъм не може да бъде измерен по същия начин като този на активизма за паркове, зелени площи или велосипедни алеи.
Въпреки това не трябва да омаловажаваме въздействието си. Важното е да бъдем последователни и постоянни в това, което правим в продължение на години или дори десетилетия. И това е способността да настояваме за определени неща. Мисля, че това е най-големият ни политически успех. След 12 години настояване от страна на активисти успяхме да включим жилищните права в дневния ред на обществото, да ги превърнем от въпрос, който за много хора беше личен, в политически въпрос. Например в Клуж миналата година бяхме приятно изненадани, че в стратегията за местно развитие, която Световната банка изготви за града за следващите седем години, до 2030 г., много често се цитират наши текстове от всякакъв вид. Академични статии, статии от вестник Cărămida (медията на движението за право на град в Клуж-Напока – бел.прев.), документи, публикувани на нашия уебсайт или във Facebook. Както при описанието на проблемите, така и при предлагането на решения за увеличаване на фонда от социални жилища. Конкретна победа беше спечелването на съдебно дело срещу кметството по въпроса за незаконосъобразността и дискриминационния характер на критериите за отпускане на социални жилища, разработени и прилагани от кметството на Клуж. Оспорихме административните практики пред Националния съвет за борба с дискриминацията, а също и в съда. В резултат на тези действия кметството трябваше да промени повечето от критериите. Но освен това се увеличи броят на социалните жилища. И по този въпрос се нуждаем от по-силен натиск от страна на хората, които се нуждаят от адекватни социални жилища, тъй като доходите им са по-ниски от средните в икономиката и те не притежават жилище. За тази цел все още е необходимо да допринасяме за мобилизацията и солидарността на всички, които страдат от жилищната криза в Клуж и които са готови да изразят недоволството си заедно с нашата група активисти. За да помогнем за създаването на масов натиск, който да има значение за местната администрация, в нашите политически анализи и послания говорим за високите разходи за жилища, за наемите, но също така и за вредните последици от приватизирания урбанизъм, от хаотичното пространствено развитие и за това как страданията на хората и жилищните им нужди се превръщат в източник на печалба за предприемачите в областта на недвижимите имоти. И това не са проблеми само на бедните: те вече започват да се усещат и от средната класа в нашия град. Смятам, че докато жилищата изглеждат „само“ проблем на бедните, те няма да бъдат възприети от политиците като проблем. Но сега, когато средната класа в големите градове все по-силно усеща жилищната криза, изразяваща се в тяхната финансова недостъпност за адекватно жилище, шансовете за мобилизация нарастват.
– А взаимодействието с “колегите” от други страни?
– Надявам се да продължим сътрудничеството си с групата, която сега организира тази конференция в София. Разбира се, по-лесно е да се работи с хора, които имат сходни политически идеологически убеждения. Но винаги е трудно да се съберат на едно място активисти и изследователи от академичните среди и практици от публичната администрация. Въпреки това смятам, че е много важно активисти от страните от Централна, Източна и Южна Европа да се съберат заедно, тъй като често, когато жилищната криза се обсъжда на европейско или международно равнище, гледната точка на този регион е по-слабо призната, доминирана от гледните точки на развитите капиталистически страни, където например финансирането на жилищния сектор се случва по различен начин, отколкото в нашите страни. Необходимо е обаче да работим заедно и отвъд регионалните различия, защото трябва натиск върху европейските институции да променят икономическите, фискалните и паричните си политики, за да се увеличат шансовете за осигуряване на достъп до подходящи жилища за всички. В наш интерес е Европейският съюз да възприеме жилищна политика, да промени икономическите си политики, които, например, чрез конкурентното право, подкрепят свободното и нерегулирано движение на капитали в областта на недвижимите имоти, а чрез фискалните си политики ограничават публичните инвестиции на държавите-членки в обществени услуги, включително в обществени жилища. Затова трябва да се променят много неща на всички нива – местно, регионално, национално и транснационално.
– Трябва ли този проблем с жилищата да се реши на европейско равнище, например чрез структурните фондове или Националния план за възстановяване и устойчивост? Или това трябва да е проблем, който се решава на местно ниво от местните администрации?
– Националните държави носят политическа отговорност за правата на своите граждани. Затова те трябва да спазват и задълженията си в областта на жилищното настаняване. Друг е въпросът от кои бюджети ще се направи това. Разбира се, може да се обсъди как да се допълни публичният бюджет със средства от европейските структурни фондове. Но нека не забравяме, че проектите са технически неща, те идват и си отиват, имат само проектни цели, носят само управленска отговорност и се изпълняват там, където има конкурентни участници в спечелването на проекти, обявени на конкурс. Ето защо твърдим, че гарантирането на правото на адекватно жилище за всички е политическа отговорност на държавата, която тя може да упражни чрез политически решения и подходящи законодателни промени, основани на дългосрочни стратегии и конкретни годишни планове за реализиране на обществените социални жилища. Що се отнася до Европейския съюз, имах предвид не само европейските фондове, но и промените в икономическите политики, като например европейското законодателство в областта на конкуренцията, както казах по-горе. Този закон например прави невъзможно държавата, за да елиминира печалбите на дружествата от разходите за изграждане на нови жилища, да изгражда социални жилища чрез държавни дружества, тъй като частните дружества биха могли да оспорят това на ниво Европейска комисия въз основа на този закон.
– Днес във Франция се провеждат избори, на които Жан-Люк Меланшон се противопоставя на Европа на конкуренцията. Това е опозиция, която вие също подкрепяте, ако разбирам правилно?
– Да, така е. И съм убедена, че борбата ни за жилища и жилищна справедливост ще бъде успешна, ако и ние успеем да се включим в по-широките политически промени. Имам предвид тези промени, които показват, че има алтернатива на капитализма и тя е все по-необходима, и то не само по икономически причини, но и като алтернатива на национализмите и войните, с които някои днес реагират на кризата на неолибералната глобализация.