Саудитска Арабия се опитва да се завърне на сцената с посреднически роли

Мохамед бин Салман. Снимка: от тв екрана

Играейки ролята на посредник за освобождаването на военнопленници, задържани от Русия, Саудитска Арабия се опитва да се завърне на сцената след години на дипломатическа изолация, предизвикана от убийството на журналиста Джамал Хашоги, смятат експерти.

Освобождаването на 21 септември на десет чужди бойци – петима британци, двама американци, мароканец, швед и хърватин, стана в рамките на размяна на 215 украински пленници срещу 55 руски, договорена отчасти от Турция.

Десетте чужди пленници бяха прехвърлени от Русия в Саудитска Арабия „с личното посредничество на принца престолонаследник“ Мохамед бин Салман, обяви Кремъл.

Рияд се опитва да се облагодетелства от все по-тесните си връзки с Москва – източник на напрежение с Вашингтон – за да отвлече вниманието от посегателствата срещу човешките права, често сочени с пръст в международната преса, подчертават анализатори и дипломати.

Сега от Вашингтон, Лондон и други столици дойдоха съобщения с благодарности, в които се подчертаваше личната ангажираност на принца престолонаследник и фактически ръководител на кралството Мохамед бин Салман, наричан МБС.

„Това се случва за първи път“, коментира Али Шихаби – саудитски анализатор, близък до правителството, който обяснява, че посредничеството на Рияд е било „повод да се използват връзките между Саудитска Арабия и Русия за добра кауза“.

В бъдеще може да се реализират и други подобни договорености, смята той.

Преди началото на войната в Украйна преди седем месеца монархията от Персийския залив – и персонално принцът престолонаследник – търсеха начин да преодолеят дипломатическата изолация, наложена от повечето западни държави след убийството през 2018 г. на саудитския журналист Джамал Хашоги в нейното консулство в Истанбул.

Реабилитация на МБС

По време на предизборната си кампания Джо Байдън, чиято страна винаги е била близък съюзник на Саудитска Арабия, искаше заради убийството на Хашоги да понижи монархията до „държава парий“ . След избирането му, американският президент разсекрети доклад, чието заключение беше, че „МБС“ е дал принципно съгласие за убийството му, нещо което саудитските власти винаги са отричали.

След руската инвазия и вдигането на цените на енергията обаче, американският президент, бившият британски премиер Борис Джонсън, както и други западни лидери посетиха кралството, един от най-големите износители на петрол в света, за да се опитат да убедят Рияд добива повече суров петрол.

Саудитска Арабия удържа на натиска, като се позова на ангажиментите си към ОПЕК+, обединението на страните износителки на петрол, което ръководи заедно с Москва.

Войната в Украйна донесе на принца престолонаследник „ново доверие в него“, подчерта анонимен дипломат, базиран в Рияд.

Като играе посреднически роли, Саудитска Арабия се опитва „да убеди Запада, че е надеждна в международните отношения“, въпреки или заради близките си отношения с руския президент Владимир Путин.

Това ѝ позволява да влиза във водещите заглавия и с друго, освен с информации за суровите наказания, налагани на критиците на властта, добавя той и прави препратка към случаите на две жени, които наскоро бяха осъдени на дълги години затвор заради публикации в социалните мрежи.

Ръководителят на саудитската дипломация принц Фeйсал бин Фархан Ал Сауд заяви този уикенд пред Би Би Си, че саудитското посредничество е било мотивирано от „хуманитарни подбуди“ и е „много цинично“ да се мисли, че кралството искало да подобри имиджа си.

Първа икономика в арабския свят и влиятелен фактор в Близкия изток, кралството наблюдава как някои от малките му съседи в Залива, най-вече Оман и Катар, се утвърдиха на световната сцена, поемайки посреднически роли в няколко международни казуса.

„Саудитска Арабия видя също как Турция предизвика възторг и внимание, след като договори споразумението за зърнените храни с Русия и Украйна, и би могла да се опита да пожъне подобен успех“, заяви Алекс Старк от мозъчния тръст „Нова Америка“ (New America) във Вашингтон.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.