Камелия Кучер: „Клуб Петък вечер“ е роман за Хилма аф Клинт, гениална художничка, изпреварила времето си

Камелия Кучер


Стокхолм, края на XIX век. Всяка седмица пет жени се събират, за да споделят творческите и духовните си търсения. Освен че рисуват и обсъждат важни теми, те провеждат и сеанси в опит да призовават духове, които да ги напътстват в работата им. Сред тези необикновени жени е Хилма аф Клинт, пионерка в абстрактната живопис. Но светът все още не е готов за радикалната иновативност в творчеството ѝ. Затова нейните картини са скрити, а името ѝ потъва в забрава.

Ню Йорк, в наши дни. Повече от сто години по-късно кураторът Ибън Елиът работи по изложба на Хилма аф Клинт. По криволичеща пътека той се връща назад във времето, за да повдигне вълнуващи въпроси за жените в изкуството. Защо приносът на Хилма в абстракционизма не е признат? Защо самата тя запечатва картините си с инструкции да бъдат отворени двайсет години след смъртта ѝ? И каква роля имат нейните приятелки в живота и творчеството ѝ?

През 2018 г. картините на Хилма аф Клинт биват изложени в „Гугенхайм“ и това е най-посещаваната експозиция в историята на музея. Вдъхновени от събитието, София Лундберг, Алисън Ричман и М. Дж. Роуз изследват в романа си съдбата, страстта и нишките, които свързват пет жени, предизвикващи традициите в изкуството и обществото в свят, изпълнен с препятствия и безразличие. Следва интервю с Камелия Кучер за превода на „Клуб Петък вечер“, издаден току-що от „Хермес“.

– „Клуб Петък вечер“ е втората книга, която превеждате. С какво Ви впечатли тя като читател и пред какви предизвикателства се изправихте като преводач?

– Усещам как се оформя тенденцията да превеждам романи, писани от жени и разказващи удивителни и вдъхновяващи женски истории. Надявам се тази тенденция да продължи, защото тя силно ме обогатява.
Никога няма да забравя превода на „Клуб Петък вечер“. Докато работех над него, за кратко аз станах част от живота на героините, от приятелството и клуба им. Дума по дума вървях с тях по пътя им и съвсем честно признавам, след края на превода се почувствах променена. И си мисля, че нямаше как докосването до света на Хилма аф Клинт – тази гениална жена – да не ме промени. Геният така действа на хората.
Най-голямото предизвикателство в превода за мен е да остана вярна на гласа на автора, да не давам превес на моя авторски глас. Да успея да следвам мелодията на текста и същевременно да го превеждам така, че да заиграе с автентичен ритъм и на български език, да не звучи „преводно“. Често изпадам в дълги колебания за някоя дума, израз, изречение. В „Клуб Петък вечер“ се говори за изкуство – за творческия процес по създаването на една картина, за възприемането ѝ, има дори критически отзиви – това също беше предизвикателство.

– Вие сте авторка на три много успешни романа. Преводът, подобно на писането, е творчески процес. Какво Ви вдъхновява в него и успявате ли да изживявате чуждите истории като свои?

– Вдъхновява ме тъкмо това, че когато превеждам, не разказвам, а изживявам чуждите истории. Така хем съм читател – откривам, съпреживявам, удивлявам се, хем съм част от процеса, оставям някаква следа. Това е много различен опит от писането – влизаш в чужда история и ставаш част от нея. За мен този опит е ценен, помага ми да се отърся от себе си и да преживея създаването на един текст по съвсем различен начин. Предполагам, че имам и късмет да превеждам истории, които наистина ме вълнуват, които чувствам като по-големи от мен самата.

– „Клуб Петък вечер“ е вълнуващ роман, вдъхновен от реални събития и личности. Ще ни разкажете ли малко повече за Хилма аф Клинт и нейната невероятна съдба?

– Хилма аф Клинт е художничка, първооткривателка на абстракционизма, за какъвто до скоро се посочваше Кандински. Била е удивителна жена, гений. Жена, изпреварила времето си, но достатъчно мъдра и прозорлива, за да го разбере и още повече – да го приеме. За това е необходима огромна сила на духа и тя я е притежавала.

Картини на Хилма аф Клинт. Снимка: guggenheim.org / David Heald



Историята на нейните картини, за пръв път представени толкова мащабно преди четири години в музея „Гугенхайм“ в Ню Йорк, е толкова удивителна, че е трудна за осмисляне. Как тази жена, тази гениална художничка, е нарисувала това, което е нарисувала? Откъде е знаела, че един ден нейната серия от „Картини за Храма“, както „Гугенхайм“ е наричан, ще бъде изложена именно там, при положение че музеят е построен дълго, след като е напуснала този свят? Откъде е намерила в себе си сили и вяра да не показва картините си, да ги запечата със заръката да бъдат отворени едва двайсет години след смъртта ѝ – за да бъде творчеството ѝ оценено тогава, когато светът е друг? Представяте ли си каква постъпка е това?
Хилма не е била призната от съвременниците си, но тя не е живяла с горчивината от това, а напротив – с вяра, че един ден, когато времето настъпи, картините ѝ ще разкажат на света това, което по нейно време той не би могъл да разбере.
И удивителното е, че това се случва. Точно както е вярвала.

– Какво според Вас е мястото на жените в изкуството и литературата – в миналото и днес?

– Преди за жените в изкуството, литературата, а и в политиката, философията, психологията, науката – не е имало място. Често си мисля колко ли е изгубил светът заради това. Обичам да се ровя в миналото, да чета класическа литература, да обикалям музеи, където са изложени великите художествени произведения, да чета големите мислители на човечеството, да изучавам архитектурата, просъществувала векове наред. И няма как да не усетя липсата на женската следа във всичкото това.
Жените имат особена чувствителност, женският свят е изключително богат на пластове от емоции и възприятия за живота, света и хората – мога само да си представям на какво бихме се радвали днес, ако жените бяха имали възможността да творят наравно с мъжете.
Днес, разбира се, светът е променен и за жената в литературата и изкуството има все повече място. Следите от пренебрежителното отношение към създаденото от жената обаче все още се усещат, но аз вярвам, че бъдещето е женско – ако не е, то значи идва краят на света.
Женският глас се чува все по-ясно в литературата. Той е силен, прозорлив, чувствително интелигентен и все по-трудно може да бъде пренебрегван.

– Знаем, че имате засилен интерес към историята и изкуството. Това помогна ли Ви да пресъздадете атмосферата от края на XIX век, когато се развива част от действието в „Клуб Петък вечер“?

– Понякога имам чувството, че живея в миналото. Когато бях малка, всичките ми въображаеми игри се случваха именно там, представях си себе си облечена в дълги рокли и винаги бях в ролята на жена, с която са се отнесли несправедливо, но тя успява да преодолее пречките с достойнство.
Има нещо в класиката, което силно ме трогва – може би е скоростта, с която се е движило времето тогава. Днес то препуска, задъхва се и това е в силен дисонанс с моя вътрешен свят. Класическото изкуство забавя хода на времето. Може да прозвучи странно, но когато чистя например, слушам класическа музика – чистя и медитирам.
Имам усещането, че с авторките на „Клуб Петък вечер“ споделяме това разбиране за миналото, защото те са успели изключително автентично да предадат атмосферата му – в романа тя е жива, осезаема. Радвам се, че съм успяла да предам това усещане и на български език.

– Какви проучвания направихте, преди да започнете работата по превода на книгата? И колко време Ви отне целият процес?

– Още първия ден, когато от издателството ми се обадиха с предложение да преведа този роман, потърсих информация за Хилма аф Клинт и това беше – историята ѝ влезе под кожата ми и си остана там.
Дори не мога да го нарека проучване, защото целият процес беше изключително интересен и силно обогатяващ. Проучих историята на художничката Хилма аф Клинт, на четирите ѝ приятелки, разгледах всички нейни картини, чиито изображения могат да се намерят в интернет, проучих историята на музея „Гугенхайм“ в Ню Йорк, на Хила фон Ребай, дори на Франк Лойд Райт – един от най-известните архитекти в света, проектирал сградата на „Гугенхайм“ в Ню Йорк.
Наложи се да проуча и терминологията, която изкуствоведите използват, изгледах и много интересни интервюта с хора на изкуството.
Една година живях с мисълта за Хилма аф Клинт и нейната история – пълноценна, наситена с впечатления година.

– Какво бихте казали на читателите, които ще посегнат към „Клуб Петък вечер“?

– Тази книга, историята на Хилма аф Клинт, е цял един свят. Съпреживявайки този роман, ще се почувствате като част от нещо повече, нещо по-голямо от нашия бит, от задъхващото се време, в което живеем. Ще почувствате гения ѝ, женската ѝ сила, времето, в което е живяла, вярата ѝ в бъдещето и много пластове и дълбочини на женския вътрешен свят.
Хилма аф Клинт ще ви напомни каква несломима сила се крие в нас, жените.
И колко ценна е вярата, че всички ние сме част от нещо по-голямо.

– След три романа и два превода почитателите Ви тръпнат в очакване. С какво още ще ги изненада Камелия Кучер?

– Тече петата година от моята поява в българския литературен свят, а зад гърба си вече имам три романа и два превода. Понякога се чудя кога успя да се случи всичко това. Аз съм на трийсет и седем години и се занимавам с това, което обичам – това е благодат.
В момента пиша четвърти роман, но го правя бавно – вярвам в правилното време за нещата, така че не насилвам процеса. Имам още няколко идеи, които са в зародиш, затова ще ги запазя в тайна. Всички те са ориентирани към моята страст – разсъждаването, мисленето, изобщо ума – и силата на женския свят. Така че изненади ще има – надявам се.

За авторките

София Лундберг е работила като журналистка и редакторка на списание. Дебютният ѝ роман „Червеният тефтер“ се превръща в световна сензация. Критиците оценяват високо умението на Лундберг да отвежда читателите на пътешествие през времето и пространството, любовта и загубата, и определят писателката като блестяща нова звезда в скандинавската литература.

Алисън Ричман е авторка на седем успешни романа, сред които „Изгубената съпруга“, „Италианската градина“, „Последната картина на Ван Гог“, „Синът на майстора на маски“. Книгите ѝ са публикувани в тридесет държави и неизменно получават одобрение от критиката и от читателите. Тя живее в Лонг Айлънд със съпруга си и двете си деца, където в момента работи върху следващия си роман.

М. Дж. Роуз е нюйоркчанка и международно призната авторка на двайсет романа, съавторка на три специализирани книги за книжен маркетинг и основателка на AuthorBuzz – рекламна агенция, която помага на писатели да промотират книгите си. Публикувана е в повече от трийсет страни, а телевизионният сериал „Предишен живот“ (Fox, 2010) е базиран на нейния международен бестселър „Прераждане“.

Интервюто е предоставено от ИК „Хермес“

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.