Брекзит, Украйна, нарастващи разходи за живот – големите предизвикателства пред Лиз Тръс
Това (най-накрая) е официално: Лиз Тръс, министърката на външните работи на Великобритания, ще поеме във вторник ръководството на страната, заменяйки своя бос, скандалния премиер Борис Джонсън.
Смяната е резултат от падането на Джонсън по-рано през лятото, след поредица от скандали, които предизвикаха лавина от оставки на висши правителствени фигури – твърде много, както писа Grid, за да може Джонсън да се задържи на поста си. Последва двумесечен конкурс в Консервативната партия на Джонсън за избор на нов лидер. В понеделник Тръс стана ясна победителка, което я прави третата жена министър-председател на Великобритания.
Тя наследява страна, която изглежда „се мята от една катастрофа към друга“, както се изрази неотдавна дясноориентираният „Дейли телеграф“, отдавна смятан за вътрешен вестник на Консервативната партия.
Начинът, по който Тръс ще се справи с тези бедствия, ще бъде от значение не само за британците, които са изправени пред историческа криза, свързана с разходите за живот, но ще има отражение и по-далеч. При управлението на Джонсън Великобритания напусна Европейския съюз, но икономическите реалности на Брекзит едва сега започват да се проявяват, докато страната пренастройва отношенията си с най-големия си търговски партньор. Издигането на Тръс идва и на фона на война на прага на Европа; конфликтът в Украйна не показва признаци на прекратяване. Това се отразява както на европейската сигурност, така и на икономиката на Великобритания.
Всичко това се случва в момент, когато Обединеното кралство, подобно на много други държави, се опитва да се възстанови от опустошителната пандемия ковид-19. В момента това възстановяване – поне в икономически план – е бедствие номер едно сред определено трудните за новия министър-председател заварени проблеми.
Историческа инфлация
В момента, в който Тръс встъпва в длъжност, нейните избиратели страдат от исторически висока инфлация, която засяга почти всичко, което купуват. Данните за юли сочат, че потребителските цени във Великобритания са се повишили с 10,1% – най-резкият скок от 40 години насам. Някои от причините са глобални – продължаващи смущения в световната верига за доставки след наводненията и въздействието на войната в Украйна върху международните пазари на енергия и храни – но болката на британците се влошава от факта, че почти половината от това, което ядат, е вносно. Тези глобални проблеми не могат лесно да бъдат смекчени у дома.
Неотдавнашно проучване на британския национален вестник i показа, че цената на един хляб е нараснала с 21% през последната година. Цената на млякото? В някои случаи се е повишила с 56%. Разтворимото кафе? С 50 процента. На практика всички основни стоки отбелязаха двуцифрен скок на цените през изминалата година.
Картината вероятно ще се влоши през следващите 12 месеца, особено ако цените на енергията във Великобритания, които през август достигнаха рекордни стойности, останат високи. Инвестиционната банка Голдман Сакс прогнозира, че ако цените на енергията не спаднат, годишната инфлация във Великобритания през 2022 г. ще достигне повече от 22%. Това би било близо до рекорда за Великобритания след Втората световна война, поставен в средата на 70-те години на миналия век, когато страната беше засегната както от глобалния петролен шок, така и от вътрешни индустриални вълнения.
Според неотдавнашно проучване на независимия мозъчен тръст Resolution Foundation днешното покачване на цените, особено на енергията, може да доведе до бедност на още 3 милиона британци през следващите години.
„В момента има само един проблем – цената на живота“, казва пред Grid Ананд Менон, професор по европейска политика и външни работи в Кралския колеж в Лондон. „Една от прогнозите е, че през януари 40 млн. души ще бъдат в състояние на енергийна бедност, което означава, че повече от половината от населението харчи над една десета от доходите си за енергия. Прогнозите са ужасяващи, така че не мисля, че има друг въпрос, който да се доближава до тях [по отношение на предизвикателствата пред новия лидер].“
Въздействието се усеща в цялата британска икономика. Неотдавнашно проучване на Федерацията на малкия бизнес показа, че повечето малки фирми в страната не очакват растеж или се притесняват от възможността за съкращения през следващата година. Информационната агенция „Ройтерс“ съобщи, че в един лондонски пъб годишните сметки за енергия ще се увеличат четирикратно през тази година – от 16 000 паунда на 65 000.
Няма лесни решения
Като кандидат, Тръс не беше категорична какво точно планира да направи за справяне с икономическата криза, като на неотдавнашно публично събитие настоя, че няма да решава нещата „отвътре и отвън“, преди да встъпи в длъжност. Тя се ангажира да изготви извънреден бюджет и обеща, че няма да има нови данъци за британците.
Изтичане на информация от нейната кампания в британската преса предполага възможността за намаляване с 5 процентни пункта на националния данък върху добавената стойност (ДДС), който се прилага при продажбата на стоки и услуги в Обединеното кралство. сегашният размер на ДДС е 20%; поддръжниците на намаляването твърдят, че то ще намали инфлационната тежест върху британските домакинства и ще стимулира разходите. Противниците твърдят, че подобна стъпка би помогнала само на по-добре осигурените домакинства – тези с по-голяма покупателна способност – когато е необходимо да се съсредоточи по-тясно върху най-засегнатите.
Сред другите идеи, които бяха лансирани през последните седмици, са предложенията на опозиционната Лейбъристка партия за налагане на извънреден данък върху енергийните компании като начин за финансиране на ограниченията на сметките за енергия, с които се сблъскват британските домакинства. Междувременно коалиция от британски благотворителни организации призова за увеличаване на социалните помощи за най-бедните, за да се гарантира, че най-слабите домакинства ще могат да преживеят зимата. Не е ясно дали Тръс или нейната партия ще подкрепят подобни мерки.
Всички са съгласни, че настоящите мерки – а именно пакетът за намаляване на сметките за енергия с 400 лири (или около 460 долара) на домакинство през зимните месеци, обявен по-рано тази година от правителството на Джонсън – не са достатъчно широки. При сегашното положение, след повишаването на цените на енергията през летните месеци, домакинствата в Обединеното кралство са на път да увеличат годишните си сметки за енергия с около 80 %, като през октомври те ще достигнат главозамайващите 3 459 лири (или около 4 000 долара).
За следващия британски лидер това означава, че натискът за справяне с кризата с разходите за живот само ще нараства. Както заяви пред „Файненшъл таймс“ миналата седмица един анонимен високопоставен депутат от Консервативната партия: “ Научавам от избиратели, които се обръщат към мен за първи път, притеснени как ще преживеят тази зима. Някои от съществуващите пакети за помощ дори не се докосват до страничните проблеми.“
Войната в Украйна
Голям фактор за инфлационната спирала във Великобритания – а и извън нея – е войната в Украйна, която доведе до повишаване на цените на храните и енергията в световен мащаб.
При управлението на Джонсън Великобритания отрано и силно подкрепи усилията на Украйна да се противопостави на руската инвазия. В качеството си на министър на външните работи Тръс застана твърдо зад политиката на Джонсън по отношение на Украйна, като подкрепи прехвърлянето на тежко въоръжение в Киев, наред с други мерки. Тя потвърди подкрепата си през лятото, като още в началото на надпреварата за лидерския пост в Консервативната партия обеща, че първото ѝ телефонно обаждане до чуждестранен лидер ще бъде до украинския Володимир Зеленски.
Но войната и британските икономически проблеми се пресичат по друг начин, който може да създаде проблеми за новия министър-председател: Енергийната криза тази зима може да постави под въпрос ястребовата позиция на Тръс. Както Grid съобщи, страните в Европа са силно зависими от руската енергия, а тези доставки постоянно намаляват от началото на войната.
Въпреки че са въведени различни мерки за смекчаване на последиците, за да се гарантира, че другите страни няма да се сблъскат с прекъсвания на електрозахранването през следващите месеци, една по-сурова от очакваното зима може да усложни ситуацията, както и пълното спиране на доставките на природен газ от Русия за континента. При всички случаи домакинствата в много европейски страни, включително Обединеното кралство, ще бъдат изправени пред по-високи сметки за енергия.
Тези предизвикателства повдигнаха един основен въпрос за европейците и за войната: Може ли този натиск да отслаби решимостта на ЕС да подкрепи Украйна? И ако европейската подкрепа се размине, къде ще остане Обединеното кралство под ръководството на министър-председателя Тръс?
„Мисля, че тя ще направи това, което британското правителство е правило толкова добре досега“, каза Менон пред Grid. „Това е да заема позиция, да поучава другите европейци, да се представя за най-добрия приятел на Украйна. Това е доста добра позиция, която е популярна у дома.“
В това отношение отиващият си лидер на Великобритания остави на Тръс готов шаблон, който да следва. По време на пътуването си до Киев през август Джонсън предупреди срещу всяка сделка с Москва за прекратяване на войната, която може да направи Украйна по-слаба. „Ако ние плащаме със сметките си за енергия за злините на Владимир Путин – каза Джонсън, – народът на Украйна плаща с кръвта си“. И затова знаем, че трябва да запазим курса. Защото, ако Путин успее, тогава нито една страна от периметъра на Русия няма да бъде в безопасност и… [това] ще бъде зелена светлина за всеки автократ в света, че границите могат да бъдат променяни със сила.“
Както отбелязват Менон и други, това е популярно послание до момента във Великобритания. Сред многото въпроси пред Тръс ще бъде дали инфлацията и тежката зима ще го променят.
Пъзелът на Брекзит
По-широките отношения на Великобритания с Европейския съюз също ще бъдат важни, когато новият лидер встъпи в длъжност. Един актуален въпрос вече раздели партията на Тръс и ръководството на ЕС.
В рамките на споразумението за развод на Великобритания с европейския блок Лондон се съгласи на практика да остави Северна Ирландия в рамките на европейския единен пазар. Това на практика създава митническа граница в Ирландско море между Северна Ирландия и останалата част от Обединеното кралство. Тръс предложи закон, който едностранно ще премахне някои от тези митнически проверки и ще позволи на стоките да се движат по-свободно между Великобритания и Северна Ирландия.
Идеята разгневи ЕС и може да влоши още повече и без това лошите отношения между Великобритания и нейния най-голям търговски партньор. Тя обаче е широко популярна в собствената ѝ партия.
„Единственото нещо, което държи консервативната коалиция заедно, е Брекзит“, обясни Менон. „Така че не очаквайте никакво смекчаване на тона. За мен сладкото място в политиката е да можеш да говориш враждебно, без да изостряш отношенията до степен на търговска война. Не знам дали тя ще успее да го направи или не и това зависи отчасти от колегите ѝ в парламента [по отношение на натиска, който са готови да окажат върху Тръс].“
Несигурността тук се отнася до един по-общ въпрос за Тръс, много обсъждан през последните седмици, когато тя се очерта като ясен лидер в конкурса за лидер на Консервативната партия: Въпреки че е била министър на външните работи по времето на Джонсън, а в миналото е заемала и други министерски постове, тя често е описвана като политически хамелеон, както се изрази „Гардиън“ миналия месец, твърде склонен да се подчинява на преобладаващите политически ветрове.
Преди Тръс да се присъедини към Консервативната партия, тя е била член на Либералдемократическата партия, която е в другия край на политическия спектър. През 2016 г. тя се противопостави на кампанията за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз – позиция, която сега обяснява с това, че е „обезпокоена от някои сътресения“. (Сега мнението ѝ е, че „това сътресение не се е случило“).
Тя се справи с тези промени достатъчно добре, за да се окаже министър-председател. Въпросът сега е дали печелившата стратегия на Лиз Тръс може да се превърне в по-добро бъдеще за Великобритания.
Превод е-вестник