Емоции и лица според Изтока и Запада

Как разбираме чувствата на другите? За хората от западните общества е обикновено по-лесно да разбереш техните чувства: просто поглеждаш лицето им.
Според ново проучване при хората от Япония и източните общества е малко по-сложно – трябва не само да наблюдаваш изражението на лицето на другия, но и да го прецениш точно в контекста на настроението на околните.

Различията говорят за дълбоко вкоренени културни белези, според които западните народи възприемат емоциите като индивидуално настроение, докато представителите на източните народи ги възприемат като неразделна част от настроенията на групата.
Откритията се базират на изследване, публикувано в списанието “Personality and Social Psychology”. То е осъществено с около 30 ученици, разделени в две групи – едната с доброволци японци, а другата с доброволци от западните общества. На всички са показани серия рисунки с по 5 деца. На доброволците е обяснено, че рисунките ще бъдат използвани в образователна телевизионна програма и че изследователите искат да видят колко реалистични са те.

На участниците в изследването било казано да наблюдават лицето на човека в центъра на рисунката и да оценят по десетобална скала изражението на щастие, печал и гняв.
При западните ученици не се променяла особено тяхната преценка за настроението на главния герой, независимо какво се случва с тези, които са около него в рисунката. Но при повечето японски участници се наблюдава значителна разлика. Ако фигурата в средата на рисунката има щастливо лице, но пък тези на заден план са тъжни или гневни, доброволците дават на централната фигура по-ниска оценка. Ако на лицата на всички е изписано щастие, те дават по-висока оценка. Когато картините се дават после на двете групи, но оборудвани с устройство, което проследява движението на очите им, става ясно, че японските участници отделят много повече време да наблюдават децата на заден план, отколкото централния персонаж в картината.
Изследването обаче повдига много повече въпроси, отколкото отговори според водещия изследовател Такахико Масуда, който е професор по психология в Университета “Алберта”, Канада.

Но все пак то поставя категорично въпроса по това по колко различен начин възприемат света около себе си представителите на източните и западните общества.
Изследователи разглеждат рисунки, направени в периода 16-ти – 20-ти век, например и откриват, че в западните портрети обектът заема по-голяма част от платното и е нарисуван да изглежда изключителен човек. В източните традиции обектът на изображение се рисува по-малък и се смесва с фона.

Дори и днес обаче тези различия си остават. Когато д-р Масуда и другите изследователи дават на учениците фотоапарати и ги карат да направят снимки, обектът на снимане заема повече пространство от снимките, които са направили американците. Много от изследователите смятат, че източно азиатците възприемат света като органична и функционална връзка между индивидуалното и цялото.

Според лектора по психология в университета “Йейл” Кристи Локхарт, която също е изследвала двете култури, западните общества насърчават индивидуалното чувство при хората, докато източните придават особено значение на нуждата от групата. Затова когато един японец вижда щастлив човек сред тъжни хора, това е малко тревожно за него. Той не може да разбере щастието на този човек, защото той трябва да е вписан в групата, а не да се различава от нея.