Теглото на дълговете или защо нямаме закон за фалита на физическите лица?

Снимка: Финанс нюз

Ще започна с това, че години наред аз и други икономисти, и юристи сме се опитвали многократно да „убедим” политическите партии в нуждата от такъв закон.
Личният ми опит от последното народно събрание също претърпя неуспех, след доста арогантно отношение и изказване от трибуната на Асен Василев, но няма да ви занимавам с това. Важното е да знаете, че сегашните партии в парламента освен, че нямат желание, нямат и капацитет да го направят. Естествено по някое време някоя партия ще бъде „мотивирана” да въведе такъв закон, само и само да не го въведе някой друг „по-мотивиран.

Какво трябва да регулира такъв закон?

В медицинската статистика се приема, че ако едно заболяване причинява 1% смътност, то всеки от нас ще има познат, който е починал от него. Така е и с лошите кредити. Сигурен съм, че всеки познава човек, който има лош кредит. Тези хора рядко споделят този факт, защото ситуацията е нова и надали очакват „помощ от приятел”, което ги оставя на милостта на банките и банковото законодателство. А то не е съвсем равноправно. На практика човек става нещо като „роб” за следващите 10 години от живота си. А ако има неблагоразумието да почине в този период, децата му ще наследят задълженията му. Хубаво, a?

В моята практика „упътвам” доста клиенти какво да правят в този случай. Много от тях избират ЧУЖБИНА, за да не бъдат оставени на милостта на банките и банковото законодателство в тази сфера. Друга част са принудени да излязат в сивата икономика, за да могат да живеят следващите 10 години, защото в противен случай дори да взимат 5000 лева на месец, банките ще им оставят минимална работна заплата. Как очакваме един човек да живее, да се развива и да гледа семейство с минимална работна заплата аз не знам, но законът е такъв към момента. Ето това трябва да се регулира със закон за фалита на юридическите лица. Трябва да се създадат условия за оставане в България на длъжниците и участието им в икономическия живот на България, а не на друга държава или сива икономика!

Мантрата защо кредитоискателят не си е направил сметката

Много странен въпрос, макар и задаван от хора с претенции за добро образование.
Когато кандидатстваш за кредит, банката прави оценка на твоя личен риск и ти прави предложение. ЗАБЕЛЕЖЕТЕ – Не вие казвате на банката какъв кредит да отпусне, а банката решава какви параметри и за какъв период. И това е след оценка на риска.
Нали не си представяте как една шивачка или един компютърен специалист ще има повече икономическа информация от отдел „Риск” на която и да е банка? Ако те не могат да оценят вашия риск, след цялата предоставена информация и справки, как очаквате вие да го оцените?

В никакъв случай не казвам, че проблемът с лошия кредит е само на банката, но определено не трябва да бъде и изцяло за сметка на получателя. Това също се регламентира със закон за фалита на физическите лица. Той ще определи докъде е отговорен кредитополучателят и докъде банката.

Как е решен този проблем в цивилизования свят?

Има два подхода и модела на един такъв закон. Първият е англосаксонският. При него процедурите са максимално бързи и опростени, с цел кредитополучателят да влезе максимално бързо отново в икономическия живот на обществото и съответно да плаща данъци. Няма да влизам в подробности как функционира там един такъв закон, но 2 месеца са приемлив срок за приключване на една такава процедура по фалит. Разбира се има и последствия свързани с невъзможност на взимане на нови кредити за определен период или купуване на стоки на изплащане, но ако работиш няма да ти взимат всички заработени пари.

Вторият е европейският (континенталният). Аз му казвам германският. Той се характеризира с 10-годишен период, в който кредиторите си търсят парите, но за сметка на това кредитополучателят се ползва от всички придобивки на социалната система – помощи за безработица, здравни, социално жилище и др.

У нас няма модел, защото няма такъв закон. Ние сме взели най-непрактичното от двата модела. От една страна дължиш за срок от 10 години, от друга не можеш да разчиташ на социални придобивки. Единствените избори са свързани със сивата икономика или заминаване за чужбина.

Какъв да бъде моделът у нас?

Най-важно е да създадем модел, в който хората не напускат България и не влизат в сивата икономика. Повярвайте ми, веднъж влезли там, няма излизане. От една страна забравяш за държавата (и тя за теб), от друга се услажда. Губим обаче всички останали.

Предвид слабата социална политика, които имаме, не виждам начин един работещ човек да издържи на социални помощи 10 години и да се развие в някаква насока. Затова англосаксонският модел е за предпочитане! Ние просто нямаме финансовата възможност да приложим германският.

Относно загубите на банките. Ако се заровите в отчетите на БНБ, ще видите, че печалбата на банковата ни система върви само нагоре. Без значение дали е криза или подем, банковата печалба расте. И какво се прави с тази печалба? Дали се харчи за „подобряване на финансовите услуги”? Кога последно си казахте – „Ей тая моята банка е страшна работа. Много съм доволен”? Аз ще Ви кажа – печалбите се изнасят!

От друга страна все още нямаме финансов омбудсман или бюро за кредитен рейтинг, но това е тема на друг анализ. Въпросът си остава – правилно ли преразпределяме печалбата от банковия сектор? Дали няма да е по-разумно да жертваме част от нея в полза на кредитополучателите с лоши кредити, за да не отиват те в чужбина и да не излизат в сивата икономика?

Оставям всеки сам да реши. Аз аз продължавам да напомням за този закон и да помагам кредитополучатели с лоши кредити.
Нямам голяма надежда и за този парламент, но нищо не пречи отново да пробвам.

Васил Кендов,
Draftis.com – Кредитни консултанти

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.