„Страхувайте се“ – Ще започне ли от Украйна световна ядрена война?

Изстрелване на ядрена ракета „Трайдънт“ от подводница клас „Охайо“. Снимка: Пентагон

 

Преди шестдесет години светът беше изправен пред ядрен катаклизъм. Кубинската ракетна криза започна през октомври 1962 г., когато Америка откри съветски ядрени ракети в Куба. САЩ блокираха острова и обсъждаха да нахлуят там. Съветския съюз отстъпи, премахвайки оттам ядрените си оръжия; Америка тайно премахна своите ракети с ядрени глави от Турция. Унищожението беше предотвратено.

Спомените за онези ужасяващи времена се съживяват от войната в Украйна. Владимир Путин, президентът на Русия, многократно е предупреждавал, че може да прибегне до ядрени оръжия. На 21 септември той каза, че ще използва „всички налични оръжейни системи“, за да защити „териториалната цялост“ на Русия – косвено включително цялата украинска земя, която той анексира чрез фалшиви референдуми. „Това не е блъф“, каза Путин. В отговор Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на Америка, строго предупреди Русия за „катастрофални последици“, ако използва ядрено оръжие.

Така светът е изправен пред може би най-лошия период на ядрена опасност след Куба, казва Дарил Кимбъл от Асоциацията за контрол на въоръженията, американска лобистка група. Руските коментатори направиха ясни паралели между кризите. И двете бяха причинени от несигурност, провокирана от експанзията на съперника „точно до прага на собствената страна: Куба тогава, Украйна сега“, пише Дмитрий Тренин, руски анализатор, на държавния уебсайт RT.

Този път обаче нещата са различни по няколко важни причини. Кубинската криза продължи 13 дни. Войната в Украйна е отпреди повече от 200 дни и може да продължи още стотици. В Куба самите ядрени оръжия бяха същината на въпроса. В Украйна те са щит за защита на руско заграбване на земя. А естеството на заплахата се промени с успехите на Русия на бойното поле. Отначало западните управляващи се тревожеха от ядрената ескалация в резултат на руския успех. Ако превземе Украйна, ще може ли да навлезе по-навътре в балтийските държави или да удари складовете на НАТО, които доставят оръжие на украинските сили? Това можеше да доведе до конвенционална война, която можеше да ескалира в ядрена.

Сега тревогата е за руските провали. Украинските войски са си върнали хиляди квадратни километри територия; мобилизация у дома накара стотици хиляди руснаци да протестират или да бягат. През 60-те години нито Джон Ф. Кенеди, нито Никита Хрушчов, американският и съветският лидер, искаха ядрена война. Сега някои се притесняват, че мърморещият Путин може да се изкуши и да заложи, че ядрените оръжия могат да помогнат да обърнат несполуките му.

 

Тактическите ядрени оръжия

 

Кубинската ракетна криза до голяма степен беше свързана със „стратегически“ ядрени оръжия – най-големият вид, предназначен да унищожи вражеските градове далеч от бойното поле. Въпросът в Украйна се върти главно около нестратегическия или „тактическия“ вид. Те са с по-малък обсег и по-ниска експлозивна сила. (Въпреки това много от тях са по-мощни от атомните бомби, използвани срещу Япония през Втората световна война).

Америка и Съветският съюз някога са поддържали огромни арсенали от тактически бойни глави за използване срещу армиите в полетата на Европа. През десетилетията след Студената война НАТО се отказа от всичките си запаси, освен около 200, като заключи, че конвенционалните оръжия с прецизно насочване могат да свършат работата по-евтино и с по-малко усложнения. Въоръжените сили на Русия държаха около 2000 такива глави. Ядрените оръжия могат да компенсират по-слабите конвенционални сили. „Балансът на силата (между двете страни) има по-малко значение от желанието да се използват ядрени оръжия“, казва Франсис Гавин, историк от университета „Джонс Хопкинс“ – „Това създава стимул за безотговорност.“

Експертите виждат три основни начина, по които Русия може да използва ядрено оръжие: „демонстрационен изстрел“, който не убива никого; удар по Украйна; и атака срещу НАТО. Русия може да започне по „стълбата на ескалацията“, като проведе ядрени опити, или под земята, или, което е по-драматично, в атмосферата. Това може да е над Черно море или високо над самата Украйна, избягвайки смъртните случаи, но причинявайки електромагнитен импулс, който би изпържил електрическото оборудване. Но ако Украйна продължи да се бие въпреки демонстрацията, Русия ще си навлече глобално порицание без военна печалба.

Руските генерали може да предпочетат директно да атакуват военни цели, не на последно място защото руската армия изпитва недостиг на жива сила и оборудване. Целите могат да включват украински летища, логистични центрове и концентрации на артилерия, казва Бен Бари от Международния институт за стратегически изследвания, британски мозъчен тръст. И все пак силите на Украйна са предимно разпръснати, а армиите могат да бъдат изненадващо издръжливи. Едно проучване, изследващо хипотетична война между Индия и Пакистан, изчисли, че бомба от пет килотона (около една трета от размера на тази, хвърлена над Хирошима) би унищожила само 13 танка, ако бяха широко разпръснати. Бари смята, че ще са необходими четири тактически оръжия за неутрализиране на украинска бригада (приблизително 3000-5000 войници), дори ако е съсредоточена за офанзива.

Още по-разрушително, Русия може да избере да атакува украински град, за да го принуди да се предаде. Но това повишава възможността за пряка намеса на НАТО и унищожаването на руските армии. Ядрена атака срещу НАТО би била потенциална самоубийствена стъпка, като се има предвид, че три от неговите членове – Америка, Великобритания и Франция – имат свои собствени ядрени оръжия.

 

Тактика и стратегия

 

С други думи, всяка опция има големи недостатъци. „Много е трудно ядрените заплахи да работят“, отбелязва Ерик Еделман, бивш заместник-секретар по политиката в Пентагона. Понякога по време на Студената война – в Корейската война, например – Америка си играеше с използването на ядрени оръжия, но реши да не го използва като морално отвратително, военно безполезно или опасно.

Но отговорът на ядрени заплахи също е труден. Възпирането се основава на голяма доза неяснота. Американските официални лица няма да кажат публично какво имат предвид под „катастрофални последици“, въпреки че това намеква за риска от пряк сблъсък между Русия и Америка. Но те твърдят, че са били ясни в частните предупреждения към Кремъл и са казали на журналисти, че отговорът вероятно ще бъде конвенционален, а не ядрен. Правейки това, оплаква се г-н Еделман, „те подкопават възпиращата заплаха“.

Предупрежденията на Америка са насочени към Русия, съюзниците на Америка и американската общественост. Каквото и да се случи с Русия, ще се отрази на съперничеството й с Китай, не на последно място за Тайван. Досега президентът Джо Байдън се опитваше да балансира между два принципа: да помогне на Украйна да се защити, но да избегне Трета световна война. Ако руснаците взривят ядрени оръжия, той каза, че отговорът ще зависи „от степента на това, което правят“.

Един от вариантите би бил да се натрупа по-голям икономически натиск върху Русия, може би чрез вторични санкции върху онези, които купуват нейния петрол и газ, с надеждата да превърнат г-н Путин в още по-голям международен парий. Америка може да накара Индия и Китай да изолират Русия. И двете косво изразиха неодобрение за нейното поведение във войната. Но Индия разчита на Русия за оръжия, а Китай я вижда като полезна противотежест на Америка.

Друг вариант би бил Западът да помогне на Украйна да се бие на ядрено бойно поле, като предостави съвети, защитно оборудване и оборудване за обеззаразяване. Може също така да достави по-модерни оръжия – като танкове западно производство, бойни самолети и ракети с по-голям обсег – които досега се смятаха за твърде ескалиращи конфликта. В другия край на скалата Америка, Великобритания или Франция биха могли да отговорят със собствен ограничен ядрен удар. Но това крие риск от по-широка ядрена война – а Русия разполага с повече тактически ядрени оръжия от своите западни съперници.

Средният път – конвенционален военен отговор – е най-вероятният. Това може да включва разполагане на войски на НАТО в Украйна или извършване на директни удари по руски цели. Америка може например да унищожи пристанищата, въздушните бази или мобилните ракетни установки, използвани при всяка руска ядрена атака. Бен Ходжис, пенсиониран генерал, който някога е командвал американските сухопътни сили в Европа, предлага потапянето на Черноморския флот на Русия или унищожаването на базите му в Крим.

Путин обаче може да вдигне залога. Той може да нанесе контраудар срещу сравними цели – да речем американски военни кораби в Средиземно море или военни съоръжения на територията на НАТО. С други думи, дори един конвенционален отговор може лесно да доведе до пряк конфликт между НАТО и Русия, със съпътстващия го риск от ядрена война.

Всичко това повдига въпроса: наистина ли Америка би поела такива рискове в името на Украйна, която не е официален военен съюзник? Барак Обама, който като президент отказа да въоръжи Украйна, твърди, че Русия в крайна сметка се интересува повече от Украйна, отколкото Америка, казвайки, че „трябва да сме много ясни относно това какви са основните ни интереси и за какво сме готови да отидем на война.”

Каква да е подкрепата за Украйна

 

Тези, които поддържат подкрепата за Украйна, предлагат два отговора.

Първият е, че рисковете са по-малки, отколкото изглеждат. Русия не е в състояние да води конвенционална война срещу Америка и нейните 29 съюзници от НАТО; а ядрена война би рискувала пълното унищожение и на двете страни.

Вторият отговор е, че рисковете си заслужават. Позволяването на Русия да използва ядрено изнудване, за да завладее територия, ще насърчи автократите навсякъде да направят същото. „Това би бил ужасен свят за живеене. Цената за спирането му по-късно ще е по-висока от спирането му в самото начало“, твърди Еделман.

Засега, за голямо облекчение на всички, възпирането продължава. Путин не е използвал ядрени оръжия, нито НАТО воюва в Украйна. Америка твърди, че не е видяла доказателства Русия да подготвя ядрените си оръжия за употреба. Америка и Русия продължават да обменят информация за съответните си стратегически арсенали.

За Макс Хейстингс, автор на „Бездна“, нова история на кубинската криза, главният урок от 1962 г. се отнася и за 2022 г.: „Страхувайте се“. Това, което предотврати катаклизма, беше страхът на Кенеди и Хрушчов от ядрена война. Успехът на Америка беше продукт на трезвата комбинация от решителност и готовност на Кенеди за компромис. Това предполага, че Западът трябва да продължи да помага на Украйна да се защити, като същевременно „признава, че някъде по линията вероятно ще свърши с мръсна сделка“, за да сложи край на войната, твърди Хейстингс.

Проблемът е, че в момента Путин вдига залозите, а не търси сделка. Неговото анексиране на украинска територия и мобилизирането на допълнителни войски рискува да издигне „специална военна операция“, която може да бъде прекратена, когато той реши, във война за земя, която той трябва да спечели или да загуби. За разлика от колективното съветско ръководство от 1962 г., което наложи известна умереност, подчинените на Путин изглеждат безсилни да го ограничат. Той отдавна приравнява собственото си управление със съществуването на Русия. През 2018 г. той говори почти мистично за използването на ядрено оръжие за защита на Русия: „Ние, жертвите на агресия, като мъченици, ще отидем в рая, докато те просто ще умрат, защото дори няма да имат време да се покаят. ” Така светът наблюдава разгръщането на друга ядрена криза: ще намали ли Путин загубите си, ще продължи да се бие или ще поеме най-големия риск от всички?

 

 

От сп. Икономист, превод e-vestnik

 

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.