1. На Острова не съжаляват за Брекзит, напротив

Маргарит Тодоров

Брекзитът е резултат на тлеещо разделение на обществото по тази тема още от 1960-те години. След Втората световна война икономиката на Великобритания е в разруха. Освен разрушените градове, занемарени инвестиции и липса на квалифицирана за мирно време работна сила, Лейбъристките правителства след войната задълбочават разрухата като национализират големи индустрии и се превръщат в пудели на големите леви, дори прокомунистически профсъюзи. В същото време Великобритания изплаща на САЩ огромни заеми натрупани по време на войната. Голям парадокс е, че докато планът Маршъл възражда Европа, Великобритания като страна победителка няма право да се възползва от него.

Тъй като раните от войната са много пресни, голям приоритет в британската външна политика е да не се допусне никога нова война в Европа където да умират британски момчета. Същата доктрина изповядват и САЩ, които убеждават Великобритания да стане водеща сила в един процес за обединяване на Европа. Дори Чърчил, който и когато е на власт и в опозиция произнася няколко знакови речи на тази тема. Много хора смятат, че Чърчил е бил за обединена Европа, което е вярно, но при условие, че Великобритания не е член. Неговата теза е била, че мирът в света ще се постигне, ако той се крепи от четири стълба на стабилността, а именно – първият САЩ със своята сфера на влияние в континента Америка и Пасифика, вторият – СССР със своята сфера на влияние Източна Европа, третият – обединена континентална Европа и четвъртият – Обединеното кралство с Британската общност. Така че Чърчил нито за секунда не е допускал, че Великобритания ще бъде част от обединена Европа.

След като се създава Общият пазар (ОП) разбираемо, Великобритания остава отвън. Години подред след създаването си, ОП води силно протекционистична политика. Докато движението на стоки и услуги между страните членки е свободно, митата за трети страни са практически забранителни. На практика Великобритания загубва най-близкия географски до нея експортен пазар. Лидерите на Консервативната партия стигат до извода, че ако Обединеното кралство не влезе в ОП, икономиката на Великобритания ще продължи да се влошава. Нещата стават толкова зле, че правителството се обръща към МВФ за помощ.

ОП, който вече се е преименувал на Европейска икономическа общност (ЕИО) на два пъти отказва да приеме Обединеното кралство в ЕИО. Основният фактор за отказа е генерал Дьо Гол. Той се обосновава, че като островна държава, която на практика не е била владяна повече от 1000 години, културно, икономически и ментално Великобритания е различна от континентална Европа и ако влезе, то това ще дестабилизира съюза и рано или късно Великобритания ще напусне ЕИО. След смъртта му Обединеното кралство влиза в ЕИО. Това става възможно благодарение на консервативните правителства. Основната опозиционна партия – Лейбъристката, е против и когато идват на власт предизвиква референдум. С около 60:40 народът подкрепя членството. Независимо от това лявото крило на лейбъристите остава евроскептично.

В края на 1980-те и началото на 1990-те години евроскептицизмът обхваща Консервативната партия. Причината за това е превръщането на ЕИО в Европейски съюз (ЕС), който ограничава все повече и повече националния суверенитет и засилва ролята на Брюксел и най-вече на неизбраните, а назначени бюрократи. Евроскептицизмът обхваща дясното крило на консерваторите и става основна разделителна линия за членовете и симпатизантите на тази партия.

Евроскептицизмът, който се простира от левите лейбъристи до десните консерватори извиква на живот нови антиевропейски партии. Най-голяма сила добива партията на Найджъл Фараж UKIP която достига върха си при едни от изборите за Европарламент, когато те стават най-голямата британска парламентарна група. За да отнеме вятъра от платната на UKIP Дейвид Камерон обявява, че ще проведе референдум. Това наистина драматично намалява влиянието на UKIP, но обвързва правителството с ангажимента за провеждане на референдум.

Когато Дейвид Камерон обявява датата на референдума, социологическите проучвания показват 60% за оставане в ЕС и 40% за излизане. Камерон е спокоен и уверен, че Брекзит няма да мине. Фаталното е, че и ЕС мисли също така. Когато Камерон започва да води преговори за промяна на някои европейски закони, най-вече този за свободното движение на хора и правата на безработните чужденци в ЕС и по-специално във Великобритания, бюрократите в Брюксел се държат арогантно и безкомпромисно. Жан-Клод Юнкер и най-вече Доналд Туск на ляво и на дясно декларират, че ако Великобритания иска да остане в ЕС, то трябва да играе по правилата на ЕС и че няма да има никакви изключения за нея. Години по-късно Доналд Туск си призна, че е направил голяма грешка по времето на тези преговори и е допринесъл за Брекзит.

Тук следва да се отбележи, че учредителния договор за ОП, така наречения Римски договор предвижда свободно движение на стоки и услуги. Що се касае до хората обаче, то той предвижда свободно движение на работна сила, т.е. не въобще на хора, а на работна сила. Имайки предвид, че учредителките са били 6 еднакво богати държави, никой не е допускал, че примерно един гражданин на Люксембург ще отиде да се регистрира като безработен във Франция, за да получава от там обезщетения. Идеята е била, че ако една голяма фирма реши да открие клон в друга страна членка, то тя няма да срещне ненужни формалности да изпрати там свое ръководство или инженери.

Отношението на Брюксел налива масло в огъня на брекзитьорите. Общественото мнение започва да се променя. Дейвид Камерон в един момент осъзнава, че вероятността Брекзит да спечели става реална. Той полага отчаяни усилия да убеди Брюксел, че трябва да направят някои отстъпки и получава някои козметични. Това е доказателство за много британци, че Брюксел на дава пет пари за Великобритания.

От 60:40 против Брекзит от началото на кампанията, две седмици преди референдума съотношението е 50:50. Една седмица по-късно Брекзит вече води. Всички предвиждания говорят, че Брекзит убедително ще спечели. И тогава се случва нещо неочаквано – харесваната от много хора обаятелна народна представителка Джо Кокс е убита с нож на улицата в нейния избирателен район от „националист” който крещи „Британия над всичко” докато я убива.

Изборната кампания е суспендирана и хората са в шок. В навечерието на вота социологическите проучвания показват 52% за оставане и 48% за Брекзит. Както знаем крайния резултат бе 49% оставане и 51% Брекзит. Това означава, че ако не бе убийството на Джо Кокс, вотът за Брекзит щеше да бъде вероятно по-голям, а хората, които са взели участие в проучването в навечерието на вота, просто не на смеели да кажат истината.

Макар вотът да бе 49:51, картината е съвсем друга, ако резултатите се анализират. Ако се гледа референдумът по избирателни райони, то тогава нещата изглеждат много различно. 70% от всички избирателни райони са гласували за Брекзит, а само 30% за оставане. Т.е. ако референдумът бе парламентарни избори и ако Брекзит бе партия, то тогава Брекзит щяха да вземат 70% от всички места в парламента. Това не е постигано никога от нито една партия поне в последните 200-300 години. Тази голяма разлика се причинява от вота на Лондон, където значително повече хора са обхванати във всеки избирателен район. Така че ако „анулираме” Лондон, то тогава референдумът щеше да бъде по-близо до 30:70 за Брекзит отколкото до 49:51. Това голямо „изкривяване” от Лондон се дължи на космополитността му – над 55% от всички граждани на Лондон не са родени във Великобритания. Няма по-космополитен град в света от Лондон, респективно по-многонационален по манталитет и култура.

Чувам в българските медии, че Брекзит е провал. Това, поне засега, не е вярно. До преди войната в Украйна UK имаше най-големия икономически ръст сред G7 и четвъртия сред G20. В даден етап дори имаше по-висок ръст от Китай. БВП бе по-голям от този преди Брекзит и преди пандемията. Износът на Великобритания е по-голям от преди Брекзит макар делът на ЕС да е спаднал за сметка на износа за други страни. Към момента само за малко повече от година са подписани над 70 търговски споразумения за свободна търговия. А по отношение на екологията UK има забележителни постижения – днес UK изхвърля 20% по-малко парникови газове на глава от населението в сравнение с Китай!

От анализа на всичко по-горе можем да направим следните заключения:

1. Брекзит не е доктрина само на една група, а обхваща цялото общество от леви лейбъристи до десни консерватори и обикновени хора.
2. Подкрепата за Брекзит е значително повече от резултатите на референдума извън Лондон. Това важи и сега.
3. Резултатите от референдума щяха да бъдат значително повече за Брекзит ако не бе убийството на обичаната от хората Джо Кокс.
4. Подкрепата за Брекзит и днес е много силна и на практика тези, които не подкрепят това, са малцинство. На практика няма някаква осезаема маса хора или движение за връщане в ЕС. Единствено Либералната партия имаше програма за връщане в ЕС и едва успя да вкара няколко народни представители в парламента.
5. Тезата, че британците съжаляват за Брекзит е абсолютно невярна. Дори болшинството от тези, които са гласували за оставане, сега подкрепят Брекзит, защото британците са големи патриоти.
6. Към момента няма индикации UK да е загубило от Брекзита.

Следва Ще се отдели ли Шотландия от Великобритания, ще се обединят ли Ирландия и Северна Ирландия?

* Маргарит Тодоров (1948) е международно известен български бизнесмен и консултант в областта на винопроизводството. Той е единственият българин, който е включван в класацията на списание „Декантер” в 50-те най-влиятелни хора в света на виното. Живее в Лондон. Мнението е написано в имейл до редактора на е-вестник като описание на обстановката в Обединеното кралство, но става за публикуване и го правим достояние на читателите.

Мнения & КоПисмо от Лондон
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.