Нанси Пелоси все пак посети Тайван. Какво следва?
Председателката на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси все пак пристигна в Тайван въпреки китайските заплахи и увещанията на Белия дом. Кацането на самолета ѝ приличаше на шоу от световен мащаб, съпроводено с военни учения, гранични тревоги и прелитащи изтребители. Нямаше непосредствени последици, но заплахата от реален военно-политически конфликт между двете най-големи икономики в света стана по-реална, смятат експерти.
Как се случи
Докато полетът на Нанси Пелоси наближаваше Тайван, целият свят я наблюдаваше. Сайтът Flightradar24, който позволява наблюдение на движението на самолети в реално време, не успя да се справи с натоварването в средата на деня и ограничи свободния достъп. Към този момент около 300 000 потребители наблюдаваха самолета на председателя на Камарата на представителите на САЩ. След този срив Flightradar24 беше принуден да въведе електронна опашка, на която времето за чакане точно преди пристигането на Пелоси беше цял час. В Китай пък социалната мрежа Weibo се срина заради разгорещената дискусия за предстоящото посещение.
Напрежението се поддържаше до последния момент: дълго време не се знаеше накъде точно ще тръгне американският специален полет и дали ще кацне на острова, въпреки всички мерки, предприети от Китай, и гръмките изявления на Пекин, и дори дали Нанси Пелоси е на борда. Пристигането ѝ бе окончателно потвърдено едва когато се появи на стълбичката на самолета.
От вчера Китай започна мащабни военни учения в близост до Тайван заради разговорите за посещението на Пелоси. Преди да се приземи, ситуацията се беше изострила до краен предел. Тайван повиши степента на тревога, американски изтребители излетяха от база в Япония, Китай изпрати изтребители в Тайванския проток и затвори въздушното пространство в най-близката до острова провинция Фудзиен. Въпреки това самолетът с Пелоси успя да кацне на летището в Тайпе в предвидения час (22:45 ч. местно време).
След като кацна, Пелоси заяви пред репортери, че посещението ѝ е доказателство за подкрепата на САЩ за тайванската демокрация и не противоречи на политиката на Вашингтон спрямо Китай. Според нея САЩ се противопоставят на едностранните опити за промяна на статуквото в Тайван. Белият дом, който неофициално е твърдо против посещението, не коментира по същество кацането на самолета.
Първата реакция на китайското външно министерство след кацането на самолета беше да протестира пред САЩ. Министерството заяви, че пристигането на Пелоси е в нарушение на принципа „Един Китай“. Пекин обещава сериозни последствия за Вашингтон.
Посещението на Пелоси в Тайван не се очаква да продължи повече от един ден: според местните медии делегацията ѝ е резервирала цял етаж (48 стаи) в хотел Grand Hyatt в Тайпе за една нощ. Очаква се Пелоси да се срещне с тайванския президент Цай Ин-уен в сряда сутринта и да отпътува след това.
Какъв е смисълът на посещението
Нанси Пелоси е първият председател на Камарата на представителите на САЩ, който посещава Тайван от четвърт век насам: последното подобно посещение се състоя през 1997 г. Тогава Пекин се ограничи с осъдителни изявления. Този път последствията могат да бъдат много по-сериозни.
В неотдавнашна статия за The Washington Post Пелоси обясни целта на посещението: „Предприемаме това пътуване в момент, когато светът е изправен пред избор между автокрация и демокрация. Докато Русия води преднамерената си, незаконна война срещу Украйна, в която загиват хиляди невинни хора, дори деца, е важно Америка и нашите съюзници да покажат ясно, че никога няма да отстъпят пред автократите.“
По време на посещението си председателят на парламента възнамерява да обсъди отношенията между САЩ и Тайван, сигурността, търговията, пандемията, климатичната криза, правата на човека и други въпроси от „взаимен интерес“. Пелоси неведнъж е критикувала положението с правата на човека в Китай и е подкрепяла протестиращите в Хонконг.
За 82-годишната Пелоси, която заседава в Конгреса от 1987 г., посещението на практика е последната възможност да направи исторически жест, тъй като тя почти сигурно ще загуби поста си след междинните избори през ноември, казва Александър Габуев, старши изследовател във фондация „Карнеги“.
Белият дом се е опитал в неофициални разговори да разубеди Пелоси да отива в Тайван, съобщават Bloomberg и CNBC, позовавайки се на свои източници. Подобна реторика се чува и в публичните изявления на администрацията. Джо Байдън заяви, че от военна гледна точка е лоша идея да се посещава полуострова сега. В отговор Пелоси заяви, че ще откаже да отиде само ако Байдън публично и директно я помоли да не ходи. Такава молба очаквано не постъпи, но служителите на Белия дом бяха почти сигурни, че говорителят няма да реши да отиде, пише Блумбърг.
Как реагира Пекин
В Китай посещението на Пелоси предизвика истинска експлозия, като китайското външно министерство обвини САЩ в ескалация на напрежението, „игра с огъня“, която „няма да завърши добре“, и предупреди за „катастрофални последици“. Си Дзинпин все още не е коментирал публично ситуацията. Освен това веднага след пристигането на Пелоси въоръжените сили на Китай обявиха мащабни учения със стрелби и изстрелване на ракети от четвъртък до неделя. Белият дом определи реакцията на китайското външно министерство като пресилена и подчерта, че посещението няма да повлияе по никакъв начин на статута на Тайван.
По време на двучасов разговор със Си Дзинпин миналата седмица Байдън се е опитал да обясни, че е бил против посещението на Пелоси в Тайван, но не е могъл да ѝ повлияе заради строгата американска система на разделение на властите – въпреки че и Байдън, и Пелоси са от една и съща Демократическа партия. Под въпрос остава доколко Си е повярвал в тази ситуация, непривична за китайската политическа система. „Там наистина има независим парламент и той е място за дебати, а вътрешнопартийната субординация далеч не е такава, каквато е в Китайската комунистическа партия. И президентът не може да нареди на Пелоси да не лети, след като тя така е решила, а Пентагонът не може да не се грижи за нейната сигурност – все пак това е третият човек в държавата“, обяснява Габуев.
Какво следва?
Белият дом очевидно се опасява, че посещението на Пелоси в Тайван може да предизвика политическа криза, пише The Washington Post. Затова Вашингтон се опитва с всички сили да убеди Китай и останалия свят, че на председателя на парламента не може да се влияе по никакъв начин; посещението на острова е нейна лична инициатива, която няма да се отрази по какъвто и да било начин на статута на Тайван или на американско-тайванските отношения.
Заплахата от военен конфликт, въпреки че съществува (изданието припомня, че по време на последната криза през 1995-1996 г. Китай изстреля няколко ракети към Тайван), все още е малка, смятат САЩ. „Пекин не иска да започне военен конфликт със САЩ, така че вероятно ще се въздържи от отговор, който би могъл да доведе до непреднамерена военна ескалация“, казва един експерт пред The Washington Post. Сред възможните ответни мерки анализаторите посочват по-чести и мащабни военни учения в близост до Тайван и търговски ограничения (в понеделник Китай вече забрани закупуването на някои хранителни продукти от Тайван).
Но през следващите пет до десет години „днешният сценарий чувствително увеличава риска от военен конфликт с участието на Китай и САЩ“, смята Габуев. Според него сега основната „тежест на ответните действия на Китай ще падне върху самия Тайван“. „Няма да се изненадам, ако още тази година видим учения с участието на руските военноморски сили в близост до Тайван“, казва той. Възможно е да последват и лични санкции срещу Пелоси и членовете на делегацията. Възможни са и икономически санкции: например ограничения върху вноса на полупроводници и редкоземни метали в САЩ, недопускане на китайския пазар на нови партиди Боинг – нещо болезнено, но не приличащо на обявяване на война, допълва експертът. Американците вероятно ще се опитат да въоръжат Тайван, което може да предизвика военен конфликт.
За Си Дзинпин ситуацията е неприятна, защото, от една страна, трябва да се опита да не провокира пълномащабен конфликт със САЩ, а от друга, не може да покаже слабост, защото това може да се отрази зле на преизбирането му за трети мандат на конгреса на ККП през есента, отбелязва The Washington Post. Въпреки това председателят на КНР „не може да не реагира остро“, защото от 2017 г., след идването на Доналд Тръмп на власт, той вижда „постепенна ерозия на политиката на „един Китай“, която Вашингтон провежда от 1979 г. насам“, смята Габуев.
В личен план за Пелоси пътуването до Тайван е логичен завършек на дългогодишната ѝ конфронтация с Китай, пише Ройтерс. Председателят на Народното събрание винаги е имал по-твърда политика спрямо Пекин, отколкото Белият дом.
Какви са последствията?
Да се очаква избухването на Трета световна война или дори опит на Китай да нападне Тайван точно по време на посещението на Нанси Пелоси би било доста наивно. Също така не би било наивно да се смята, че посещението само по себе си ще промени коренно ситуацията – отношенията между САЩ и Китай се влошават от поне пет години, а амбициите на Си Дзинпин, който е първият китайски лидер, нарушил неформалното правило на Дън Сяопин да не заема повече от два мандата поста председател на Китай, са очевидни от дълго време.
Посещението обаче може да ускори нещата и да подтикне Си да реши още през следващите седмици, че тайванският въпрос трябва да бъде решен окончателно, докато той е на власт – т.е. в рамките на следващите 5-10 години, казва Александър Габуев. Това ще определи политиката на Китай в дългосрочен план и може да се окаже в полза на Владимир Путин в конфликта му със Запада.