Войната в Украйна: шест месеца, които разтърсиха света

Преди шест месеца Владимир Путин заповяда десетки хиляди руски войници да навлязат в Украйна за „специална военна операция“ – мащабно нахлуване, каквото не е виждано в Европа от Втората световна война.

Оттогава бяха убити десетки хиляди хора, милиони избягаха, а градове са превърнати в развалини от неумолимите руски бомбардировки.

Следва преглед на някои ключови моменти от конфликта:

СТРАХОВИТА РЕЧ

Москва многократно отричаше, че ще нахлуе в Украйна, а когато го направи, каза, че иска да „разоръжи“ страната, да я прочисти от „националисти“ и да спре разрастването на НАТО, но не и да завзема територия. Украинците обаче казват, че обръщението на руския президент Владимир Путин три дни преди нахлуването на 24 февруари не е оставило съмнение, че целта му е да завладее страната им и да заличи тяхната 1000-годишна национална идентичност.

„За нас Украйна е не просто съседна страна. Тя е неразделна част от нашата история, култура и духовно пространство“, каза Путин. „От незапомнени времена хората, живеещи на югозапад в исторически руски земи, са се наричали руснаци и православни християни.“

ПОРАЖЕНИЕ В НАЧАЛОТО

Часове след началото на нахлуването Русия спусна командоси на летище „Антонов“ – товарна база северно от Киев, за да осигури въздушен мост за светкавично нападение срещу столицата.

За един ден украинците се справиха с елитните руски парашутисти и унищожиха мястото за десант. Въпреки че руски бронирани колони в крайна сметка стигнаха до северните покрайнини на Киев, неуспехът за осигуряване на работещо летище в първия ден помогна да бъде провален планът на Москва за бързо завземане на столицата.

„АЗ СЪМ ТУК“

Когато руски бомби падаха в Киев, а жителите на града се трупаха на станциите на метрото, търсейки убежище, или се скупчваха на жп гарите, за да бягат, президентът Володимир Зеленски даде да се разбере, че няма да ходи никъде.

„Добро утро, украинци“, каза бившият комедиен актьор с намек за усмивка в направен от самия него видеозапис с мобилен телефон на зазоряване на третата сутрин от войната. Зад него се виждаше известна сграда в центъра на Киев. „Я тут.“ („Аз съм тук.“)

После Зеленски започна да сплотява своята страна с вечерни обръщения, а неговото военно облекло, рядка набола брада и непринуден, но твърд стил на говорене станаха символ на украинската съпротива.

Оттогава той използва видеовръзки, за да говори пред Конгреса на САЩ и Бундестага, споменавайки Мартин Лутър Кинг и Берлинската стена. Негови обръщения бяха излъчени по улиците на Прага, на връчването на наградите „Грами“ и на музикалния фестивал „Гластънбъри“, където той каза на аплодиращите фенове да „докажат, че свободата винаги побеждава“.

ДА СЕ ГРИЖИШ ЗА ДЕЦАТА НА НЕПОЗНАТ

Докато Русия обстрелваше украински градове, милиони хора бягаха при най-бързо разрастващата се бежанска криза от поколения, както я нарече ООН. Над 6,6 милиона бежанци са регистрирани в Европа, повечето в съседни страни, отворили своите обятия. Киев забрани на мъжете в боеспособна възраст да напускат Украйна.

„Бащата просто ми предаде двете си деца и ми се довери, като ми даде паспортите им, за да ги отведа“, каза 58-годишната Наталия Аблеева на границата с Унгария два дни след инвазията, а малкото момче, което познаваше от едва няколко часа, я беше прегърнало.

На унгарската страна на границата децата впоследствие се събраха със своята майка, която плачеше, докато ги притискаше в обятията си.

ГЛЕДКИ ОТ АДА

Процъфтяващото някога южно пристанище Мариупол беше разрушено от руските сили за три месеца, а Червеният кръст нарече ситуацията там „ад“. Украйна казва, че десетки хиляди цивилни са загинали, доставките на храна, вода и медицински материали са прекъснати, а постоянните бомбардировки са блокирали много хора в мазетата. ООН казва, че броят на жертвите е неизвестен.

На 9 март Русия бомбардира родилен дом в Мариупол, при което бяха убити трима души, включително дете. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа определи това като военно престъпление. Москва каза, че сградата е била изоставена и заета от бойци.

Седмица по-късно беше разрушен театър, в който според Украйна са се били подслонили семейства в мазето. На сателитни снимки можеше да се види думата „деца“, изписана с боя върху земята отвън. Киев казва, че Русия умишлено го е бомбардирала, за да сломи волята на града, и че се предполага, че стотици тела са все още затрупани; Русия заяви, че случаят е скалъпен, без да дава доказателства.

ТЕЛА ПО УЛИЦИТЕ

До края на март руското настъпление срещу Киев се провали. Руските бронирани колони, уязвими за мобилните групи украински защитници, въоръжени с противотанкови ракети и дронове, бяха спрени и претърпяха тежки загуби. Москва обяви, че се изтегля от Северна Украйна като „жест на добра воля“. При изтеглянето си нейните войски обаче оставиха доказателства за своята окупация в разрушени градове и села, където тела лежаха по улиците.

Множество жертви бяха открити в процъфтяващото някога предградие Буча, някои с вързани ръце. Русия отрече да е виновна и заяви, без да представи доказателства, че убийствата са били постановка.

„РУСКИ ВОЕНЕН КОРАБ, ВЪРВИ НА МАЙНАТА СИ!“

В първите дни на инвазията руски офицери от флагманския кораб „Москва“ от Черноморския флот се обърнаха по радиовръзка към украинските войници, охраняващи неплодородния, но стратегически Змийски остров в Черно море, представляващ издигаща се над водите скала, като им заповядаха да се предадат или да умрат. Един от тях отвърна по радиостанцията: „Руски военен кораб, върви на майната си!“

Фразата стана национален лозунг, изписван върху украински билбордове, тениски и в крайна сметка пощенска марка, изобразяваща украински войник, който стои на пост на скалата и показва среден пръст на флагманския кораб.

В деня, когато беше пусната марката – 14 април, две украински ракети улучиха „Москва“, който стана най-големият военен кораб, потънал при бойни действия, през последните 40 години. Официално Русия казва, че един моряк е загинал при нещастен случай. Западни експерти казват, че според тях около половината от близо 450-те човека на екипажа са намерили смъртта си в морето.

На 30 юни Русия изостави Змийския остров, след като претърпя тежки загуби, опитвайки се да го отбранява. Тя определи изтеглянето си като нов „жест на добра воля“.

„АЗОВСТАЛ“

Обсадата на Мариупол премина до голяма степен извън полезрението на света. Репортери на Ройтерс, достигнали града от контролираната от Русия част, откриха зловеща, безмълвна пустош, където объркани цивилни излизали от мазета изпод развалините, за да погребват своите мъртви близки в тревата край пътя.

Последните украински войски се бяха окопали в „Азовстал“ – един от най-големите металургични заводи в Европа, подземните тунели в който служеха като бункери. На 16 май генералният щаб на Украйна им каза да се предадат, за да спасят живота си. Журналисти на Ройтерс ги видяха да излизат, носейки ранените си другари върху носилки към автобуси, които ги откараха към затворнически лагер, управляван от проруските сепаратисти.

Москва обеща да се отнася към затворниците от „Азовстал“ в съответствие с Женевските конвенции, но отхвърли украинските призиви за затворническа размяна.

На 29 юли десетки от защитниците на „Азовстал“ бяха убити при взрив и пожар в затвор, където бяха държани от проруските сепаратисти. Киев определи това като военно престъпление, извършено по заповед на Москва. Тя каза, че затворът е бил улучен от украинска ракета, без да обясни защо нито един проруски надзирател не е пострадал. Руското посолство в Лондон заяви, че оцелелите затворници от батальона „Азов“ би трябвало да бъдат екзекутирани чрез обесване, като добави: „Те заслужават унизителна смърт.“

БИТКАТА ЗА ДОНБАС

След като не успя да превземе Киев, Русия промени военните си цели, съсредоточавайки се върху това да си осигури Донбас – източен регион, състоящ се от две области, които вече частично са контролирани от подкрепяните от нея сепаратисти. Така започнаха най-опустошителните сухопътни битки във войната.

В средата на май цял батальон руски войници беше унищожен при опит да прекоси река Северски Донец. Сателитни снимки показаха десетки унищожени бронирани машини, пръснати по двата бряга.

Руснаците продължиха настъплението, използвайки своето превъзходство в артилерийската огнева мощ, за да обкръжат украинските сили от три страни. През целия юни двете страни заявяваха, че са убили хиляди вражески войници. След превземането на развалините, останали от градовете Северодонецк и Лисичанск, на 4 юли Путин обяви победа в района, но боевете продължават.

„ВРЕМЕТО НА ХАЙМАРС“

Сега войната е съсредоточена главно на юг, където Киев обещава да си върне най-голямото парче украинска територия, завзето при инвазията и все още контролирано от Русия. Русия побърза да изпрати още войски.

От началото на юли Украйна започна да разполага съвременни ракети, доставени от Запада – реактивни системи за залпов огън М142, известни като „Хаймарс“. Сега тя може да атакува мостове, железопътни линии, командни постове и складове за боеприпаси навътре в контролираната от Русия територия и се надява, че това ще обърне хода на войната в нейна полза.

Поддръжници на Украйна в интернет ежедневно публикуват снимки на експлозии в контролираната от Русия територия с ключовата фраза „Времето на Хаймарс“. Русия казва, че операцията ѝ върви по план.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.