„Наркос. Нокътят на Ягуара“ – роман по хитовия сериал

Джеф Мериот пресъздава по завладяващ начин събитията от лентата на Netflix

„Сребро или олово?“ – Пабло Ескобар не оставя никого неутрален в своя свят отвъд закона. На него Netflix посвещава хитовия сериал „Наркос“, по който американският автор на бестселъри Джеф Мериот създава завладяващия роман „Наркос. Нокътят на ягуара“. В книгата той изследва докъде може да стигне човек, преди да бъде морално пречупен от обстоятелствата. Изданието е на „Кръг“, в превод на Пейчо Кънев.

„Наркос. Нокътят на ягуара“ описва максимално автентично подробности за живота и дейността на легендарния „кокаинов крал“ Ескобар, разказани от гледната точка на младия Хосе Агилар. Той се превръща от честен полицай в безскрупулен наемен убиец. От ръка на закона – в ръка на беззаконието, властта и корупцията. Колумбийската реалност е жестока и никой не може да избяга от мафията – „Сребро или олово?“ – това е изборът. За да опази живота си и онези, които обича, Хосе Агилар прави компромис след компромис, докато бавно губи себе си и всичко, което е имал.

През 1980-те Пабло Ескобар издига „Меделин“ от средностатистическа престъпна организация до един от май-мощните наркокартели и то с осезаемо политическо влияние в Колумбия и Латинска Америка. Самият Ескобар се превръща в един от най-богатите хора в света, като през 1989 г. списание „Форбс“ го нарежда на седмо място в класацията си. Кокаиновата империя на наркобарона се разраства със зашеметяваща бързина, тонове от белия прах се изнасят в САЩ, а печалбата достига до около 70 милиона долара на ден.

Американско-колумбийският сериал на Netflix, вдъхновил книгата, който се излъчва между 2015 и 2017 г., има две номинации за „Златен глобус“ – за най-добър сериал и най-добър актьор в главна роля. Епизодите впечатляват с динамично действие и вълнуващ сюжет. Успехът на „Наркос“ води и до създаването на продължение – „Наркос: Мексико“ (2018 – 2021).

Джеф Мериот (1955) е автор на повече от 70 романа, главно в хорър жанра, и на много комикси. Отличен с множество литературни награди, той е работил и като редактор, маркетинг изпълнителен директор в издателство и книжар. Следва откъс.

Новопристигналите полицаи изгониха зяпачите от мястото на престрелката и ги държаха на разстояние, докато дойде екип да прибере труповете. Монтоя разговаря с детективите, но ги държа настрана от Агилар. Това нямаше значение; Агилар все още се съпротивляваше на онова, което бе видял, и се чудеше как да го докладва. Ако Монтоя беше прав, тогава на кого можеше да има доверие?
След като свърши, Монтоя се върна при него и посочи с ръка да се качи в колата. Вътре, след като затвориха вратите, той каза:
– Нито дума на никого, нали разбираш?
– Какво беше всичко това? – попита Агилар, като се бореше да не изгуби контрол над гласа си. – Тези мъже убиха двама души, а ти ги пусна да си тръгнат! Здрависа се с един убиец!
– Както и ти – напомни му Монтоя. – И му се представи. Звучеше като нервен ученик.
– Аз съм честен човек. Досега не се бях запознавал с убиец.
– Просто не си го знаел.
Това беше вярно. Все пак той се бе здрависал с Монтоя точно тази сутрин, когато се запознаха. Накрая можеше да се окаже, че Монтоя е убил повече хора от Ла Кика.
– Предполагам – каза той.
– Виж сега, хлапе, разбирам, че всичко е ново за теб. Но ми казаха да те обуча, да те пазя от неприятности и точно това правя. Вече си част от това. Видя нещо, което и аз видях и което направих. Не каза нищо на детективите, а това беше умно, защото не знаеш кой на коя страна е. Аз съм на всяка страна. Просто се опитвам да остана жив и да направя малко пари. Ти каза, че си женен, нали?
Агилар бе споменал няколко пъти Луиса през деня.
– Точно така.
– Искаш жена ти да е в безопасност, нали?
– Разбира се.
– Значи вече си направил своя избор. Чу какво каза Ла Кика. И двамата ще получим бонус, че ги пуснахме. Ако кажеш нещо сега, твоят бонус ще дойде във формата на куршуми. Може би за теб, може би за жена ти. Може да се случи на жена ти пред очите ти, след като е била изнасилена от няколко мъже. Не искаш това, нали така?
Стомахът на Агилар се сви. Вътрешностите му се бяха превърнали в ледена вода.
– Не мога да повярвам, че дори ме питаш това.
– Тогава вземай парите и си дръж устата затворена. Вече си свидетел, затова си или съюзник, или пречка. Дон Пабло е щедър с приятелите си и смъртоносен за враговете си. „Сребро или олово“, това е неговото мото.
– Но… това си беше хладнокръвно убийство.
– Не си сигурен – контрира го Монтоя. – Може да е самозащита. Обаче това няма голямо значение. Ако бяхме арестували Ла Кика и онзи другия – Змийските очи, него не го знам, – ако ги бяхме закопчали, щяха да бъдат освободени още преди да сме завършили с писането на докладите си. Ако по някакъв начин стигнеха до процес, щяха да бъдат пуснати от съдията. Обаче междувременно невинни хора – свидетели, съдебни заседатели и така нататък – можеха да загинат. Тези мъже, които бяха убити, са от лошите – продължи той. – Наркодилъри или още по-лоши. Те имаха оръжия и участваха в престрелка в центъра на градски площад. Светът ще е по-добре без тях. Като защитихме Ла Кика, осигурихме безопасността на гражданите, които дори не знаеха какво ги грози. Осигурихме и собствената си безопасност, както и тази на съпругата ти. Ако бяхме избрали нещо друго, тогава щяхме да се превърнем в мишени, същото се отнася и за близките ни. Нали не искаш жена ти да стане вдовица в първия ти работен ден?
– Разбира се, че не – каза Агилар. – Обаче…
Монтоя го накара да млъкне, като вдигна ръка.
– Няма „обаче“. Казвам ти как стоят нещата, Хосе. Не можеш да се преструваш, че живееш в свят, какъвто ти се иска да бъде. Трябва да живееш в такъв, какъвто е наистина. Можеш да извършиш промяна в живота на хората. Можеш да осигуриш тяхната безопасност. Можеш да арестуваш лошите. Но трябва да сториш това в системата такава, каквато е сега, или тя ще те сдъвче и изплюе като дъвка на тротоара. Разбираш ли?
– Аха.
Агилар кръстоса ръце пред гърдите си и наведе глава. Беше се надявал първият му ден да е вълнуващ, изключителен, но не и по този начин. Той се вози в колата до края на смяната помръкнал и мълчалив.