Кремъл и неговата обсебеност от отровата
Анатолий Чубайс, постъпил в болница заради рядко заболяване, отговаря на профила на „предателя“, когото Москва би искала да отстрани по този начин
„Нашите ръководители винаги са се интересували от отровата“. Това кратко изречение, което се отнася до бившия Съветски съюз и което сякаш е взето от роман на Агата Кристи, не е произнесено от кой да е герой. Това е заключението на една от главите на „Специални операции“ – смразяващата и подробна автобиография на Павел Судоплатов, високопоставен офицер от съветските тайни служби по времето на Сталин, публикувана през 1994 г., няколко години след разпадането на СССР.
Това откровено твърдение, изречено от човек, който някога е бил наречен ликвидатор от грузинския диктатор, стана отново актуално тази седмица, когато бе съобщено, че Анатолий Чубайс, бащата на приватизацията през 90-те години и най-високопоставеният руски политик, дезертирал от началото на войната в Украйна, е постъпил в болница в европейска страна с рядко неврологично заболяване. Лекарите му не изключват възможността да е бил отровен, а парализата на лицето му и невъзможността да ходи предизвикват спекулации.
Ако новината се потвърди, тя няма да е изненадваща. Като най-важният управленец, изоставил Путин заради несъгласието си с провежданата кампания, Чубайс се вписва в профила на мишена, която трябва да бъде елиминирана по този стар метод, който в очите на Кремъл изглежда по-привлекателен например от екзекуцията с огнестрелно оръжие или дори от злополуката.
„Отравянето гарантира на Кремъл голям простор за правдоподобно отричане“, казва пред вестника Джон Сифър, бивш агент на ЦРУ в продължение на 28 години, който през 1990-те години е бил в Москва. Руските власти ще отхвърлят обвиненията с всички средства, „но посланието (че страната не прощава на предателите) ще бъде разбрано от хората, към които е отправено“, продължава Сифър.
Христо Грозев, разследващ журналист от уебсайта Bellingcat и носител на Европейската награда за журналистика за 2019 г. като автор на информацията, разкрила самоличността на руските агенти, отровили Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, отива по-далеч от правдоподобното отричане. В имейл до този вестник той твърди, че в случаите на отравяния на опоненти в Русия „съдебното разследване е поверено на Института по криминология на ФСБ (Федералната служба за сигурност, един от наследниците на КГБ) в Москва, който всъщност е институцията, която контролира програмата за отравяния“.
„Това е перфектното престъпление, защото следователят разследва сам себе си и, разбира се, не открива никакви следи“, заключава той. Дори и операцията да не се осъществи по план, както изглежда е било в случая с неуспешното убийство на бореца срещу корупцията Алексей Навални с токсичен агент от типа „Новичок“, „тя всява ужас и има голям възпиращ ефект сред политическите активисти и защитниците на правата на човека“.
Няма историческа новост
Методът в никакъв случай не е историческа новост. Според агент Судоплатов първият ръководител на СССР Владимир Илич Ленин създава първата лаборатория през 1921 г., въпреки че едва години по-късно съветското ръководство решава да насочи използването ѝ за ликвидиране на противници. По време на годините на Сталин начело на страната програмата, наричана в хода на историята с имена като „Лаборатория Х“, „Камера“, „Лаборатория 1“ или „Лаборатория 12“, е ръководена от биохимика Григорий Майрановски, който, подобно на Йозеф Менгеле и други нацистки учени, провежда експерименти върху затворници от ГУЛАГ, на които са давани токсични вещества като рицин, кураре или иприт в храната или като лекарства, в стремежа си да открие безвкусна отрова, която да не оставя следи.
Списъкът на известните хора, отровени от съветски и руски шпиони, е дълъг. В „Специални операции“ Судоплатов стига дотам, че твърди, че шведският дипломат Раул Валенберг, който изчезва по време на съветската окупация на Унгария в края на Втората световна война и чиято съдба е една от най-големите неразгадани мистерии на съвремието, е бил жертва на тези експерименти. „Според моята оценка Валенберг,“ когото съветските служби „безуспешно се опитват да вербуват“, е убит „чрез инжектиране на отрова като медицинско лечение“, пише бившият агент. Тялото му е „кремирано“, тъй като аутопсията „би разкрила точния характер на смъртта му“, казва той.
Свързани новини
Понастоящем „Лаборатория X“ няма конкретно местоположение. „Набелязахме няколко места, като Научния институт по сигнализация в Москва или Института по приложна акустика в Дубна“, но програмата се изпълнява и „във военни съоръжения“, обяснява Грозев. „Бивш заместник-началник на ГРУ“, военното разузнаване, „координира тази виртуална програма“, продължава специалистът, в която „неговите учени работят рамо до рамо с колегите си от ГРУ, ФСБ или СВР“, външното разузнаване.
Въпреки дългогодишната традиция в Русия и СССР да се тровят опоненти, без съмнение при Владимир Путин този метод се използва най-често на вътрешния фронт. „Не знам защо, но биографите му описват странното му увлечение по употребата на отрова по време на работата му като таен агент в Източна Германия“, казва Грозев.
Превод е-вестник