Може ли Европа да предаде Украйна?
Във въздуха замириса на предателство. Имам чувството, че ще има още една търговска сесия преди европейската политическа борса да затвори за зимната ваканция, в която котировките на съвестта ще паднат, а котировките на страха ще се повишат.
Не знам как е с мобилизацията в Русия като цяло, но един човек изглежда доста мобилизиран тези дни – това е Путин. Той е излязъл от окопа и е застанал на бруствера,… стои пред микрофона като Кобзон на празничен концерт, ръкува се с всички и дори се е преместил от рядката си леко издължена маса на обикновена малка странична масичка. Очевидно е, че в живота му се е появила важна цел, която го е накарала да излезе от дупката си. Ако се четат последните му изказвания по методиките на старата съветологическа школа – т.е. когато всичко, което има значение, се крие между редовете – тогава може предпазливо да се предположи, че той иска да се „измъкне“.
След като навлезе във финалната права на своята геополитическа авантюра, Путин изведнъж откри, че се движи в кръг, а това, което изглеждаше като изход към повърхността, отново се оказа вход към заешка дупка. Пред нас се очертава реалната перспектива за влизане в много голяма война с мобилизация, пренасяне на военните действия на руска територия и дори възможност за използване на ядрени оръжия.
Каквото и да казват сега апологетите на Путин, в първоначалните му планове не е имало нищо подобно. Смятам, че в близко бъдеще Европа ще се сблъска с опит за дипломатически абордаж. Обикновено в такива ситуации се правят предложения, които не могат да бъдат отхвърлени. Времето е назряло, защото, както е казал друг герой от руската история, вчера е рано, утре е късно, днес е точният момент.
Осмелявам се да предположа, че руската дипломация, за която погрешно съдим по калинка-малинкатата на Мария Захарова, изобщо не спи и в момента работи много усилено. По принцип Русия разполага с много малък прозорец от възможности, но той е налице. Мисля, че Москва ще се опита да наложи на Запада споразумение, което някои ще нарекат „втори Мюнхен“, а други – „втора Ялта“. Лично аз бих предложил, ако се стигне до подписване на документите (в което се съмнявам, разбира се), да го направим в Брест, Франция, за да останем в рамките на историческата метафора на един гаден свят.
Защото най-доброто, което Путин може да предложи на Запада днес, е да се върне към езика от март тази година – мир в замяна на Крим и Донбас (евентуално в орязани граници), без Украйна да влиза в НАТО и с „гаранцията“ на така наречените „велики сили“. От своя страна Кремъл ще бъде готов да “ отпълзи“ от другите окупирани територии – и това може би е единствената причина, поради която в тях все още не са проведени референдуми за присъединяване към Русия.
Украйна никога няма да приеме доброволно тази формула, но никой не пречи на Кремъл да разчита, че ще може да преговаря със САЩ през нейната глава. Не се съмнявам, че украинското ръководство добре осъзнава съществуването на подобна заплаха и прави всичко възможно, за да попречи на Русия да се сговори със Запада за нейна сметка и да попречи на Русия да убеди Запада, че териториалните отстъпки от страна на Украйна са приемливо заплащане за връщането на Европа към „нормален“ живот.
Естествено, Русия ще се опита да направи точно обратното, опитвайки се да създаде илюзията, че в действителност е готова да се задоволи с тези отстъпки. Ако тази хипотеза е вярна, на официално ниво в Москва приоритет ще бъде съдбата на Донбас, а не денацификацията.
Европа е изправена пред трудна дилема. От една страна, всяка сделка с Путин за сметка на Украйна е напълно неморална и безпринципна; от друга страна, отхвърлянето ѝ неизбежно въвлича цяла Европа в досегашната регионална война. В Европа няма еднозначно мнение за тази перспектива, въпреки че симпатиите на мнозинството са на страната на Украйна. Така че предстои да видим накъде ще се наклонят везните в крайна сметка. Мисля, че ни очакват много трудни месеци, в които Путин ще тласка Европа и Украйна към мир с болезнени похвати. Точно както в джудото…
Превод е-вестник. Заглавието е на редакцията
*Владимир Пастухов е руски политолог и юрист, напуснал Русия заради съдебно преследване по случая „Магнитски“, професор в Юнивърсити колидж, Лондон