Срещата на НАТО: национални вместо глобални интереси
В букурещкия Дворец на народа, огромно здание от трансилвански мрамор, откъдето някога Николае Чаушеску упражняваше абсолютна власт, лидерите на НАТО се събират, за да решат колко още на изток трябва да се разшири алиансът. Няколко срещи на върха на НАТО от края от Студената война бяха определяни като жизненоважни за бъдещето на алианса, но конференцията в Букурещ може да бъде най-решаващата досега. Не само че Русия остро се противопоставя на разширяването на изток на НАТО, но и вътрешното единство на алианса е поставено на изпитание както никога досега от дълбоките разделения заради първата сухоземна война в неговата 59-годишна история – далеч от неговите граници, в Афганистан.
Няма признаци, че дейността на талибанските бунтовници ще утихне и някои членове на НАТО, водени от САЩ, Великобритания и Канада, са все по-разгневени от отказа на други държави да изпратят войници на фронтовата линия. Има опасения, че разривът може да се окаже фатален.
Президентът Никола Саркози ще замаже проблема, като обяви, че възнамерява да разположи около 1000 френски войници в източната част на страната. Този ход, по-важен от политическа, отколкото от военна гледка точка, ще позволи да се изпратят 3000 американски морски пехотинци в помощ на британските и канадските войници, сражаващи се с талибаните в южните провинции Хелманд и Кандахар.
Предложението за френски подкрепления обаче не отговаря на нуждите на командването на НАТО и идва с допълнителни условия. Саркози иска гражданските и икономически служби да играят много по-голяма роля. Той настоява, че не може да има чисто военно решение и в думите му отеква това, което Гордън Браун подчертава. „Важно е да има една декларация за Афганистан, която дава да се разбере, че не става въпрос само за НАТО, но и за цялата международна общност“, заяви висш британски представител.
Саркози предложи също Франция да се присъедини отново към интегрираната военна структура на НАТО. Това предложение обаче също зависи от едно условие – партньорите на Франция да се съгласят да засилят военната роля на Европа в алианса. Това според някои американски и британски представители може да дублира функциите на НАТО, натоварвайки оскъдните ресурси, и да размие влиянието на САЩ. Вероятно е да бъде постигнато споразумение преди срещата на върха догодина по повод 60-ата годишнина на НАТО, която се очаква да се проведе в Страсбург.
В Букурещ днес проблемът, който забавя решението да се покани „Адриатическата тройка“ (Хърватия, Албания и Македония) за членство в НАТО, е разпалваният от национална гордост остър спор за това, как да се казва държавата Македония. Гърция твърди, че името, дадено на бившата членка на югославската федерация от Тито, заплашва нейния суверенитет и особено съседния гръцки регион Македония.
Македонското правителство не помогна много, като кръсти летището в столицата Скопие „Александър Велики“. В някои международни организации Македония се нарича БЮРМ, абревиатура на Бивша югославска република Македония. Сред вероятните компромисни имена са „Република Македония (Скопие)“ или „Нова Македония“.
По-сериозно е потенциалното разширяване на НАТО към Грузия и Украйна – перспектива, подкрепяна особено от САЩ. Русия се противопоставя на идеята, което не е изненада. Някои западноевропейски държави са разтревожени от стигналото твърде далеч според тях разширяване, макар че засега единствено Германия обяви, че ще наложи вето върху него.
Берлин е загрижен да не се ядосва Русия, която все още е въвлечена в спор със САЩ заради плановете за ракети-прехващачи в Полша и радар в Чехия, които според Вашингтон са необходими за собствена защита от ирански ракети с голям обсег. Великобритания и САЩ настояват, че никой не може да пречи на политиката на „отворени врати“ на НАТО. Британски представители обаче заявяват, че няма да е невъзможно за делегатите на срещата на върха на НАТО да изработят формула, която отлага членството на Украйна и Грузия без да изглежда, че се поддава на руското влияние. Германия не е единствената страна от НАТО, която посочва липсата на популярност за членството в Украйна (според някои проучвания до 70 на сто от украинците са против), както и близките украинско-руски икономически отношения и продължаващата политическа нестабилност в страната.
Всичко това може да не остави много време за лидерите на НАТО да обсъдят един от най-основните въпроси – целите на този предимно военен съюз, повечето от чиито въоръжени сили са зле оборудвани, за да се справят със съвременните бързи и маломащабни операции, и чиито вероятни бъдещи членове искат да се присъединят заради собствената си сигурност, а не непременно заради тази на алианса като цяло.
По БТА