Хенри Кисинджър: Лидерите на демокрациите трябва да преговарят с Путин в пълно съгласие с жертвите на агресията

Хенри Кисинджър пред телевизия ZDF. Снимка: от тв екрана


Западът може да попречи на Путин да започне ядрена война, казва Хенри Кисинджър. В ефира на германската телевизия ZDF бившият държавен секретар на САЩ разказва как се е променил светът след Студената война

Хенри Кисинджър е роден във Фюрт на 27 май 1923 г. в семейството на германски евреи. След като националсоциалистите идват на власт, семейството емигрира в САЩ през 1938 г. и живее в Ню Йорк. По време на Втората световна война Кисинджър първоначално се сражава в Ардените, а през 1945 г. пристига в Германия като член на Корпуса за контраразузнаване. Там ръководи контраразузнавателно звено в Бенсхайм и е лектор в американското училище за агенти в Оберамергау.
След като получава докторската си степен, той преподава в Харвард до 1969 г. и си спечелва репутацията на специалист по международна, особено европейска, политика. При президента на САЩ Ричард Никсън Кисинджър става официален съветник по външната политика и политиката на сигурност, а по-късно и държавен секретар. Играе важна роля в мирните преговори по време на Виетнамската война, както и в усилията за мир в Близкия изток.
През 2007 г., заедно с други видни представители на американската външна политика, Кисинджър призовава правителството на САЩ да предприеме конкретни стъпки за постигане на свят без ядрени оръжия, тъй като според тях Земята е на прага на нова и опасна ядрена ера с оглед на програмите за ядрени оръжия на Иран и Северна Корея

– Като 99-годишен политик Вие не само сте преживели цялата Студена война, но и сте помогнали за нейното разгръщане. По-опасна ли е ситуацията днес?

Сегашната ситуация е по-сложна и следователно може би по-опасна. Освен това трябва да се има предвид, че технологиите, с които разполагат всички противници, са още по-сложни и комплексни, отколкото по време на Студената война. Лидерството, от което се нуждаем сега, също трябва да бъде по-сложно и комплексно.

И да, ситуацията е по-сложна, а в дългосрочен план – и по-опасна

– В новата си книга „Лидерството“ представяте своите съвременници – от Аденауер до Никсън и Маргарет Тачър – като лидери, чиято политика по-късно е помогнала за края на Студената война. Какви трябва да бъдат тогава поуките за днешните участници, особено за президента Зеленски, а също и за западните участници?

– Целите, особено от страна на Запада, трябва да бъдат поставени и дефинирани много ясно. Политиците ги изпълняват, това трябва да се приеме. Те трябва да постигнат споразумение. Обществеността трябва да участва в този процес, за да се гарантира единството между демокрациите. И това е начинът да се преодолеят трудностите.

– Вие бяхте човек, който като съветник и държавен секретар на президента Никсън преговаряше с кървави управници. И сега Западът всъщност все още е единен в мнението, че не бива да се преговаря с Путин. Трябва ли Западът да се обърне към Путин?

– Като държавен секретар не можех да избирам лидерите на държавите, с които трябваше да работим. Това, което направихме, имаше за цел да създаде един по-спокоен и подреден свят. В настоящата ситуация лидерите на демокрациите трябва ясно да заявят за какво са готови да преговарят, за какво искат да преговарят и от какво не са готови да се откажат при никакви обстоятелства. И те със сигурност ще трябва да направят това в пълно сътрудничество с жертвите на агресията, отговорните лица и хората в Украйна. И това е единствената възможна основа, на която може да се овладее ситуация от типа на Студената война.

– Така че по принцип няма какво да се преговаря, защото Украйна ясно заяви, че страната трябва да остане цяла. И така, за какво изобщо да се преговаря с Путин?

– Президентът на Украйна неведнъж е заявявал, дори в близкото минало, че няма да преговаря за никакви украински територии, които са били украински в деня на началото на войната. И така, какво трябва да се договаря? Ами фактът, че Русия трябва да освободи всички територии, които е завладяла след този ден, след началото на войната.

– Но сега преговорите с Путин струват твърде малко, както току-що видяхме при нападението в Одеса. След сключването на сделката с пшеницата последният свободен пристанищен град беше обстрелван един ден по-късно. И така, каква е стойността на преговорите?

– Трябва да се знае дали в споразумението има задължения, които са били нарушени. Но както и да е, преговорите при всички случаи ще трябва да се основават на способността да се предотвратят нарушенията. И ако отговорните лица на Запад определят това преди преговорите, то това е правилно. Те трябва предварително да определят границите, които няма да престъпят при никакви обстоятелства. А отказът от украинска територия не бива да бъде едно от условията, които можем да приемем.

– Познавате Путин лично, срещали сте се с него многократно. Вярвате ли, че той ще предизвика ядрена война?

– Ще се опита ли да използва ядрени оръжия? Това е труден проблем, пред който са изправени всички отговорни лица. Използването на ядрени оръжия със сигурност ще пресече разделителна линия, зад която ще бъде много трудно да се очертаят каквито и да било граници. И това е заплаха, пред която държавите са изправени от 80 години. И тъй като ядрените оръжия съществуват от 80 години, никой не пожела да премине тази граница. Ако иска да го направи, Западът ще трябва да реагира – и то по начин, който да покаже ясно и на всички, че ядрените оръжия няма да бъдат приемани като конвенционални оръжия и въоръжени сили. И разбира се, една ядрена война от всякакъв мащаб би довела до такова ниво на унищожение, което би направило преговорите невъзможни, така да се каже.

Но в крайна сметка вярвам, че Западът може да възпре Путин. Но ще трябва да е готов да реагира с най-голяма строгост и сериозност. Няма такова нещо като приемане на ограничен ангажимент.

– Това беше основата на баланса на силите по време на Студената война. Тя беше и в основата на Ostpolitik на канцлера Вили Брандт, към която винаги сте се отнасяли скептично. Сега канцлерът Олаф Шолц говори за повратна точка, т.е. за край на тази Ostpolitik. Възможно ли е това да е началото на края на глобализацията, която започнахте с политиката си за Китай? „Само Никсън можеше да отиде в Китай“ – това започна преди 50 години. Възможно ли е вече да сме стигнали до чертата?

– Глобализираният свят, създаден чрез отваряне към Китай и чрез Китай, е подложен на силен натиск. Има напрежение между САЩ и Китай, има напрежение между Китай и други държави в Азия. И затова ще трябва да кажем: Предположението за безпроблемно икономическо сътрудничество в целия свят – това сега е много застрашено. И съм съгласен с германския канцлер по този въпрос.

Преживяваме време, за което терминът „преломно време“ наистина е подходящ.

И предизвикателството сега е да предотвратим това, което доведе до този обрат на времето, до този импулс, че можем да установим този баланс на силите само с трудности и определено сътрудничество. Трябва да се положат всички усилия, за да се запази това.

– Това зависи и от САЩ. Каква е следващата стъпка за вас във вашата страна? Дали демокрацията ще бъде застрашена при преизбирането на Тръмп или подобен твърдолинеен републиканец?

– Демокрацията в Америка е достатъчно силна, за да устои на предизвикателствата на отделни личности и да ги приеме. Не мисля, че лицето, което продължава да бъде назовавано, е заплаха. Също така не вярвам, че той ще бъде номиниран или избран. Демокрацията в Америка, както и демокрациите в много други страни, е подложена на натиск, защото съставът на населението се променя много, нивото на технологиите се променя и защото страните сега трябва да се грижат за своите икономики и политики.

Аз съм убеден, че демократичната традиция в Америка ще оцелее след тази заплаха. Но това няма да е лесно.

– Г-н Кисинджър, бих искал да Ви попитам за Вашето наследство. Но след интервюто останах с впечатлението, че все още не сте готови за наследство. Ето защо: За какво ще си говорим с вас след пет години? Имате ли някакъв оптимизъм за нас?

– Мисля, че светът преминава през период на дълбока промяна, сравним, ако мога така да кажа, с Просвещението преди векове. Това означава, че признаването на реалността, способностите на човечеството, начинът, по който се подхожда към дефинирането на научната истина – всичко това претърпява фундаментална промяна. И разбира се, това никога не се случва тихомълком. То смущава и разстройва, но също така създава възможности и шансове. Вярвам, че в края на този процес ще имаме възможността да кажем: „Появи се един по-добър свят“. Но само ако участниците в този процес изпълняват задълженията си и не забравят, че имат дълг. Те трябва да предотвратят използването на най-крайните методи за унищожаване чрез съвременните технологии.

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.