Д-р Димитър Раденовски: В „Пирогов” оперираме 45 000 души годишно. Знаете ли какво е това?

Доц. д-р Димитър Раденовски. Снимка: Нели Томова

Доц. д-р Димитър Раденовски е коремен хирург с 30 г. стаж, който в момента е шеф на „Пирогов”, най-голямата болница за спешна помощ в България. След стачката миналата година д-р Раденовски оглави болницата и беше приет добре от недоволните лекари там.
Разговаряхме в кабинета му и докато даваше интервю, подписваше огромен куп документи върху бюрото си. Разговорът завърши с думите: „Обичам ви с моя скалпел.“ Според него така „Пирогов” се обръща към своите пациенти, които никога не трябва да забравят, докато карат колите си, какво може да се случи.

– „Пирогов” е конфликтна болница. Имаше стачки, скандали, същевременно има авторитет на болница с добри специалисти?

– Знаете ли, когато кажеш „Пирогов”, независимо за добро или за лошо, въпреки всичко имаш усещане за сигурност. Казвам ви го съвсем откровено. Знаеш, че някъде има отворена врата и че, макар и груби понякога, лекарите могат да ти свършат работа. А те са груби, защото са много уморени. Те са преуморени от работа. И в същото време имат своите битови проблеми. Ти, когато имаш ниска заплата, прибираш се вкъщи, жена ти ти вдига един скандал, и ти почваш да се чудиш какво да направиш, само и само да извадиш някой лев отнякъде.
Много хора са спасени в тази болница. 50 хиляди души приемаме годишно. И 45 хиляди оперираме. Знаете ли какво е това? 10 000 деца оперираме.
Е, добре, някой там, нещо станало, за някакви пари, изведнъж започват да говорят простотии. А зад цялата тази огромна дейност на един мощен колектив, това са хора добронамерени, хора, които работят със себеотрицание. Защото той е отрекъл себе си, за да виси нощно време и да чака да дойде някой циганин, наръган с нож, или някой наркоман, който е ударен по главата. Нали разбирате, че това, хем те отвращава, хем те принуждава да го спасиш все пак, защото това е човек.

– Вие сте хирург, а сега сте в ролята на мениджър...

– Сега съм в ролята на администратор, който използва хирургически методи, за възстановяване на една тежко болна структура.

– Тоест, „Пирогов” е тежко болна структура?

– Беше болен, сега е в процес на реконвалесценция, на възстановяване. Това понякога става по два начина, едното е по консервативен път, а другото е по оперативен.

– Вие и двата ли прилагате?

– Аз прилагам и двата, като първо извършвам операцията, а след това прилагам методите на консервативното лечение, използвам лекарства. А какви са лекарствата в случая? Това са повишаване на работните заплати за снижаване на конфликтните отношения между персонала.

Снимка: Нели Томова

– Съкращения?

– Не, съкращения… За извършването на спешна медицина, спешна хирургия, още създателят на спешната медицина в България, проф. Алберт Луканов, казваше, че са необходими много хора, огромни колективи, вагони с консумативи и цистерни с кръв. Това е в спешната хирургия. Медицината се дели на две – на хирургия и на всичко останало. А хирургията пак се дели на две – на хирургия и на спешна хирургия. Ние сме фактически, както казват, връх на сладоледа.
Занимаваме се с остър хирургичен корем, с травматизъм. Така че, администрирайки, прилагайки принципите и законите на хирургията, мисля, че се получава добра административна картина.

– „Пирогов” беше с дългове, успяхте ли да намалите разходите?

– Нормално е там, където нещо се недофинансира, да се създадат дългове. И да се създадат корупционни елементи, защото ниската заплата винаги корумпира държавния чиновник.

– Дори лекаря?

– Лекарите не правят изключение, те са част от обществото. Ако обществото боледува, няма начин тая заразна болест да не прихване и нас. Въпросът е да направим профилактиката на тази инфекция. А как се прави профилактика? Тя се прави с пари. А това, което не може да стане с пари, се прави с много пари. А медицината е скъпоплатена специалност.

– Вие многото пари ги нямате, изглежда?

– Ние сме медицинската структура, която има най-голям финансов оборот. Поради това, че имаме изключително много пациенти.

– Това е болницата с най-голям оборот?

– Това е болницата с най-голям оборот пациенти и пари. Значи ние правим между два милиона и три милиона на месец. Не е нормално да не можем да получим големи заплати. Затова трябва да оптимизираме режима на работа, режима на разходи, режима на приходи, оптималния брой хора, които трябва да изпълняват определени дейности. Защото хирургията на днешния век, не е хирургията на миналия век. Защото онова, което беше невъзможно миналия век, само преди 12-13 години, сега практически става възможно. Защото влагаме високи технологии, защото влагаме компютри, защото говорим за роботизиране на хирургията. И ние не сме далече, не сме извън тая работа. Ние увеличаваме броя на пациентите, намаляваме легло-дните, тоест снижаваме разходите и увеличаваме приходите. Това е една елементарна счетоводна истина, която мисля, че ще има ефект. Простите неща винаги са по-ефектни от сложните.

– Добре, „Пирогов” има авторитет, а пък ми се струва, че е в бедничко състояние откъм техника?

– „Пирогов” има необходимия ресурс, за да бъде това, което е в момента. Тоест, имаме скенери, имаме ядрено-магнитен резонанс, имаме всички видове ехографи и т.н. Но ние имаме най-ценното нещо, което другаде го няма. Ние имаме персонал, който е обучен тук, в тази болница, и е с много високи качества на професионално „облъчване“ на пациента. Това, че понякога някой е груб и т. н., то е, защото лекарите са претоварени от контакти и срещи с хора. И всеки човек, който идва при нас, е уникален. Уникалният човек изисква и специално, уникално отношение. А не винаги това е възможно. Затова принципът „измъчвай ме, но ме обичай” е валиден при нас.

Снимка: Нели Томова

– Знам, че при вас докарват пациенти, които неуспешно са ги мъчили по други болници?

– Ако някой мисли, че втората и третата операция решават проблема на болния, значи се лъже. Ще ви кажа защо. Защото една недобре направена операция първия път, създава проблеми на всеки следващ оператор, който се опита да реши проблема. Като сметнем това, че Господ, който е бил първият хирург – нали е създал от реброто на Адам жената – е направил така, че е създал един уникален организъм, който при всички случаи, и при най-лошо извършената операция, се опитва да се възстановява, да възстанови равновесието на органите и системите.

– В общи линии в областта на хирургията вие сте водещи в България, така ли?

– Водещи сме по отношение на травматизма и на острия хирургичен корем. Ние създаваме протоколите за лечение, ние се съобразяваме със световните изисквания, ние внедряваме нови методи, внедряваме нови технологии. Имаме ресурс от хора, които са изключително компетентни. При нас едно 60% от персонала са млади хора, с достатъчен хирургически опит – поне 10 години, владеещи по два западни езика, владеещи добре компютъра. А компютърът и тия техники – на артроскопски, лапароскопски, роботизирани системи – се намират на едно много малко разстояние.

– Имате ли наблюдения за някаква специфичност на травмите у нас, характерна само за България?

– Тази болница е създадена 1951 г. с решение на Градския народен съвет, заради нарастващия травматизъм. А това е свързано с изграждане на големи структури, промишлени, например като Кремиковци, строителство, с разширяване, с увеличаване на транспорта. Оттогава до тоя момент всички тия неща вече се променят, и като вид, и като етапи на обслужване и т.н. В настоящия момент, само като си помислите какви задръствания има в столицата, можете да си представите защо нашите кабинети и нашата поликлиника са пълни с хора, които са пострадали. Проблемът е не само от катастрофи, при строителство, при извършване на различни дейности и т.н., които са свързани с използване на сложни апарати и машини и т.н. Всичко това води до някакъв травматизъм. Този травматизъм вече нараства и то не в аритметична, а в геометрична прогресия. И това нещо изисква от нас, ако ние не внедрим висока технология, не можем да обработим пациентите, които идват. Ако навремето проф. Луканов казваше, че на всеки 50 000 души, трима души правят остър хирургичен корем или са травмирани, ние бихме могли да кажем, че сега, днес, на 50 хиляди души между 5 и 7 пациенти имат данни за остър хирургичен корем. Ако това го сметнете на 2-милионен град като София, ще видите за каква бройка пациенти става въпрос. Това е много и то изисква много бързо и качествено решение.

Снимка: Нели Томова

Защото спешната хирургия е различна от плановата хирургия. Тя изисква много добро владеене на материята от лекаря, познаване на протокола, по който той трябва да действа за определеното заболяване или травма. Да вземе веднага решение, да извърши веднага операция, при която да има добър резултат. А нали разбирате, че за това се иска психика, иска се компетенция, иска се човек да бъде много добре балансиран и от научна, и от емоционална, и от каквато искате човешка гледна точка.

– А сега финансирането как е?

– Аз винаги съм го мислил и го казвам съвсем отговорно, че парите, които се въртят в здравеопазването, са достатъчни. Те не са малко пари, но се менажират погрешно. Защото всеки един, чисто българска черта, всеки тегли чергата към себе си. Ако аз например сега стана директор на Здравната каса, бъдете сигурни, че върху „Пирогов” ще се изсипе златен дъжд. А ако стана министър, сигурно ще направя кой знае какво чудо за „Пирогов”, защото аз съм пристрастрен към тая болница. Аз съм рожба и произведение на тая структура.

– Само от Касата ли е финансирането?

– Ние сме еднолично ООД, а едноличното ООД се финансира от министерството, което е нашият министър. Но то има отношение към апарати и към строителство. А що се отнася до заплатите, консумативите и т.н., ние получаваме чрез пътеките, които сме разработили в Здравната каса. Обаче това инвестиционното обслужване от министерството ние го получаваме след един доклад, в който да обобщи това, от което се нуждае болницата, той отива в министерството, там се събира екипът на министерството, мозъчният тръст и казва: „Абе, виж какво, те бяха добри с нас тая година, ще им дадем малко пари. Но като си спомня стачката, която беше миналата година, няма да им дадем и тия пари. Защото не се знае тази структура дали утре няма да рипне връз нас.”

Снимка: Нели Томова

– Добре, тази стара сграда няма ли нужда от ремонт?

– Ние я ремонтираме. Единственото лошо изглеждащо място, това е нашата спешна поликлиника. И затова ще акцентираме върху това. Иначе самите клиники са общо-взето ремонтирани. И това е плод на усилията на самите началници на клиники.
Те са направени със спонсорство и т.н. Българинът има слабост към спонсориране. Но винаги се притеснява, защото всеки изхожда от собствената си мисловна дейност, че някой може да открадне парите. Затова ние му казваме, я купи сега тука три прозореца, и той е спокоен. Защото, като вземеш три прозореца с един размер, те стават за тук, а не стават за вилата му примерно. Нали разбирате? Тоест, трябва да намериш подходящия начин, за да му вземеш парите. Българинът не е лош човек, той е готов да даде пари за собственото си здраве, но той не е готов да даде пари примерно насила. Като му кажеш, виж какво, дай тука 60 лева, и веднага се появява полицията, турят ти белезниците, което…
В тази болница, която е на 24 декара, с 60 хиляди кв. м. разгъната площ, са съсредоточени седем болници. Имаме болница по ортопедична травматология, имаме болница по спешна коремна хирургия, имаме болница по токсикология, имаме болница по урология, имаме болница по изгряния, имаме болница по неврохирургия, имаме болница по детска хирургия, която прави всичко „от – до“ – урологични деца, неврохирургия, изгаряния, коремна хирургия, гръдна хирургия, кърмаческо отделение. Всички ония дечица, които се раждат с малформации, ги оперираме ние. А трябва да ви кажа, че на половите органи, на гениталната система – всяко второ момче е с такова. Те затова викат, че момче и пуйче трудно се отглеждат.

– Какво им е?

– Имат малформации, да, страхотна работа. Най-много са малформациите на бъбречно-половата система.

– Във вашата практика кой е най-куриозният случай? Или някои от тях?

– В моята практика най-куриозното е, че все още съм жив.

Снимка: Нели Томова

– Защо?

– Защото обикновено хирурзите не стигат до пенсия, още повече тези, които попадат в лапите на административната машина. Напрежението е много голямо. Това си е куриоз. В началото ме заплашваха и с убийства…

– Кой ви е заплашвал?

– Ами разни персони, които бяха отстранени по хирургически път.

––––––––––-

Хирургът е като Салвадор Дали

– Винаги съм казвал, че само хубавото е жизнено. Не можеш да направиш една грозна операция – това е мека пластика, което правиш в корема. Това е Салвадор Дали, всеки един от коремните хирурзи е като Салвадор Дали. Той опъва черва, той ги реже, той ги разчиства, той прави разни анастомози и това нещо в края на краищата, като погледнете, трябва да е красиво, ако е грозно, то не функционира. Да не говорим за някои други естетични елементи на хирургията, напоследък хората почнаха да се силиконизират тотално.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.