Украински свещеник: Отричаха очевидното за войната в Донбас
Бел. ред. – Авторът архимандрит Серафим проследява процесите в Украинската православна църква (УПЦ) и украинското общество през последните двадесет години и превръщането на църквата в проводник на руските интереси и отчуждаването ѝ от народа.
(Продължение – виж Украински свещеник за корупцията в Украйна (напомняща българската) и лъжите на Русия
Още преди пет години в поредица интервюта подполковникът от ФСБ в оставка, първият министър на отбраната на т. нар. ДНР Игор Стрелков (Гиркин), разказа за участието на неговата група в завземането на Крим (разбира се, координирано с руското военно командване) и за това как е започнала войната в Донбас, как местното население НЕ Е ИСКАЛО ДА ВОЮВА и че ако не е било неговото подразделение, то там е нямало да има никаква война, както и че първите опълченци са били набирани и принудително, и че вече в Донбас няма никакви опълченци, а наемници или „народна милиция“, която е включена като отделно подразделение в руските въоръжени сили.
Междувременно всички в УПЦ продължиха да говорят за „братоубийствената гражданска война в Източна Украйна“, да се молят за прекратяване на „раздорите, размириците и разделението в нашата държава“, като не само повтаряха по същество тезите на Кремъл (сякаш това е вътрешен конфликт на Украйна и Русия няма нищо общо с него), но дори използваха същата фразеология.
Още в първите дни на войната с Украйна руските войски започнаха да изоставят военна техника поради липса на гориво (преди няколко дни на двадесет километра от мене имаше колона от изоставени бронирани машини), а сега за проблемите с доставките им се пише навсякъде. Тогава как е възможно жителите на Донбас да се сражават сами в продължение на осем години, използвайки много тежка техника?! За повечето хора в страната (и в чужбина) беше ясно участието на Русия във войната в Донбас, но не и за УПЦ! Повечето разбираха, че голяма част от „опълченците“ бяха набрани в руските военни комисариати (според разследвания на руски журналисти). И че в пика на военните успехи на въоръжените сили на Украйна в Донбас Русия вкара там свои редовни войски, което доведе до обкръжаването на осем хиляди украински военни в района на Дебалцево, известно още като Дебалцевския котел. Въпреки обещанието на руската страна да пусне нашите военни безопасно, украинските войници бяха коварно разстреляни. Имаше и доказателства за руска намеса: пленници, заловени превозни средства със списъци на екипажите, свидетелства на наши военни. Но ние непрекъснато повтаряхме, че има вътрешен конфликт!
Разбира се, повечето хора в украинското общество възприеха това поведение на УПЦ или като игра на страната на Русия (т. е. като предателство), или като умишлена лъжа, или (в най-мекия вариант) като поддаване на руската пропаганда.
Дори сега обаче, въпреки очевидността на лъжите от руска страна, които ни най-малко не съвпадат с действителността около нас, някои все още са убедени в твърденията на руската пропаганда, че уж Украйна е започнала войната с жителите на Донбас, че украинската армия е измъчвала Донбас в продължение на осем години, че отдавна е трябвало да бъдат оставени на мира, защото ОРДЛО („Отделни райони на Донецка и Луганска област“ или т. нар. ЛДНР – „Луганска и Донецка народни републики“) „просто искали да живеят мирно по своите правила“. И това въпреки нееднократните заявления на лидерите на ОРДЛО, че тяхната цел е да стигнат до Киев, многократните им опити да атакуват и завземат контролирани от Украйна територии, както и въпреки факта, че необходимостта от отвоюването на Донецка и Луганска област по териториалните им граници е записана в тяхната „конституция“…
Нашата църква отказа да назовава нещата с истинските им имена: че войната в Донбас е провокирана от Русия, че тя е тази, която насърчи фашистко-бандеро-дясната-фобия, която даде възможност на Стрелков (бел. ред. – Стрелков-Гиркин, бивш полковник от ФСБ, командир на въоръжени групи в Донбас и бивш министър на отбраната на провъзгласилата се република, арестуван е тия дни от руските власти в Крим) да вербува хора за опълчението в Донбас, а в Русия набраха доста доброволци. А обществото очакваше точно това от църквата.
Ключът към мира в Донбас не беше в ръцете на Киев, а на онези, които бяха поставили свои марионетки в Донбас и с които преговаряха за мир – Москва. Единадесет пъти (!!!) Украйна и ООН инициираха разглеждане на въпроса за въвеждане на мироопазващ контингент на ООН в Донбас, който да спре войната там. Но единадесет пъти една-единствена страна блокира с гласа си въвеждането на миротворци. Тази страна беше Русия! Защото се нуждаеше от войната като инструмент за изнудване и отслабване на Украйна. Защо мнозинството в обществото беше наясно с принципно неизпълнимите искания на Русия (или с т. нар. руска интерпретация на Минските споразумения), а мнозинството в УПЦ не беше? Дали поне някои от нашите епископи не знаеха за това? Според тези искания за федерализация на Украйна изборите за представители във федералните органи в Донбас трябва да се проведат не след изтеглянето на руските формирования от Донбас, а преди това (т. е. при пълна възможност на Русия да влияе върху резултатите от тези избори) и, най-важното, тези представители на Донбас трябва да имат пълно право на вето върху всички външнополитически решения на страната, което, разбира се, ще лиши Украйна от собствена външна политика, ще я лиши напълно от суверенитет, поставяйки я в ПЪЛНА зависимост от Кремъл. Никое здравомислещо правителство не би могло да приеме такива условия, освен ако не са съзнателни предатели!
Със съкращения от dveri.bg
* Архимандрит Серафим (Панкратов), р. 1975 г., клирик на Сумска епархия на Украинската православна църква към Московска патриаршия (УПЦ-МП), председател на храма „Св. архангел Михаил“ в с. Журавное, един от авторите на обръщението на духовенството на УПЦ-МП за спиране на поменаването на Руския патриарх Кирил на богослуженията и за провъзгласяване на автокефалия.