Украински свещеник за корупцията в Украйна (напомняща българската) и лъжите на Русия

Украинец разглежда останките от колата и жилището си след руски удар. Снимка: Макс Левин, фотографът застрелян с 2 куршума от упор от руски войници.

Бел. ред. – Авторът архимандрит Серафим проследява процесите в Украинската православна църква (УПЦ) и украинското общество през последните двадесет години и превръщането на църквата в проводник на руските интереси и отчуждаването ѝ от народа.

Дойде моментът да кажа публично това, за което съм имал възможност да говоря открито само с ограничен кръг познати и с моята енория. Бъдещето на нашата църква зависи от това как ще осмислим случилото се. Ако сме виновни, тогава само разкайвайки се можем твърдо да разчитаме на Божията милост.

Нашият епископат и по-голямата част от вярващите в църквата ни в продължение на много години подкрепяха най-разрушителната сила в страната ни, вероятно най-голямото вътрешно злодеяние срещу народа и страната ни през последните тридесет и повече години. Тези, които създадоха системата за вертикална корупция в нашата страна. Разбира се, корупцията съпътства всеки народ и Украйна не прави изключение. Но от корупция до корупция има разлика. Само Донецкият клан успя да превърне цялата държава на всички равнища в система за несправедливо изстискване на пари, а едва ли има десетина държави в света с такава система.

Спомням си как това започна в нашата област Суми. Когато Донецкият клан издигна свой човек за губернатор на Сумска област, ръководителите на службите за сигурност и контрол бяха незабавно сменени. След това бизнесът беше смачкан. Идват при голям бизнесмен (първо голям, после среден) и предлагат да купят бизнеса му на половин цена, но той, разбира се, отказва. След това започват да го притискат с безкрайни проверки: данъчни, противопожарни, санитарни и т. н., и т. н. И, разбира се, намират се нарушения или пък се измислят, ако няма, и се завеждат дела. Най-често нещастният бизнесмен е принуден да се откаже от собствеността си на безценица или се оказва не само без бизнес, но и в затвора.

Този тумор се разрасна из цяла Украйна, заразявайки всички региони, до които успяха да се доберат. Но това все още не е система на вертикална корупция. Тя беше построена от Янукович (бел. ред. – бившият президент на Украйна), когото много от църковните хора подкрепиха като „православен“ кандидат, въпреки очевидно криминалното му минало. (В коя европейска държава може да бъде избран човек, два пъти осъждан за престъпление?)

 

Системата на вертикална корупция е,

 

когато например всеки разследващ полицай или следовател трябва да носи на шефа си триста долара всеки месец, а последният трябва да носи на шефа си няколко хиляди долара, а последният трябва да носи на своя, а той трябва да носи парите на министъра, а последният – на президента. И колкото по-високо сте, толкова по-голяма е сумата, разбира се. Това означава, че вместо да вкара престъпник в затвора, разследващият полицай или следовател взема подкуп от него, „защитава“ търговията с наркотици, а съдията, вместо да осъди престъпника, го оправдава. И за сметка на кого се изпълнява планът за разкриване на престъпления? Или за сметка на невинните, или за сметка на приписването на виновните на допълнителни престъпления, често използвайки физическо или психологическо насилие. По този начин животът на обществото се деформира и несправедливостта се превърна в негова същност.

Eдин познат свещеник от друга епархия отговарял за затвора и разказа как два пъти казал на епископа си: „Владико, затворите са пълни с хора, на които са им отнети бизнесът, имуществото и свободата, а вие поставяте тези, които са извършили това с тях, на почетни места, близо до вас в храма и седите с тях на една маса по време на вечеря! Вече се запознах с много от тези, които са в затвора заради тях“. А владиката само махнал раздразнено с ръка: „О. Н., какво говориш, какви си ги измисляш?!“

Действията на Донецкия клан в Сумска област и историята на университетите са основата, върху която в Сумска област се развиха толкова широки симпатии към Юшченко (бел. ред. – бивш президент на Украйна) и Оранжевата революция в Сумска област. Именно корумпирането на младите хора чрез подкупи, когато мнозинството от ранна възраст научава, че „всичко се продава и купува“ и, че изобщо не е необходимо да се учи, защото плащаш и дипломата ти е в джоба или обратното – ще учиш и ще се стараеш, но съучениците ти просто ще платят пари и ще получат по-добри оценки, всичко това не оставя никакви добри шансове за обществото. Ето това подкрепяше мнозинството от нашата църква!

И така, мнозинството от вярващите в УПЦ

 

застанаха в подкрепа на злото,

 

оправдаваха го и се противопоставяха на онези, които се бореха срещу него. А този, който превърна Украйна в тотална корупционна схема с използване на насилие и заграбване на имущество, беше подкрепен от мнозинството от нашите йерарси, свещеници и вярващи!

Кой и кога е чул покаянието на Янукович?! Беше чиста лудост да подкрепяш такъв човек и да се бунтуваш срещу мнозинството от нашите съграждани, които със сигурност не се бореха (мирно!) за победата на Юшченко, а срещу Янукович и срещу онази разрушителна за страната сила, която стоеше зад него. И защо го подкрепяха? Първо, защото е православен и, второ, защото е за тесен тандем с Русия. Православен? А ако дяволът внезапно се изправи по време на църковна служба, дари пари на Църквата и небрежно се прекръсти, той също ли ще бъде православен?

Веднъж посетих покойния архиепископ Алипий (Погребняк) в Красний Лиман. Той ни разведе из храма и ни разказа за някои от иконите, а за една от тях каза: „А тази е подарък от Янукович“. Попитах: „Много православни го подкрепят, казват, че е православен. Какво мислиш за него?“. Той отговори: „Трябва да стоим по-далеч от такива „православни“!“

Ако не беше Янукович, нямаше да има втори Майдан. Много хора все още твърдят, че при него нещата са били стабилни. Резултатите от неговото председателство в цифри: намаляване на златните и валутните резерви на Украйна и увеличаване на външния дълг с около 38-40 милиарда долара – това е една трета от целия външен дълг на страната! С други думи, той доведе страната не само до политически колапс, но и до икономическа пропаст – упадъкът през следващите години не е по вина на правителството на Порошенко, а беше заложен от тези колосални разхищения и дългове.

Архимандрит Серафим. Снимка: Ethos

Както знаете, особено много пострада град Ахтирка, който се оказа на пътя към Киев на група руски нашественици, пробила границата край Велика Писаревка. Градът оцеля, но почти всекидневно е подложен на тежки бомбардировки, ракетни и артилерийски атаки. По време на първия обстрел на града от ракетни установки „Град“ (от Велика Писаревка, т. е. от точното място, където се намират окупаторите) беше убито седемгодишно момиче и, ако не се лъжа, двама възрастни. Това беше първото дете, загинало в Украйна, и случаят веднага стана широко известен в Украйна и извън нея. Ден-два по-късно една от нашите монахини изпрати видеоклип от руска монахиня, която казва, че украинската армия е обстреляла Ахтирка, за да хвърли вината върху Русия…

През тази война всички видяхме постоянните лъжи и

 

огромното количество фалшификати от руска страна

 

Те лъжеха за целите на кампанията, като постоянно ги променяха: първо денацификация и предотвратяване на създаването на ядрено оръжие в Украйна, после демилитаризация, после предотвратяване на създаването на бактериологично оръжие в уж съществуващи американски лаборатории в Украйна, откъдето вирусите щели да бъдат разнасяни в Русия от специално обучени птици. Лъжеха, че поразяват само военни цели, че уж хората посрещат „освободителите“ в Херсон и Мариупол. Като не позволяваха на хората да напускат обсадените градове, те лъжеха, че не те, а украинските терористични сили пречат на жителите да напуснат и ги застрелват в гръб, че на бойните полета украинците уж са провеждали „черна трансплантация“ – търговия с органи на мъртви и умиращи войници и т. н., и т. н. Но тази постоянна лъжа е отдавнашна руска тактика. А нашите епископи, свещеници и вярващи за съжаление отдавна са поддръжници и разпространители на тази лъжа.

(Следва)

Със съкращения от dveri.bg

* Архимандрит Серафим (Панкратов), р. 1975 г., е клирик на Сумска епархия на Украинската православна църква към Московска патриаршия (УПЦ-МП), председател на храма „Св. архангел Михаил“ в с. Журавное, един от авторите на обръщението на духовенството на УПЦ-МП за спиране на поменаването на Руския патриарх Кирил на богослуженията и за провъзгласяване на автокефалия.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.