Как е с тока, парното и яденето за един беден в Англия


„Най-мразя експерти и депутати да ми обясняват как да пестя. Защо си мислят, че могат да бъдат по-бедни от мен?“ – Разказано от 30-годишната Шивон, живееща в Мидландс, Западна Англия, с център Бирмингам.

Снимка: Юнивърсити ъф Йорк

Не мога да направя нищо повече, за да пестя енергия – вече сме пестеливи, защото вече сме бедни. Вече не оставяме светлините включени. Ние не оставяме устройства включени или включени в контакта. Винаги ще сложа елек, вместо да усилвам отоплението. Когато стане истинска зима, термостатът е нагласен под средното. Използваме бутилки с гореща вода, одеяла, пуловери, дебели чорапи. Не готвя храна и не включвам фурната често – вместо това ще пека юфка в микровълнова.

Баща ми яде основно зърнени храни, както и консервирани супи, тестени изделия – храна за бедните. Вече си мия косата само веднъж седмично. Не мога да излизам по-малко. Не мога да пия по-малко, така или иначе почти не пия. Няма нищо повече, от което мога да се откажа на този етап. Не мога да живея по-малко.

В момента електричеството на баща ми е около 15 паунда на седмица. При него няма газ. Неговото електричество е основно чайникът, нагревателят и телевизорът. Когато дойде зимата, той ще използва нагреватели, за да се стопли. Изолацията в апартамента му е ужасна. Когато съседите му използват пералнята си, нещата падат от рафтовете – цялото място е направено паянтово, като от картон, така че е трудно да се поддържа топло. Ако очакваме сметките да се удвояват или утрояват тази зима – 250 или 300 паунда изглежда вероятно – не знам как ще ги плати. Първото нещо, от което ще пести, е храната – и той не може да отслабне повече. Следващата стъпка е той да се премести при мен.

Наемът ми също се покачва от £300 на месец на £350. Сметките са включени в това, но това не започва да покрива увеличението на сметките за енергия на хазяина ми, така че не знам какво ще прави той в дългосрочен план. Миналата година тримесечните сметки за март до май бяха £380 за газ и £517 за електричество. Тази година беше £717 и £916.

Това е мъчително притеснение, което никога не изчезва – въпреки че в някои отношения това е просто по-интензивна версия на това какъв е животът винаги, когато си беден. Всеки месец не знаете дали ще стигнете до следващата заплата. На едно ниво е ново, че веднъж всички са в една лодка.

И тогава идва яростта. Толкова много приказки, всички тези цифри, за които се говори, и възможни компенсации, отстъпки и заеми. През цялото време несигурностите се трупат. Имаме зомби правителство и лидери, които никога няма да трябва да живеят с това. Никога не са били бедни. Те дори никога не са били бедни студенти. Никога дори не са си играли, че са бедни! На Лиз Тръс най-голямото й обещание е да намали данъците? Побеснявам от това! Проумейте го. Половината страна се притеснява как ще се топли през зимата. Здравеопазването е на колене. Не достигали полицаи. Железничарите стачкуват. И тя говори за това да помогне на най-богатите хора да останат по-богати?

Имаше допълнителна финансова помощ в малки спорадични случаи. И двамата с татко получихме автоматично плащане в сметката си, което вероятно ще покрие електричеството за един месец, след което се връщаме на изходна позиция. Тогава получих писмо от общината да отида до пощенската служба, и там срещу лична карта и ми дадоха £150 в брой – като през 80-те! Мисля, че това беше еднократна схема за социална помощ.

Всичко това е много по-добре от нищо, но трудно се живее с липсата на сигурност, липсата на политика. Никога не знаете какво предстои или какво не идва и когато лидерите дават неясни обещания за „достъпна помощ за тези, които се нуждаят от нея“, вие искате факти, подробности, план за действие.

Междувременно едно нещо, което не мога да понасям, е съвет от депутати или „експерти“ как да пестя пари. Не искам да ми казват как да готвя или какво трябва да купя за 30 пени, или начини да се стопля, или най-добрите трикове за пестене на електроенергия.

Защо си мислят, че могат да бъдат по-бедни от мен? Правила съм го цял живот.

– –

Името е променено. От в. „Гардиън

Превод: e-vestnik

– –

В. „Гардиън“ със около 100 хил. тираж на хартия и няколко милиона читатели дневно, в края на всяка статия призовава читателите да даряват, за да продължи да изобличава властите. Същото призовава и българският в. „24 часа“ с 15-ина хиляди тираж на хартия и стотина хиляди читатели онлайн, който въобще не се и опитва да изобличава властите, а е свитък от пиар публикации.
В e-vestnik рядко призоваваме, убедили сме се, че у нас трудно можеш да разчиташ на дарения за медия. Все пак благодарим на няколкото читатели, които всеки месец даряват по 1-2 долара или на малцината други, които по-рядко даряват по 10-20 – тук.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.