Страната на безчувствието
„Този човек за пореден път, ходейки от студио в студио разказва тази история за оная баба професор, която бъркала в кофите. Идва ми в повече.“ (Коментар от Фейсбук)
Четяла жената, четяла българката… И ѝ идвало в повече… Щото било наивно това, щото…
Чета и знам – няма друга страна с толкова безчувствени люде.
В това се убедих през всичките тези 33 години.
Подигравки, ругатни, насмешка, язвителност…
За една истина.
Която тези получовеци с каменни сърца винаги затулят и подмитат в ъгъла.
Бедността, ужасната мизерия сред възрастните, болните, бедните в България.
Тема, която цял живот като писател съм поддържал и разкривал в текстовете и книгите си.
И що яд съм предизвиквал.
Един такъв водещ почти не ме изгони в едно студио на БНР преди години, обвинявайки ме, че говорейки за елементарна справедливост и за контролираната мизерия, която според мен е враг номер едно за българина, съм бил пропагандирал… комунизъм…
Хора без сърца!
Хора-вампири.
Тарикати.
Много добре ги познавам.
Фейсбук е пълен с такива.
Платени, неплатени, озлобени…
Какво толкова имало в това, че възрастната майка ровела в боклука…
Било наивно това…
Било…изтъркано…
Било…
Хора без сърца наистина.
И сред тях поне 90 процента…жени. Сигурно също майки…
И този народ иска да се променя?
Как да се променя човек без сърце?
Нима може да се присъдят на толкова безчувствени люде нормални сърца?
И друг път съм го казвал – и Господ тук да слезе, нищо не може да стори.
Дори и небесна коалиция да направи, неговото божие присъствие тук е безсмислено.
Тук, където на почит е безчувствието, нищо добро не е възможно.
Подиграват се на западняците, били такива-онакива, били лицемери и тъй нататък…
И на Запад има, разбира се, лоши хора, има проблеми. Но все пак има човещина. Има търсене на справедливост.
Има милиони местни, които работят доброволно в асоциации, сдружения и се грижат за болни, възрастни, бедни, хранят ги, държавата ги лекува напълно безплатно, всичко – операция, медикаменти, консултации, прегледи, изследвания, че и такси от къщи до болницата и обратно…
Всичко е без пари!
Из цяла Франция работят тъй наречените „Ресторанти на сърцето“, където хранят бедни – първо, второ, трето, че и цигарка, кафе… Че и билет за театър… По избор на постановка…
Не е истина, нали?
Така, зная ги тези, живял съм ги във фейса, които сега пак ще скочат, ще гракнат тарикатите, Димо Райков лъже, хайде бе, фантасмагории, популизъм…
Но е истина, дами и господа без сърца! Истина е.
Хич не ви се иска да е истина. Защото ще оплаквате тъжния си животец.
Но е истина.
И ако сега започна да ви изброявам социалните проявления във Франция, например, ще се хванете за главата. И мнозина ще тръгнат към първия телеграфен стълб…
Не, успокойте се, няма да ви разказвам, ще ви пощадя, незнаещият човек е щастлив човек, нали?
Щом не го знае, щом не иска да знае нещо, значи това нещо не съществува.
Няма го
То е лъжа.
Тоя Димо Райков лъже. Хайде бе…
Само едно ще ви кажа.
Колцина от вас знаят, че във Франция има закон, според който във всеки район, във всяко градче властта е задължена да не пада под осигуряването на 25 процента социални жилища от поверения ѝ сграден фонд на хора с ниски доходи, така тук наричат бедните!
Отворихте ли си очите?
25 процента от целия жилищен фонд се заделя за бедни хора, отдават им се апартаменти, че и къщи почти без пари…
А в някои райони този процент стига до 50 и нагоре…
Почти няма пенсионер без социално жилище…
Да продължавам ли?
Не, няма смисъл.
Защото зная каква ще е реакцията ви.
Да, в страната на безчувствието.
Където това, че възрастна жена, ровейки в кофите за боклук, било нещо старомодно, изтъркано…
Да, хора с изтъркано, направо оперирано усещане за срам. И жал. Жал ли? Що е това? Хайде бе бабини-деветинини…
Кой и как ни направи такива? И кой ще ни спаси?
Господ не може.
Тогава?
Петков ли, Борисов ли, Доган ли…
А, кой? И как…
Да, зная, няма да ви хареса тази моя публикация. Че как ще ви хареса?
То и за харесване се иска… сърце…