За паметника на Лучников и абсурдите от най-новата ни история
През октомври 2012 г. в София издигнали паметник на Лучников. Отначало помислих, че е шега… Но прочетох, разгледах снимките и ако не са монтаж, май ще излезе истина… И докато мигах не вярвайки на ушите си, ми звънна стар седесар, човек минал през лагер, затвор, че дори работил като строител за светлото бъдеще някъде си. Та той ме пита дали ще подпиша едно открито писмо срещу издигането паметник на Лучников. Поисках да ми прочете текста и от него научих няколко нови неща.
До сега за Лучников знаех три:
Първо. Бил е активен агент на Държавна сигурност, чието име не излезе, защото беше покойник, когато заработи последната комисия. Ако някой смята, че това не е вярно, да ми съобщи, за да му изпратя нотариално заверено твърдение по въпроса, за да може да ме съди без никакви колебания. Истината трябва да излезе, блесне и името чисто;
2. Един от законите на Лучников, усилен шахматист в градинката пред Народния театър, до момента, когато е забран да стане министър, реституира имоти одържавени от цар Борис ІІІ, като имоти на „незаконно забогатели“ (с този „закон“, както разнесе мълвата, тутакси беше отнет дома на Съюза на българските писатели на Ангел Кънчев 5). Законът беше отменен от Конституционния съд, но всичко беше добре подготвено и имотите върнати. Връщане назад няма. Всичко изчислено. Между влизането в сила на закона (публикацията в Държавен вестник) и пешението на на Конституционния съд, върнатите имоти били препродадени. Ако съм от тези собственици, не само бронзов паметник в цял ръст ще му издигна, какъвто в София няма и цар Борис ІІІ Обединител, ами и ще ще му тура бомбе окичено с диамант;
3. Лучников сформира и ръководеше групата, която искаше да реституира сградата на Института по социология на Московска 13А, която е одържавена през 1902 или 1903, пазя копие на Държавен вестник. Значи още при Фердинанд Първи. Уж Лучников всичко беше премислил, но директора, професор Георги Фотев се опъна за правдата и спаси сградата на БАН…
Значи, аз знаех за споменаваното лице само тези неща. Сега моя приятел, стария седесар, доразвил с още любопитности приноса на Лучников към българската демокрация, но прибавил и това, че за издигането на паметника няма решение не само на Общинския съвет на София или кмета, но и на какъвто и да е държавен орган. Кметът Фандъкова била запозната със случая, когато са се наливали основите, но не си е мръднала кутрето…
Възможно е Лучников да има някакъв неизвестен мен принос за развитието на българската демокрация – от времето, когато е бил агент на Държавна сигурност, до времето, когато отнема сградата на Съюза на българските писатели и прави опит да отнеме сградата на Института по социология… Възможно е! Не отричам и бих искал да ми се съобщи… Иван Костов, който отлично знае агентурното минало на Лучников и така сърдечно присъства на откриването на бронзовото тяло, е редно да разкаже за неговия принос. Същото, според мен, е длъжен да направи и Мартин Димитров, носещ основния венец, милия, доколкото още се мотка в сините редици…
Пропуснах да спомена, че в прочетеното открито писмо от стария седесар, имаше празно място. Били искали коректно да изброят заведените дела в Европейския съд, някои вече спечелени, свързани с приложенията на законите на видния български юрист Лучников.
Нито един български юрист – от 1878 г. до днес, няма такъв паметник в столицата, та даже Аспарух, Крум Страшни, Калоян, Самуил, Иван Асен ІІ, Борис Първи, Ботев, Бенковски, Софроний, Фердинанд Първи, Борис Трети…
Но паметник на един самонает и активен агент на ДС, може…
– –
От фейсбук-страницата на автора